Tuesday, December 29, 2020

Какво ни пожелавам за 2021

Preslava Tsacheva, Games of Fashion

По традиция отказвам да правя всякакви равносметки. На всички ви е ясно тази година каква беше. Затова бири, вина и коктейли се разливат от 4 декември всяка вечер, а на Коледа ракията мистериозно изчезна.

Затова вместо за равносметки, предлагам да си направим пожелание и след това на 31 декември - сами или в компания до 15 човека - да го полеем обилно. Ще започна аз.
Пожелавам ни здраве. Не просто физическо, но и душевно - за да имаме желанието и силите истински да се наслаждаваме на живота. Да не се съдим строго, да знаем кога да оставим телефона, да имаме сили да отстояваме себе си, да знаем точно на какво сме способни и да оценяваме истински възможностите си, а наред с това - не просто да очакваме, а да настояваме и другите да го правят.
Пожелавам ни сила. Сила, с която да се борим срещу собствените си страхове. Сила, която да ни помага да се изправяме след всяко поражение и сила, с която да си признаваме, когато сме сгрешили.
Пожелавам ни разум, за да виждаме по-често нещата такива каквито са, а не каквито на нас ни се иска да бъдат. Да извличаме урокът от всяко поражение и да осъзнаем, че гордостта е хубаво нещо, стига да не върви една стъпка пред теб. 
И разбира се - пожелавам ни любов - към себе си, към другите, към човект, с които сме избрали да споделяме живота, към семейството, към приятелите, към непознатите, към нещата, към живота. Истинска, страстна, безстрашна любов. До кога и за кога ще я пазим иначе? 

Айде, имайте чудна 2021 и наздраве!

Preslava Tsacheva, Games of FashionPreslava Tsacheva, Games of Fashion
Preslava Tsacheva, Games of Fashion
Preslava Tsacheva, Games of Fashion
Preslava Tsacheva, Games of Fashion
Preslava Tsacheva, Games of Fashion
Preslava Tsacheva, Games of Fashion


Photo credit: Nikolay Yordanov

Follow Games of Fashion on:

Tuesday, December 15, 2020

10 хубави неща от 2020-та

 

Няма да ви кажа, че нямам търпение 2020 да е далечен спомен. Не че последния месец не тества нервите ми до краен предел и на няколко пъти не успя да измъкне в някой и друг ядосан момент думите "Тази година няма ли да свърши най-после, бе, @$*#!" Но животът е като огледало, мили хора. Ако му се мръщим, той също ще ни се мръщи обратно. (Съвсем логичо, знам.) А аз намерение за повече мръщене нямам. А нямам и повод.

2020 не беше лесна. Отне ми някои неща, но ако трябва да тегля чертата - много повече ми даде. Да, признавам, че голяма част от въпросното "даване" е под формата на уроци, но като дете на учителка знам, че урокът е най-ценният подарък. Затова реших да си направя списък с нещата, за които съм благодарна на 2020. И един ден спомените ми за тази година няма да се фокусират върху това какво ми взе, а върху това какво ми даде. И тази Нова Година ще я изтанцувам! Така както се танцува в дъжда - на пук!

1. Танците вкъщи

И като споменахме танци, ще започна именно с тях. Способността след толкова пуснати прахосмукачки на плейлиста All Out '90 в Spotify да мога да изтанцувам съвършено авторско съчетание на Freedom на George Michael еднакво добре боса и с токчета е сред безспорните позитиви на карантината. И не само, разбира се! Скрила съм в ръкава някой и друг туърк и перфектно балансирано клякане под ритъма на всичко - от Биртни до Migos.

2. Новото начало

2020 донесе и едно ново начало. На 21 септември, след цяла нощ шофиране в посока Лефкада - София, с пресен тен, олющен от обувките за плуване педикюр и все още със слънцезащитния лосион в чантата, се появих за първия си работен ден на нова работа. И не че започването на нова работа е big deal, но то пък е свързано с една трудно и мъчно затворена последна страница. Толкова трудно колкото приключваш последната страница на любима книга. И хем не ти се иска да свършва, хем знаеш, че от тази книга вече си взел всички уроци, всички спомени и любими персонажи. И пазейки ги завинаги в съзнанието и сърцето си, е време да се посветиш на нова история. 

3. Бордовите игри

Не знаш колко добър приятел ти е някой, докато не изиграете поне десетина бордови игри заедно. И докато не изпие поне десетина от "твоите" шотове. Чакайте, чакайте! На това май другаде му беше мястото... :D
От всевъзможни игри с карти, през такива със стратегии, до опити да обясниш "бавно печено чеверме" с жестове, нищо не може да се сравни с тръпката на бордовите игри, когато залогът е чест и слава, а отборите са мъже vs. жени. А за победителя - има шотове. Не, чакайте, и тук не е!

4. Тематичните петъчни партита за двама вкъщи

Нищо не може да даде свобода на въображението ти така както десетина пролетни петъка, прекарани вкъщи. Първо ти се ходи на парти "на умирачка", както казвахме едно време. После ти ти се ходи поне на бар. И накрая си готов и за по една бира на крак в градината на One More. Само и само да има как. Ама няма. Затова измислих тематичните петъци за двама вкъщи. Всеки петък имахме тема от рода на "латино парти", "лежерно барче в петък вечер", "черно парти" и т.н. Обличахме се според "повода", пускахме си съответната музика и си сипвахме съответните питиета. Стигаше се и до танци, караоке, понякога някоя и друга счупена чаша. Абе, парти, знаете! А, да... Ето тука е мястото на шотовете! :D

5. Банановите палачинки

Понеже трябва да сме благодарни за малките неща, моето малко нещо избрах да бъдат банановите палачинки. Цялата кухня може да е омазана в смес за палачинки и разтопен шоколад, но ти стоиш в поза "ом" на дивана с чиния в ръка, гледаш Приятели, вратата към терасата е отворена, влиза топъл вятър и разнася миризмата на прясно разтопения шоколад, с който са поляти палачинките. И е събота! А пък събота си е ден за малките неща.

6. Спорта

Понеже говорих за палачинките се сетих и за спорта. 2020 ми върна дисциплината и любовта към седемте километра тичане сутрин. Напомни ми да се вслушвам в тялото си, да уважавам нуждите му и да се грижа за него правилно. И най-вече - научи ме, че и мотивацията и оправданията идват от едно и също място - от мен. И от мен зависи кое ще избера.

7. Морето и пясъка

Ако трябва да бъда честна, не мога да се оплача от лятото. Ама никак. Успях да си взема много повече слънце и морски дни, отколкото изобщо смятах за възможно през пролетта в разгара на lockdown-а. Събирахме багажи буквално за минути, в следствие на което все търсехме от къде да купим четки за зъби или джапанки, а когато се върнехме обратно в града, единствените неща, които със сигурност оставаха в багажника, бяха плажна шапка и волейболна топка. 

8. Вечерите на терасата

На едно обучение за психологически практики в мениджмънта, лекторката ни, която беше супер готина и интересна дама, ни каза, че всеки ден трябва да започва и да свършва с дневник, в който записваме три неща, за които сме благодарни. Тъй като сутрин сме сънени, така несъзнателно настойваме мозъка си да търси положителни неща, които да запишем в дневника. По този начин, даваме положително начало на съзнанието ни. Пробвайте, наистина! А правейки това няколко дни подред ще забележите, че имайки подсъзнателната подготовка, че в края на деня ще трябва отново да запишете три неща, за които сте благодарни, ще започнете да ги забелязвате много повече - мирисът на следобедното кафе, разцъфналите рози на пряката до къщата ви, това че някой е отстъпил мястото си в градския транспорт.
Та след този мини епилог се връщам на темата като ви уверявам, че ако водех такъв физически "Дневник на благодарността", на голяма част от страниците щеше да пише "Вечерите на терасата".  Промишлени количества вино и бурата в комбинация със зелено грозде без семки "на килограм". Приказки - понякога до зори или пък безцелно скролване на телефона - каквото душа иска. Имахме и лампички. Какво повечед му трябва на човек?

9. Семейството и приятелите

Това знам, че си го знаете, ама е хубаво да си го напомняме. Човек е за никъде без хора около себе си. Уверявайте се, че избирате правилно тогава, когато изборът е ваш и, че оценявате това, което имате, Какво е 2020, ако не урок за това колко много неща приемаме за даденост? Как неволно или не пренебрегваме хора и ситуации, докато не усетим какво е много да искаме, но да не можем да ги прегърнем. И да се припомняме по-често, че колкото и хуабво нещо да са смартфоните ни, те никога няма да заменят разговорът очи в очи и топлата прегръдка с аромат на вкъщи. 

10. Домът

Домът. Не пространството, а усещането. Това, за което съм най-благодарна на 2020 е, че ни донесе дом. Такъв, какъвто дори не си го бяхме и представяли. Просторен, светъл и пълен с щастие. С много места за сядане - за голямата и шумна компания на едни домакини, на които сърцата им са пълни, когато и домът е пълен. Със смях, с музика, с шеги и най-вече с обичане. Но не всичко е цветя и рози, разбира се. Трудно е и то доста на моменти. Толкова много неща се объркват, че понякога ми се иска просто да седна на земята и да се разплача и когато пориключа, вече всичко да се е оправило от само себе си. Объркват се планове, срокове, уговорки, жици, токове и тръби. Телефонът звъни постоянно, чувам неща от рода на "Трябва да купиш 4  ключа девиатори" и влизам в Google, за да разбера какво е това. Всичко в разгара на работа, крайни срокове и срещи, разбира се. Но крайната цел си заслужава, а пък в трудните ситуации знаеш, че винаги можеш да погледнеш нагоре към точка 9. През 2020 се убедих в това.








Sunday, October 25, 2020

Как 6 пластмасови бутилки могат да бъдат моден акцент?

 Games of Fashion, Preslava Tsacheva

Приятелчета, няма да ви лъжа. Вкопчила съм се в последните слънчеви лъчи толкова здраво, че имам чувството, че живея за уикендите. А те, за щастие, все още щедро ни дават по някой хубав ден! Разни ремонтни и работни задачки ни задържат в София последните седмици, но дългите съботно-неделни разходки с чаша кафе или бира в ръка определено си заслужават. Дори и на разумна социлна дистанция и с дезинфектант в чантата. :D Шегуваме се, но ми липсва да си купуваме хляб със сушени домати от Хлебар, а след това да сядаме отпред уж само за малко. А после "малкото" да прераства в няколко часа, прекарани в приятни приказки със случайно срещнати познати. Иска ми се това лежерно безгрижие отново да се върне, но до тогава... правим каквото трябва :) 

Покрай разходките из града забелязах, че в ежедневието съм минала на доста по-комфортна вълна. Кубунки или кецове с дънки и удобни пуловери или oversize ризи е най-честият ми избор. Особено предвид това, че сутрин винаги бързам адски много, за да успея да вместя закуска, тренировка, душ и път преди да е станало 10 часа. :D Но когато имам малко повече време се връщам към любимите си рокли. Последните месеци търсех нови и готини попълнения с интересна кройка и по-разнообразни принтове, но и такива, които позволяват да ги съчетавам с десетките чифтове кецове вкъщи. Този сезон забелязвам една положителна тенденция - обмислям покупките си много по-добре и далеч по-практично от преди, за което си давам high five и се потупвам по рамото едновременно. :) Много е важно да не се хвърляме като луди към първото нещо, което ни грабне погледа, несъзнателно пълнейки графата "What the hell was I thinking!?" в гардероба и чувствайки се кофти първо за това, че сме дали пари за нещо, което няма да облечем и второ, за това, че ще е поредната дреха, чиито производствен отпечатък ще ни тежи на съвестта.

В тази връзка преди няколко седмици с мен се свързаха супер милите хора от Vivaia - нов и много иновативен бранд, който насочва усилията си в създаването на красиви дамски обувки, направени с внимание към околната среда и устойчиви във всяко едно отношение. Всичко - от създаването на безшевния 3D плетен дизайн на обувките, през опаковката и доставката - затваря кръга на zero-waste процесът, към който се стреми брандът. За направата на един чифт Vivaia се изпозлват 6 рециклирани пластмасови бутилки, а специална 3D технология превръща тези бутилки в стилни, леки и безкрайно удобни обувки, които не ти се иска да събуваш. И наистина не преувеличавам! Това са едни от най-удобните и леки балеринки, които някога съм носила. Освен това пасват по крака страшно красиво и елегантно. 

Този портокалов цвят (Majestic Marigold) веднага ми грабна погледа, защото е разкошен акцент за всеки тоалет, но сега бих добавила към гардероба си и светло бежов Natural Peach, както и класическо черно (Deep Ebony). Екипът на Vivaia беше така любезен да предостави 10% отстъпка за всеки, който би искал да се сдобие с чифт. Може да ги разгледате тук, а ако решите да се възползвате от отстъпката, това може да се случи с промо код PRESLAVA. :) Тук искам да спомена, че това не е affiliate link и аз не печеля от вашата покупка, както и тази публикация не е спонсорирана от Vivaia. Не знам дали тази информация е важна за някого, но реших да я споделя. :) Просто концепцията на бранда ми харесва изключително много. Впечатлена съм от огромното им внимание към детайла и съм много щастлива, че имах възможност да разговарям с техния любезен и мил екип, който беше насреща, за да отговори на всичките ми въпроси. :)

А вие познавате ли други брансове за обувки, които използват рециклирани материали? Аз съм огромен фен и на Native, чиито чифтове са рециклируеми и от всеки чифт може да бъде създаден нов. Освен това са непромокаеми и супер удобни за дъждовно време или киша. 

Games of Fashion, Preslava Tsacheva
Games of Fashion, Preslava Tsacheva
Games of Fashion, Preslava Tsacheva
Games of Fashion, Preslava Tsacheva
Games of Fashion, Preslava Tsacheva
Games of Fashion, Preslava Tsacheva
Games of Fashion, Preslava Tsacheva
Games of Fashion, Preslava Tsacheva
Dress: Mohito
Sun glasses: Polaroid
Shoes: VIVAIA
Scrunchie: Studio Affiche 

Photo Credit: Nikolay Yordanov

Follow Games of Fashion on:
INSTAGRAM // FACEBOOK