Нужно ли е изобщо да влизам в обяснителен режим къде се изгубих последните месеци. Не че на накой са му залипсвали моите постове, де. В смисъл, освен на мама, която постоянно ме пита "Преси, какво става с блога, защо не публикуваш?" и с право пита. Мисля, че за едно нещо всички сме на една страница... 2020 определено не изглежда така както очаквхме, викахме и си давахме наздравици на 31 декември срещу 1 януари. Абе да ви кажа честно... още тогава нещо ми се струваше леко гнило... ама си викам "Точно сега, нямам време за проблеми" и с тази моя дзен фраза се успокоявах. Но ето...
Последния ми пост тук е озаглавен "What's new?" и смятам да озаглавя и този така, защото между тях си минаха едни почти 6 месеца. Какво се случи през тях? Знаете приятели... Covid-19, карантина, lock-down, маски, дезинфектант и тоалетна хартия в изобилие, готвене, опити за тренировки вкъщи, минимум по 2 емоционални катарзиса на ден и не малко алкохол. :D После отхлабени мерки, лято, хем си мислиш, че нещата започват да се оправят - Black lives matter, протест на жълтите павета, pcr тестове на границата с Гърция. И така изведнъж годината се преполови, а сега е почти средата на август. Иска ми се да ви кажа, че бях креативна вкъщи, но истината е, че изгледах почти всички малоумни риалитита в Netflix. В това число "Too Hot to Handle", което е сред срамните неща в живота ми наред до един случай, в който паднах върху една маса.
Междувременно, разбира се, се случиха и хубави неща. Например някак си в цялата лудница от объркани емоции и планове, завърших магистратура, избрах си тема и започнах дипломната си работа. Най-после стигнах до момента, в който спокойно мога да правя лицеви опори и да стоя на планк, а след като вдигнаха карантината - да тичам отново 6-7 километра всяка сутрин. Изнесохме се от легендарния апартамент на Оборище и се пренесохме в къща на долната улица (с маски е истинско изпитание, хора!). Започнахме ремонт и доживях някой да се обръща към мен с "шефке", пък макар и майстор. :D И други неща се случиха, но с тях ще ви занимавам в следващите седмици :)
И така стигнахме до лято, в което всичко се случва от ден за ден и човек не може да си направи някакъв адекватен план за каквото и да било, защото вече стана ясно, че ситуациите през 2020 се променят супер неочаквано. Уикендите са поредица от last minute хотелски резервации и кратки пътувания, с които май че се опитваме да наваксаме времето, което прекарахме затворени вкъщи. Междувременно, изпитвам истинска нужда от почивка - дълга и далечна (не като дистанция), с която да се откъсна от всички малки неща и натрапчиви мисли, които ситуацията неизбежно донесе на всички ни.
Едно нещо, което със сигурност се случи след карантината - от нея излезе една много по-цветна Преслава. Сложих си за цел да оставя настрана черно-белитe дрехи и да нося повече принтове и топли цветове. Защото истината е, че каквото и да си мислим - накрая човек никога не знае кога и какво ще се случи и винаги е по-добре да се обграждаме с цвят, разнообразие и като цяло - неща, които ни правят щастливи. Да не говорим колко време чаках възможността да изведа на разходка любимата ми лятна чанта от Tranky Doo Bags. Защото ако по време на карантината от време на време се преобличах вкъщи (и всеки петък си правехме тематични партита за двама в хола :D), чантите и обувките скучаеха първо в гардероба, а след това по кашоните след пренасянето. Просто им го дължа, приятели! Не за мен, за тях го правя :)
So enjoy!
