В тази объркана откъм емоции, преживявания и промени година, която със сигурност ни показа, че не сме господари нито на времето, нито на природата и като цяло - стряскащо малко неща всъщност са под наш контрол, е хубаво да знам, че има нещо постоянно, непоклатимо и изцяло мое. 8 години по-късно Games of Fashion още е тук. И все още ми припомня всички онези неща, изписани на страниците му през последните 2920 дни от живота ми. Започнах го, когато бях на 17, което означава, че е бил до мен в най-бурната, шумна, луда и важна част от живота ми - тази, в която избирам своя път, започвам да взимам самостоятелни решения и оформям характера си. Видял е много страни на един и същи човек. Когато съм губила посока, винаги ме е връщал към онази първа Преслава, която го създаде преди 8 години от най-чиста любов и искрено любопитство. Затова знам, че няма как да загубя пътя си. Защото последните 8 години съм подарила на Games of Fashion. И винаги мога да се върна назад. Като връвчица, която прокарваш след себе си, за може после да я проследиш обратно до началната точка. Нашата връвчица са безкрайно цветните и много любими страници с публикации, запазили идеи, емоции, моменти, събития, желания, планове, стремежи. Сега знам, че без него животът ми нямаше да бъде същия. Но докато знам, че го има, няма нужда да поглеждам назад.
Showing posts with label Fashion Blogger. Show all posts
Showing posts with label Fashion Blogger. Show all posts
Thursday, August 13, 2020
Sunday, August 9, 2020
What's new? Карантина, извънредно положение, "шефке", лято 2020
Нужно ли е изобщо да влизам в обяснителен режим къде се изгубих последните месеци. Не че на накой са му залипсвали моите постове, де. В смисъл, освен на мама, която постоянно ме пита "Преси, какво става с блога, защо не публикуваш?" и с право пита. Мисля, че за едно нещо всички сме на една страница... 2020 определено не изглежда така както очаквхме, викахме и си давахме наздравици на 31 декември срещу 1 януари. Абе да ви кажа честно... още тогава нещо ми се струваше леко гнило... ама си викам "Точно сега, нямам време за проблеми" и с тази моя дзен фраза се успокоявах. Но ето...
Последния ми пост тук е озаглавен "What's new?" и смятам да озаглавя и този така, защото между тях си минаха едни почти 6 месеца. Какво се случи през тях? Знаете приятели... Covid-19, карантина, lock-down, маски, дезинфектант и тоалетна хартия в изобилие, готвене, опити за тренировки вкъщи, минимум по 2 емоционални катарзиса на ден и не малко алкохол. :D После отхлабени мерки, лято, хем си мислиш, че нещата започват да се оправят - Black lives matter, протест на жълтите павета, pcr тестове на границата с Гърция. И така изведнъж годината се преполови, а сега е почти средата на август. Иска ми се да ви кажа, че бях креативна вкъщи, но истината е, че изгледах почти всички малоумни риалитита в Netflix. В това число "Too Hot to Handle", което е сред срамните неща в живота ми наред до един случай, в който паднах върху една маса.
Междувременно, разбира се, се случиха и хубави неща. Например някак си в цялата лудница от объркани емоции и планове, завърших магистратура, избрах си тема и започнах дипломната си работа. Най-после стигнах до момента, в който спокойно мога да правя лицеви опори и да стоя на планк, а след като вдигнаха карантината - да тичам отново 6-7 километра всяка сутрин. Изнесохме се от легендарния апартамент на Оборище и се пренесохме в къща на долната улица (с маски е истинско изпитание, хора!). Започнахме ремонт и доживях някой да се обръща към мен с "шефке", пък макар и майстор. :D И други неща се случиха, но с тях ще ви занимавам в следващите седмици :)
И така стигнахме до лято, в което всичко се случва от ден за ден и човек не може да си направи някакъв адекватен план за каквото и да било, защото вече стана ясно, че ситуациите през 2020 се променят супер неочаквано. Уикендите са поредица от last minute хотелски резервации и кратки пътувания, с които май че се опитваме да наваксаме времето, което прекарахме затворени вкъщи. Междувременно, изпитвам истинска нужда от почивка - дълга и далечна (не като дистанция), с която да се откъсна от всички малки неща и натрапчиви мисли, които ситуацията неизбежно донесе на всички ни.
Едно нещо, което със сигурност се случи след карантината - от нея излезе една много по-цветна Преслава. Сложих си за цел да оставя настрана черно-белитe дрехи и да нося повече принтове и топли цветове. Защото истината е, че каквото и да си мислим - накрая човек никога не знае кога и какво ще се случи и винаги е по-добре да се обграждаме с цвят, разнообразие и като цяло - неща, които ни правят щастливи. Да не говорим колко време чаках възможността да изведа на разходка любимата ми лятна чанта от Tranky Doo Bags. Защото ако по време на карантината от време на време се преобличах вкъщи (и всеки петък си правехме тематични партита за двама в хола :D), чантите и обувките скучаеха първо в гардероба, а след това по кашоните след пренасянето. Просто им го дължа, приятели! Не за мен, за тях го правя :)
So enjoy!
Wednesday, November 6, 2019
За есента и спестяването
Знам, че никак не ми се искаше есента да идва, но сега щом е тук, съм много щастлива. Мисля, че вълнението при есента при мен започва с обаждането от куриера, че новото ми палто за сезона е на път. От този момент нататък, всичко е прекрасно. Но макар да ми се иска всичко да бъде цветя, рози и кашмир, трябва да ви призная нещо, приятели. Дойде онзи момент от моя живот, в който осъзнах, че с цел сбъдване на по-големите ми желания и мечти, трябва да започна да планирам разходите си особено внимателно. Или иначе казано - да пестя. Не че до сега съм мятала пари напред-назад за глупости, защото от рано ми стана ясно колко трудно се изкарват, но може да се каже, че не гледах в дългосрочен план на нещата. Затова през този сезон подбирам покупките си особено внимателно. Оставям ги да пренощуват няколко нощи в shopping cart-а ми, за да съм сигурна, че ги искам (и че ги сънувам, хаха :)) Правя си една сметка на "Бележки" в телефона, според която по тази схема съм спестила 8 импулсивни покупки, които се равняват на 642,49лв. Не е зле, нали :)
Междувременно наред с това се опитвам да обръщам по-голямо внимание на качеството на дрехите, използваните материи, начините на пране и пр. Желанието ми да откривам качествени и sustainable вещи - дрехи и аксесоари - продължава да ме отвежда на hand-made базарите, които за огромно мое щастие са в разгара си. С огромно удоволствие мога да заявя, че последните десетина аксесоара, които съм си купила, са дело на български дизайнери. И съм много щастлива от това, защото виждам истинската разлика - в качеството, отношението, материалите. В края на октомври посетих любимия си такъв базар - "На горния рафт" и имах удоволствието лично да се запозная с дизайнерката на един от любимите ми български брандове за гривни - Miche. (Виждали сте ги в този пост.) Тъй като в момента все по-често се оглеждам за деликатни бижута, този път погледа ми привлече настоящата колекция на Miche - DECO, която надгражда вдъхновението от българската традиция на цветната шевица, позната от известните им гривни. Колекцията представлява интерпретация на работата на родни дизайнери и модернисти от началото на миналия век и включва нежни бижута (колиета и обеци), красиви фишута, коустери и планери - които са доста красиви и удобни. И понеже искам да ви разкажа повече за колекцията, подготвям кратко, но много интересно интервю с дизайнерката й, което ще публикувам във Facebook и Instagram. :) С това продължавам мисията си да напомням на хората колко изумителни таланти имаме и как произведенията на българските дизайнери, бидейки уникални и чудесно изпипани, далеч надминават редица световноизвестни брандове (като дори не визирам само бързата мода).
Нямам представа защо толкова много време съм стояла настрана от еко змийската кожа. Беше тайна и неизказана любов. Но тази есен й дадох свобода с ботуши от Mango, които беше голяма и малко излишна драма да се озоват в гардероба ми. Няма да ви разказвам с подробности, но сагата включва едно изчерпване на онлайн количествата, 2 посетени магазина, 4 консултанти в магазините, които може леко да съм стресирала, 3 имейла до Mango и безброй рефрешвания, докато "Order now" иконката се появи до тази на 38-ми номер. Да, така е, когато си наумя нещо :D
Прегръдки!
Прегръдки!
Бижута: MICHE
Рокля: H&M
Рокля: H&M
Coat: Holly&White by Lindex
Boots: Mango
Photo Credit: Nikolay Yordanov
Follow Games of Fashion on:
Tuesday, October 22, 2019
Октомври е неочаквано прекрасен
Планирах да продължа втората част от започнатата с предходния пост поредица с неофициално име "Fall fields" и една идея по-концептуални визии много по-скоро след него, но както често се оказва, нещата се случват със собствено темпо и времето на тази публикация идва сега.
За щастие есенното поле е все така красиво, а като се има предвид колко хубаво беше времето този уикенд, бих предположила, че дори е много приятно за разходка.
Междувременно октомври някак си почти мина. И съвсем неочаквано в него се случиха прекрасни неща! Най-после се реших на една голяма и важна крачка, за която много скоро ще ви споделя повече. Отделно от това, както предполагам знаете, на 8-ми октомври се проведе "Националният розов ден" за борба с рака на гърдата, което е инициатива, част от кампанията "Мисията на Avon срещу рака на гърдата". Да, 8-ми октомври беше знаков ден и много исках да ви споделя за него. Беше един от онези дни, които те изпълват с обич и вяра. Знам, че за някои неща имам невероятен късмет, но за това, че вече почти три години имам възможност да работя по тази кауза, съм безкрайно благодарна на Вселената. Малка част от сърцето ми отиде при всеки един от хилядите души, които отвориха душите си и подкрепиха Националния розов ден, напомняйки символично за огромното значение от ранна диагностика.
Силно вярвам, че в днешно време именно тези послания имат значение. Отвсякъде (буквално отвсякъде!) ни зариват с купища информация и там някъде - сред всичко останало - губим истински важните неща. Не че това не е нормално. Просто е хубаво от време на време да заглушаваме страничния шум. На това се уча в последните няколко години. Като работиш в сфера като моята, няма как да не развиеш резистентност... иначе ще ти гръмне главата. Но и по принцип, започвам да си мисля дали комуникацията ни не е станала прекалено шумна. Дори един с друг. Комуникираме чрез гифчета, емотинонки, memes, сторита, тагвания, хаштагове, скрийншоти. Губим се в начини да изразим себе си, вместо да го направим лесно и просто - с думи и очи в очи. Забелязвам, че напоследък много повече оценявам личното време, прекарано с близките и приятелите ми и се опитвам винаги да си оставям възможност за това и да сведа оправданията от рода на "Беше много шантава седмица", "Нямам никаква време от работа" и т.н. до минимум.
Сега нямам търпение за уикенда, защото ще се прибера в Ловеч, където планирам да свърша всички онези малки неща, които ме правят щастлива по един специален начин - ще разходя кучето си, ще си поклюкарим с мама, а тя ще ми покаже всички нови придобивки в гардероба си. Ще видя баба и ще й разкажа за новите си планове. Ще си поприказваме за нещата от живота и за коли с тати, ще отида до Ловешката крепост за един (първи и) последен поглед към есенен Ловеч преди дърветата да се оголят. И, разбира се, ще гласувам. И междувременно, мисля някъде по пътя да приключа с четенето на "Майстора и Маргарита" и да започна една от трите книги, които получих за рождения си ден. Като цяло - ще се отдам на малките неща, които носят спокойствие на душата.
Междувременно, работя в посока попълване на есенния гардероб. Все още не съм имала възможност да ви споделя своите must-have придобивки, но и това ще стане много скоро. А във връзка с тоалета, подобно на предходния пост, той отново е дело на прекрасната Пламена от Black Out Label. Ами да! В момента, в който си мислех, че не може да ме изненада след колието ми от стар кабел на телефон и макраме, гривната с болтове и тел и брошка от свински опашки, тя ми показва и това свое произведение. Харесва ми, че освен супер феерично и леко клош едновременно, е и 2 в 1. Тоест - в зависимост от това как ви харесва (или по какъв повод го носите), може да бъде носено като топ, както в моя случай, или като късо яке. Напомня ми на някаква дива, амазонска свобода и това ми харесва! Поне беше страшен кеф да тичам като дете напред-назад с веещи се около мен ресни. Даже не разбрахме как дойде залеза. Затова реших да не нарушавам последователността на снимките. Защото, ако scroll-нете надолу през тях, ще видите колко нежно, красиво и цветно пада залеза :)
Photo Credit: Nikolay Yordanov
Follow Games of Fashion on:
Tuesday, August 13, 2019
Честит 7-ми рожден ден, Games of Fashion
Нека започнем така...
Честит 7-ми рожден ден, Games of Fashion!
Когато те създадох, нямах представа, че след седем години ще те обичам толкова много. Нито, че ще станеш толкова голяма част от мен. Заедно растем и се учим. Заедно срещнахме хора, които заедно заобичахме. Ти ме научи на постоянство, аз ти дарих времето си. Беше с мен навсякъде по света. А аз ти подарявах спомените си. На теб споделях нещата, които най-много ме тревожеха, а ти ми даваше увереност. Пред теб мнението ми беше най-категорично. И ти ме научи как да го отстоявам навсякъде. Не ми се сърдеше, когато ме няма за дълго, а пък аз винаги се връщах.
Защото Games of Fashion не е блогът на Преслава и Преслава не е блогърът от Games of Fashion. Аз и ти си принадлежим.
Photo Credit: Nikolay Yordanov
Ники, благодаря ти! Без теб нямаше да бъде същото! Обичаме те!
Follow Games of Fashion on:
Subscribe to:
Posts (Atom)





























































