Ако цяла година беше декември

С наближаването на новата година започват и равносметките. Хората винаги правят равносметка на нещо. Тази година беше успешна... или пък ужасна. На края на тази година съм еди-къде-си, а в началото къде бях... Тази година посетих Х държави, а миналата Y. Правят се обещания, чертаят се планове, публикуват се надъхващи статуси, неизменно последвани от такива, които ги осмиват. А аз седя в нас, ям MMs с шоколад и мента, опитвайки се да подредя всички предпразнични ангажименти и главата си, и се чудя дали планера за 2019-та, който си донесох от Щатите, не ми е омръзнал преди още дори да съм започнала да пиша в него.

Изобщо няма и да си правя равносметки. Каквото било - такова. Имаше от всичко. Смях се много, поплаках, планувах, гледах как същите тези планове се провалят, импровизирах, вълнувах се, танцувах, ядосвах се, бързах, радвах се, отивах, връщах се... не мога да се оплача. Животът е хубав не когато е "хубав", а когато е изпълнен с целия набор от емоции. Опа... това равносметка ли беше?

И все пак, намирайки се в най-натоварения емоционално и работно месец от годината, няма как да не обърна внимание на нещата, които се случват точно през него. И като цяло - как хората се опитват да бъдат една идея по-добри. Което не е лошо, разбира се. Ако имах едно желание, може би то щеше да е цяла година да бъде декември минус ниските температури. Просто през цялата година да бъдем така настроени за добрини и вярващи в чудеса. Както сега. Ето един пример за това - Грешният дрешник Vol.2, който организирахме с няколко момичета от офиса. Освен супер як благотворителен базар, той е и доказателство за това колко страхотни неща могат да бъдат постигнати, ако се подкрепяме, повярваме в една идея и работим неуморно за нея. Нямам думи за дамите от горната снимка. Просто са #мега яки, мили, всеотдайни, цветни и талантливи хора, които е удоволствие да познаваш.
Много се радвам, че около мен има такива готини хора, достойни за възхищение. Винаги съм се надявала да не ме застигне работната среда на групичка завистливи и хапливи женици, които се държат bitchy и си съскат зад гърба една на друга. Защото има такива места и то не са никак малко. Познавам не една или две готини мацки, които са напускали страхотни позиции именно заради това, че шефките или колежките им са били гаднярки в най-чистия смисъл на думата. Ама това не е яко, хора. Работата е място да се развиваш и да се учиш, а не да се потискаш. И без това в днешно време места, от които може да развиеш комплекси - има колкото си искаш. Не трябва и работата ти да бъде едно от тях. Идеята да разказвам всичко това е, че може би една от целите, които трябва да си поставим за следващата година, трябва да бъде да се подкрепяме повече. Ама не онези #girlpower глупости, които доста се изтъркват и вече започват да не значат нищо. Дори не разбирам защо изобщо толкова усилено се говори за това, че жените трябва да се подкрепят и да се възхищават една на друга!? Това не важи ли за всички хора по принцип или нашите нещо грешно са ми предали житейските уроци? Със същия ентусиазъм, с който аплодирам повишението на офисната ми сестра, се радвам на момчетата от компанията ми, когато чуя гласа на някой от тях да води коментар на футболен мач. Защото знам, че са истински пример за сбъдната детска мечта и това ме изпълва с безпричинна гордост и щастие.
За мен нещата са доста ясни и не включват някакъв елемент на сегментация. Важното е просто да бъдем повече като хората, с които искаме да обградим самите себе си.
Може би това трябва да бъде единствената ни равносметка. :)

А ето и няколко любими снимки от базара :)
Събрахме доста средства за декемврийската кауза на Един процент променя, свързана с възрастните хора, за което благодаря от сърце на всеки, който остави частичка от своето при нас!

Follow Games of Fashion on:
FACEBOOK // INSTAGRAM

Промяната е за добро, но само в повечето случаи

Хората често казват, че всяка промяна е за добро. По принцип не се деля от това твърдение и дори горещо го защитавам. Някои от най-хубавите неща в не чак толкова дългия ми житейски път до този момент са се случили в следствие на радикална промяна. Като цяло - привърженик съм на всичко ново и предизвикателно. Така нямаш оправдание да мрънкаш, че нищо не се случва и животът ти е скучен. И колкото и да се придържам към мантрата, че всяка промяна е за добро, то има и промени, които не са. Например когато става въпрос за промяна в отношенията със скъп човек. Или когато промяната късае компромис, който е трябвало да направиш със себе си. Тогава е просто кофти.
Изобщо не искам да се жалвам или оплаквам. В живота има моменти, в които трябва да си кажеш "К'вот - такова" и просто да се примириш и с лошото, наравно с това да празнуваш хубавото.
Преди време осъзнах колко много съм се притеснявала от промяната и реших повече да не го позволявам. Замислих се, че през годините толкова съм се страхувала от това хубавите неща да не се променят (приятелства, отношения, изживявания), че понякога съм се вкопчвала в една представа, която вече отдавна не е... актуална... така да се каже. Именно заради подобна представа прекалено дълго отлагах едно ключово решение, което впоследствие ме направи много по-щастлива. Не винаги си избираме кой да изгубим от живота си или в коя локва да стъпим, но винаги изборът е наш за това как да го приемем. От известно време живея с мисълта, че в живота ми няма място за негативизъм. Затова го подминавам така както бих подминала чиния с печени чушки - с абсолютна увереност, че не желая да имам нищо общо с нея!
Взимам пример от хората около мен. Например преди около година баща ми ми каза, че вече е изморен и мисли да продаде фирмата, която е създал от... ами от прашинка. Тогава изпаднах в тиха паника. "Ама как така? Това е толкова сериозно нещо!" Още повече се ужасявах от това колко спокоен е той. "Просто вече е време за промяна."  Не че това е най-красноречивия пример на света, но за мен беше повратен момент. Защото ми показа колко преходно е всичко. Тук дори не става въпрос за материални неща, защото само този, който не познава баща ми, би решил някога, че той се интересува от тях. Става въпрос за сантимента и промяната му.  И с хората е така. Губила съм близки приятели, защото просто... няма обяснение. Просто нещата се променят. Не можеш да вървиш срещу това. Колкото и да ти се иска да го предотвратиш - то се случва. Но и много други са останали в живота ми. Някои от тях от далечното време, в което тичахме по улиците в Ловеч, обядвахме с джанки и викахме на мама от пред блока, за да ни пусне я вода, я федербал, я пари за сладолед. С най-добрата ми приятелка дори имаме еднакви татуировки.
Това, което искам да кажа е, че промяната е ок. Някои път е кофти, друг път е супер. Но при всички положения има какво да научим от нея. Доста време се чудех какво точно ме притеснява напоследък, въпреки купищата страхотни неща, които се случиха и продължават да се случват през тази година. Даже и да ви се струва странно, трябваше ми време да го осъзная, но с един скъп за мен човек отношенията ни се бяха променили. Много време си мислех... "Абе, заблуждаваш се! Такъв е моментът. Всичко е наред." Защото и преди се е случвало да си втълпявам такива работи и то напразно. Ама не е така. Аз съм лоялен човек - това е любимото ми качество и го имам от баща ми. Понякога дори и двамата малко прекаляваме с тази лоялност. В приятелите си виждам най-доброто и съм склонна да обичам и недостатъците им, както и те моите. Това не винаги е добре и го осъзнавам, но пък в крайна сметка - никой не е перфектен. Защо ви го разказвам? Защото не всичко е дрехи, обувки, пътувания и fancy lifestyle. Но най-вече, защото винаги съм разказвала нещата, които маркират живота ми по някакъв начин. Нали сме тук, за да си споделяме? :) (Ще се радвам да разкажете, ако нещо ви тежи) А съм сигурна, че на всеки му се е случвало в някакъв момент да му е криво и да не знае точно за какво.
Отношенията ни с хората - не работата, не парите, не вещите - влияят най-силно на живота ни и оформят характера и емоциите ни. Нормално е на моменти да има ups and downs - нали това е животът. Има причина някои хора да останат, а други да си тръгнат.
И след този пост I'm letting it go... :)

*Photo Credit: Nikolay Yordanov

Follow Games of Fashion on:
FACEBOOK // INSTAGRAM

Честит 6-ти рожден ден, Games of Fashion!

Вярвам, че всеки един от нас много ясно си спомня важните събития в живота си. Не става въпрос за дипломирането, влизането в университет, първата работа или нещо подобно.. А по-скоро онези решения и стъпки, които са променили живота ни завинаги. Понякога не осъзнаваме на момента колко важни ще бъдат те, но го осъзнаваме в последствие. Как едно малко решение всъщност е променило всичко.

Всяка година на този ден се връщам назад. Не си спомням деня 13-ти август, но си спомням вечерта, когато поставих началото на Games of Fashion. И когато всичко за мен се промени без тогава да имам дори и най-малката представа за това. 

Games of Fashion не е най-успешният блог на света. Не е най-успешният блог и в България. Но е най-специалният! За мен! И докато това е така, нищо друго няма значение. Games of Fashion е най-успешният блог в това да ме изправя пред нови предизвикателства, да ме среща с невероятни нови хора, да тества характера ми, да ми предоставя възможности, да ме учи, да възпитава в мен усет и осъзнаване - за мен, за хората около мен, за средата, в която живея, за това, което мога да бъда. Games of Fashion е създаден от най-чистата любов - точно както трябва да бъде. Не е създаден с цел реклама, печелене на пари или промотиране на нещо. Защото преди 6 години (когато бях в 11 клас) в уютния ни хол в Ловеч - последно изброените неща са били последното нещо, което така и не ми премина през ума. Това, което беше най-важно тогава и с гордост мога да кажа, че все още е, беше да създам свое собствено местенце, където да изразявам себе си, без да налагам мнението си над който и да било - мое онлайн пространство, където да споделям за нещата, които ме вдъхновяват, така както модата винаги е вдъхновявала мен. Всички невероятни неща, които се случиха в последствие, са моят подарък за това, че се впуснах в това приключение! И съм благодарна на всеки, който някога е бил част от него!

Честити 6, Games of Fashion. Обичам те!

*Photo Credit: Nikolay Yordanov
Ники, благодаря ти, че си част от семейството на Games of Fashion!

Follow Games of Fashion on:

FACEBOOK // INSTAGRAM

City Temp

Преди време някой някъде ми беше лепнал определението "...като едно типично градско момиче, Преслава...еди-какво-си...", което тогава ме накара леко да ми се догади, най-вече заради частта с "типичното". Цял живот се опитвам да избягам от подобни категорични категоризации, но все някъде ще се намери някой, който не те познава достатъчно, но все пак е готов да те дари с някакво определение, с което просто трябва да въздъхнеш и да се примириш.

Та така или иначе, имайки предвид факторите: 1. че съм момиче и 2. че живея в град, може да се каже, че с втората част от твърдението бих се съгласила. Живота ми винаги е бил доста динамичен и никога не ми е оставало време да поскучая. Преди си го обяснявах с неизбежно по-бързите темпове на живота в града. В последните 2 години обаче тази динамика достига впечатляващи висини. Нормалното състояние, в което човек може да ме засече, е на супер бързи обороти по улиците, носеща хиляда неща в ръце и бързаща за среща, събитие, работа, снимки, автобус или такси. И колкото и добре да осъзнавам всичко това, не мога да спра да се въвличам и в най-различни проекти, познанства и начинания. Просто няма да съм аз, ако нещо ми звучи интригуващо и не пренаредя целия си така или иначе запълнен на макс график само и само да вкарам още нещо в него. С оглед на всички тези задължения и хроничното бързане, развих навика да залагам повече на кецовете и маратонките при обувките, а за дрехите - на удобните кройки и леки материи (най-вече през лятото) Нищо, което ще ми създава дискомфорт и ще ме забавя, така да се каже ;)

Затова с огромно щастие приветствах този панталон в гардероба си. Подарък ми е от мама, която го е купила от малко магазинче в Ловеч (!) и е любимата ми находка от месеци насам. Супер е удобен за лятото и макар че този път реших да обуя любим чифт високи сандали, изглежда страшно добре и с Converse-ките ми. Тъй като с този страхотен принт на палмови листа панталона безспорно е акцентът на тоалета, за горната част е достатъчна бяла ленена риза, която за да не бъде съвсем скучна, е в компанията на любимо statement колие от Blackout Label. Направено е от стар телефонен кабел, свински опашки, тел и макраме.... WHAAAAT??? Обожавам го!

А малката кръгла плетена чанта от Zara се превърна в доста любим аксесоар за лятото, защото освен, че е много сладуркса, е и страшно удобна и побира неочаквано много неща :D
Между другото, през пролетта, лятото и есента почти няма сила на света, която да ме вкара в градски транспорт, ако дестинацията ми може да бъде стигната и пеша. Всеки ден за работа (35-40 мин.) минавам по различни маршрути в зависимост от настроението ми. Обичам градския пейзаж сутрин - забързан, оживен и вълнуващ. Но любимият ми маршрут минава покрай операта. Понякога от някои от отворените прозорци се чуват звуци от пияно... денят ти просто няма как да не започне с усмивка! :)

Риза: LC Waikiki

Панталон: unknown

Чанта: Zara

Колие: Blackout Label

Обувки: Bershka

Photo Credit: Nikolay Yordanov

Follow Games of Fashion on:

FACEBOOK // INSTAGRAM

8 урока от детската градина за щастлив живот

Не знам дали знаете но майка ми е детска учителка. 

Благодарение на това от нея съм научила много ценни уроци. Като тук дори нямам предвид модните такива. (Всеки знае, че не са никак малко :D) А по-скоро онези уроци, които остават в съзнанието ти до живот и просто си ги знаеш... без да осъзнаваш защо.
Съвсем в края на това лято... живот и здраве, ще стана леля за четвърти път! Четвърти!!! За първи път се сдобих с тази важна и отговорна титла, когато бях на 2 годинки и на бял свят се появи Йоан. С него израснахме повече като брат и сестра, но от тогава знам, че племенниците ми са най-любимите ми същества на света! И нямам търпение да гушна Номер 4 и да видя как расте, радвайки се на живота, така както само моето семейство може да го/я научи! Между другото, изумително е да наблюдаваш как едно дете расте - как съзнанието и впечатленията му се развиват, как попива света около себе си.
Та, мислейки за това, си спомням, че скоро с майка ми си говорихме за онези първи и най-важни уроци, които научаваме още в детската градина, но в забързания темп на живота много често забравяме. А всъщност в тях се крие толкова много житейска мъдрост! Как е възможно изобщо да не го осъзнаваме!? Или просто с всяка изминала година слагаме по още един товар на плещите и ума си, който ангажира съзнанието ни и избутва тези скъпи спомени някъде далеч от мислите ни? И все пак - ако само се върнем към някои от тях, то бихме открили решенията на толкова много проблеми, които сега ни се струват плашещи и непреодолими.

Затова днес реших да припомня не само на себе си, но и на вас тези първи уроци, към които е хубаво понякога да се връщаме. И нямам търпение да ги разкажа и на новата радост в семейството ни, която очаквам да срещна с огромно нетърпение! :)

1. Споделяй всичко. В детската градина играчките са обши, а това ни учи на най-важното - да споделяме. Никоя игра не е толкова забавна, ако не е споделена. Днес забравяме това. Обграждаме се с високи стени и започваме да убеждаваме себе си, че ако нещо сме постигнали сами, то трябва да принадлежи само и единствено на нас. А после се чудим защо живота е безцветен и скучен, когато всъщност е просто самотен.

2. Играй честно. Не се опитвай да спечелиш с измама. В живота не винаги ще се отдават поводи да шмекеруваш (знаете ли я тази дума?) Представете си какво бихме постигнали, ако вместо да търсим начини да измамим, насочим креативността си в посока решаване на проблема или достигане на целите си? Измамата винаги проличава. 

3. Дръжте се за ръце. Когато пресичате улицата, когато вървите в редица, когато играете, когато прескачате трапове. Спомняйте си колко е хубаво да споделяш с някого и да му се доверяваш. Двама никога няма да бъдете изгубени. Ще се пазите един друг и винаги ще имате упора.

4. Вярвай в чудеса. Така както в детските очи кукленият театър оживява, така както приказките се превръщат в сънища, така както тебеширените линии са най-важното футболно игрище... просто вярвай в чудеса. Всеки нов ден е чудо! С времето просто забравяме да си го спомняме.

5. Извини се, когато си сгрешил. Не се оправдавай и не търси начини да се измъкнеш - учителката вече е видяла всичко. Преглътни егото си и признай грешката си - така се става силен човек.

6. Бъди любопитен. Питай за всичко, за всеки и навсякъде. Не оставяй равнодушен към света. Не гледай с пренебрежение на нещата, които не разбираш, а научи за тях - там може да те очакват нови светове.

7. Бъди толерантен към различните. Не изключвай никой от играта и не го обиждай, защото не е като теб. Опитай се да го разбереш, уважи това, което е - утре ти може да си от неговата страна.

А вие бихте ли добавили нещо?

 Знам, че това не е най-традиционният пост, но мисля, че е хубаво от време на време да си припомняме истински важните неща. Всяка една ситуация и всяка трудност имат своето лесно решение, но понякога отговорът може да се крие там, където изобщо не сме се сетили да потърсим. Някои от тези ценни уроци, които може да чуеш мама да припомня много често, без дори сама да го осъзнава, много са ми помогнали в различни моменти. Надявам се, че ще помогнат и на вас или на някого, когото обичате :)

Follow Games of Fashion:
FACEBOOK // INSTAGRAM

Малта, на която обещахме да се върнем!

Защо Малта? Защо където и да е?

Малта звучеше интересно, вълнуващо, релаксиращо, красиво и обещаващо. И се оказа всички тези неща! И повече!

Купихме билетите 2 месеца преди да заминем, половин месец по-късно букнахме и Airbnb и за цялото това време така и не си мръднахме пръста, за да прочетем малко повече за острова, на който отивахме. Непрестанно ми се струваше, че има ужасно много време до тогава, докато не се оказа, че е уикендът след една от най-натоварените работни седмици. Между другото, основната ни цел беше нужно бягство от ежедневието с цел релакс и презареждане на батериите. Защото нищо не отваря хоризонтите и креативността ти така както новите преживявания! Не мислиш ли?

10 минути преди стюардесата да даде знак да включим Airplane mode-а на мобилните си устройства, защото предстои да излетим от летище София,  написах "Malta" в Google и прочетох каквото можах - набелязах основните места, които задължително трябва да посетим и... разбира се - плажовете! Най-красива част от Малта!

С кацането там обаче се оказа, че това пътуване просто ни е тръгнало на късмет! От евтините билети, перфектната локация за отсядане на острова и хващането на правилния транспорт, който да ни откара на 5 минути от нея... до още една изненада. Да живее Instagram! Защото ако не бяха сторитата, които качих още в момента, в който кацнахме в Малта, един от най-любимите ми приятели от детството никога нямаше да разбере, че сме отседнали на 10 минути разстояние с кола от него. А аз никога нямаше да се сетя, че той живее от 2 години в Малта! Не е ли това късмет? Точно в страната, за която моята принципно педантична природа е изпуснала да ме подготви, откриваме най-добрия местен гид, който като бонус - беше почивка точно през дните на нашия престой и който не съм виждала от почти 4 години. Имахме мноооого за наваксване.

Буквално първата снимка, която направихме в Малта :) Пристанището в Слима, на 5 минути от нашето Airbnb.

Първо впечатление от Малта? Ужасно е горещо! Точно както обичам най-много! 

Второ впечатление? Градският транспорт е ужасно нелогичен. Наистина... ако 280 ти се струва зле, то трябва да видиш начина, по който около една и съща сграда има 3 спирки и автобуса спира на всяка една от тях! Ако сте предвидили маршрут, който се минава за час по принцип, подгответе се за поне два часа лашкане по тесните улички.

Не че това ни развали настроението! Настанихме се в Слима и още същата вечер се видяхме с моя приятел Пламен и отидохме към страхотно парти на плажа, което всъщност трябваше да бъде барбекю, ако имаше отворени магазини, от които да купим месо :D

Следващият ден посвестихме на туристически занимания! Още сутринта хванахме ферибота към красивата столица на Малта - Валета. Регионът е прекрасен! Валета кипи от живот и винаги има какво да се прави, а всеки ъгъл привлича вниманието ти! Улиците са стръмни и тесни, но много живописни и на където и да тръгнеш - стигаш до морето. 

В Малта Световното първенство по футбол е от особено голямо значение. От 14.00 часа нататък, рядко може да откриеш заведение, в което не излъчват мача или свободна маса. Във Валета имаше много улици, на които хората просто се бяха насядали по стълбите, за да гледат заедно. 

След Валета се запътихме към Мдина - старата столица на Малта. За мен това ще си остане едно от най-впечатляващите места. Мдина е крепостен град и изглежда точно така, както е изглеждал някога. Уличките са много тесни и макар, че е водеща забележителност в Малта, има много хора, които си живеят в жилищата в него. 

Пламен, който беше най-добрия гид и ни показа много готини места и ние сме му безкрайно благодарни :)

Следващите два дни посветихме на безвремието. Да се потопиш в лазурните води на някои от най-красивите морски пейзажи е задължително! Ако планираш пътуване до там, задължително си остави време за релакс сред красивите сини ширини. За малтийците всичко, което се докосва до морето е плаж. Липсват им дългите пясъчни ивици, с които ние сме свикнали, но това по никакъв начин не им пречи да изпъват хавлиите си върху неравните скали или да скачат от пристанищната ивица направо в морето. На много места по крайбрежието може да се видят изсечени в скалите или допълнително монтирани метални стълбички, пригодени за улеснение при излизане от водата. 

Безспорно най-красивото място обаче е Синята лагуна на остров Комино. Мястото е толкова живописно, че на моменти трябва да премигваш само и само да се увериш, че действително си там. За да стигнеш до лагуната, единственият начин е по вода. Тоест - да наемеш частна лодка, което си представям, че е доста скъпо удоволствие, или да си запазиш място на една от екскурзиите с корабчета до там. Малък недостатък е, че лагуната става доста пренаселена с туристи, от корабите се чува силна музика, а плажът става претъпкан. Ние обаче намерихме начин да се насладим на красотата й на спокойствие. Ако повървиш до върха на остров Комино ще откриеш път надолу към страничната част на лагуната. Там те очаква красив плаж с интересни скални образувания, тюркоазена вода, естествени басейнчета и сравнително равни скали. На този плаж бяхме не повече от двайсетина души, което беше перфектно, в сравнение с около 2000-те от другата страна на лагуната. Яко, нали? :) Част от сърцето ми остана там завинаги.

Още едно място, което бих препоръчала просто ЗАДЪЛЖИТЕЛНО е Popeye's Village. Или иначе казано - мястото, където в сниман игралният филм "Попай моряка". Да, вярно е, че филмът никога не става огромния успех, който всички очакват да бъде, но за заснемането му е построено цветно малко селце в един от заливите на Малта, което днес е превърнато в забележителност. Мястото е наистина много интересно. Всяка една къщичка има някаква роля във филма (пощата, пожарната, магазинът за играчки, винарната и т.н.) и е отворена за посещение. Има ресторант с много вкусна храна, кино салон, където може да гледате филма, ако все още не сте, бар, игри и... най-вече - разкошен залив, изцяло на разположение на посетителите. За щастие, денят в който го посетихме, беше четвъртък и не беше толкова пренаселено, затова успяхме да се насладим изцяло, преди да поемем към залеза на Sunny Bay - един от малкото плажове с пясък в Малта. 

Нещата, които ни направиха впечатление в следствие на цялото това пътуване и срещи както с местни хора, така и с чужденци, беше колко приветливи са всички. Хората са настроени изключително положително към теб, готови са да ти помогнат, да те опознаят и да ти разкажат собствената си история. Интересни са. Но и мястото, на което живеят е интересно. Дори и да е възможно да го забравяш на моменти, когато си там, Малта е държава-остров, който е около 2/3-ти от София и в който буквално денонощно кипи живот и сякаш няколко култури живеят в баланс. Определено е преживяване, което бих препоръчала на всеки!

И ако от всичко това оставаш с впечатлението, че това е раят на земята, то Малта определено има и някои негативни страни. Като например фактът, че изхвърлят боклука си на улицата!? Има определени часове и дни, в които се изхвърля определен тип боклук. Например, понеделник - хартия, вторник - битов отпадък, сряда - стъкло и т.н. Но с наличието на толкова много туристи, тези правила не се спазват винаги, а боклукчийските коли не успяват да минат навсякъде. Направи ни впечатление, че някои купчини от торби прекараха 3-4 дни на местата, където бяха оставени. Респективно, това води до наличие на хлебарки из града и в сградите, както и на много бездомни котки, които разпиляват боклука от пликовете. 

И тъй като, както споменах, ние далеч не бяхме най-подготвените пътници, давам няколко бързи tips, които да имаш предвид, в случай, че се запътиш към Малта :)

1. Движението е обърнато и волана на превозните средства е от дясно - хубаво е да го имаш предвид, в случай, че планираш да наемеш кола. 

2. В тази връзка - увери се, че не чакаш автобуса в обратната посока на тази, за която ти трябва. 

3. Контактите им са Type G - като тези във Великобритания, Сингапур и Ирландия. Бих препоръчала да си вземеш адаптер, защото не навсякъде има. Ние случихме на такъв в Airbnb-то.

4. Градският транспорт е доста бавен, не особено редовен и обикаля много. Затова предвиди повече време по пътя за настаняването си или обратно за летището. 

5. Много малко жилища имат климатик и през лятото е непоносима жега - увери се, че ще си запазиш такова с климатик.

6. Водата от чешмата не става за пиене или готвене. 

7. Заради влагата и силното слънце се изгаря много бързо - затова задължително излизай само със слънцезащитен крем.
8. Ако не умееш да плуваш - трябва много да внимаваш. В редките случаи, в които плажа има някакъв преход от по-плитко към по-дълбоко той е много внезапен. Но на повечето места дори не знаеш колко точно е дълбоко.

И най-вече - не забравяй важността на добрата компания за всяко пътешествие! Това е 50% от забавлението! Моята беше Тоничка и макар да ни беше първото пътуване заедно, определено ще повторим! :)

Надявам се публикацията да е била интересна, вдъхновяваща и полезна! Ще се радвам да разбера твоите впечатления от Малта, ако имаш такива. А ако не - дали би я посетил и дали има място със същия vibe, който би препоръчал? :)

Follow Games of Fashion on:

FACEBOOK // INSTAGRAM