Monday, August 13, 2018

Честит 6-ти рожден ден, Games of Fashion!


Вярвам, че всеки един от нас много ясно си спомня важните събития в живота си. Не става въпрос за дипломирането, влизането в университет, първата работа или нещо подобно.. А по-скоро онези решения и стъпки, които са променили живота ни завинаги. Понякога не осъзнаваме на момента колко важни ще бъдат те, но го осъзнаваме в последствие. Как едно малко решение всъщност е променило всичко.
Всяка година на този ден се връщам назад. Не си спомням деня 13-ти август, но си спомням вечерта, когато поставих началото на Games of Fashion. И когато всичко за мен се промени без тогава да имам дори и най-малката представа за това. 
Games of Fashion не е най-успешният блог на света. Не е най-успешният блог и в България. Но е най-специалният! За мен! И докато това е така, нищо друго няма значение. Games of Fashion е най-успешният блог в това да ме изправя пред нови предизвикателства, да ме среща с невероятни нови хора, да тества характера ми, да ми предоставя възможности, да ме учи, да възпитава в мен усет и осъзнаване - за мен, за хората около мен, за средата, в която живея, за това, което мога да бъда. Games of Fashion е създаден от най-чистата любов - точно както трябва да бъде. Не е създаден с цел реклама, печелене на пари или промотиране на нещо. Защото преди 6 години (когато бях в 11 клас) в уютния ни хол в Ловеч - последно изброените неща са били последното нещо, което така и не ми премина през ума. Това, което беше най-важно тогава и с гордост мога да кажа, че все още е, беше да създам свое собствено местенце, където да изразявам себе си, без да налагам мнението си над който и да било - мое онлайн пространство, където да споделям за нещата, които ме вдъхновяват, така както модата винаги е вдъхновявала мен. Всички невероятни неща, които се случиха в последствие, са моят подарък за това, че се впуснах в това приключение! И съм благодарна на всеки, който някога е бил част от него!
Честити 6, Games of Fashion. Обичам те!


*Photo Credit: Nikolay Yordanov
Ники, благодаря ти, че си част от семейството на Games of Fashion!

Follow Games of Fashion on:

Monday, July 9, 2018

City Temp


Преди време някой някъде ми беше лепнал определението "...като едно типично градско момиче, Преслава...еди-какво-си...", което тогава ме накара леко да ми се догади, най-вече заради частта с "типичното". Цял живот се опитвам да избягам от подобни категорични категоризации, но все някъде ще се намери някой, който не те познава достатъчно, но все пак е готов да те дари с някакво определение, с което просто трябва да въздъхнеш и да се примириш.
Та така или иначе, имайки предвид факторите: 1. че съм момиче и 2. че живея в град, може да се каже, че с втората част от твърдението бих се съгласила. Живота ми винаги е бил доста динамичен и никога не ми е оставало време да поскучая. Преди си го обяснявах с неизбежно по-бързите темпове на живота в града. В последните 2 години обаче тази динамика достига впечатляващи висини. Нормалното състояние, в което човек може да ме засече, е на супер бързи обороти по улиците, носеща хиляда неща в ръце и бързаща за среща, събитие, работа, снимки, автобус или такси. И колкото и добре да осъзнавам всичко това, не мога да спра да се въвличам и в най-различни проекти, познанства и начинания. Просто няма да съм аз, ако нещо ми звучи интригуващо и не пренаредя целия си така или иначе запълнен на макс график само и само да вкарам още нещо в него. С оглед на всички тези задължения и хроничното бързане, развих навика да залагам повече на кецовете и маратонките при обувките, а за дрехите - на удобните кройки и леки материи (най-вече през лятото) Нищо, което ще ми създава дискомфорт и ще ме забавя, така да се каже ;)
Затова с огромно щастие приветствах този панталон в гардероба си. Подарък ми е от мама, която го е купила от малко магазинче в Ловеч (!) и е любимата ми находка от месеци насам. Супер е удобен за лятото и макар че този път реших да обуя любим чифт високи сандали, изглежда страшно добре и с Converse-ките ми. Тъй като с този страхотен принт на палмови листа панталона безспорно е акцентът на тоалета, за горната част е достатъчна бяла ленена риза, която за да не бъде съвсем скучна, е в компанията на любимо statement колие от Blackout Label. Направено е от стар телефонен кабел, свински опашки, тел и макраме.... WHAAAAT??? Обожавам го!
А малката кръгла плетена чанта от Zara се превърна в доста любим аксесоар за лятото, защото освен, че е много сладуркса, е и страшно удобна и побира неочаквано много неща :D
Между другото, през пролетта, лятото и есента почти няма сила на света, която да ме вкара в градски транспорт, ако дестинацията ми може да бъде стигната и пеша. Всеки ден за работа (35-40 мин.) минавам по различни маршрути в зависимост от настроението ми. Обичам градския пейзаж сутрин - забързан, оживен и вълнуващ. Но любимият ми маршрут минава покрай операта. Понякога от някои от отворените прозорци се чуват звуци от пияно... денят ти просто няма как да не започне с усмивка! :)

Риза: LC Waikiki
Панталон: unknown
Чанта: Zara
Колие: Blackout Label
Обувки: Bershka

Photo Credit: Nikolay Yordanov

Follow Games of Fashion on:

Tuesday, July 3, 2018

8 урока от детската градина за щастлив живот


Не знам дали знаете но майка ми е детска учителка. 
Благодарение на това от нея съм научила много ценни уроци. Като тук дори нямам предвид модните такива. (Всеки знае, че не са никак малко :D) А по-скоро онези уроци, които остават в съзнанието ти до живот и просто си ги знаеш... без да осъзнаваш защо.
Съвсем в края на това лято... живот и здраве, ще стана леля за четвърти път! Четвърти!!! За първи път се сдобих с тази важна и отговорна титла, когато бях на 2 годинки и на бял свят се появи Йоан. С него израснахме повече като брат и сестра, но от тогава знам, че племенниците ми са най-любимите ми същества на света! И нямам търпение да гушна Номер 4 и да видя как расте, радвайки се на живота, така както само моето семейство може да го/я научи! Между другото, изумително е да наблюдаваш как едно дете расте - как съзнанието и впечатленията му се развиват, как попива света около себе си.
Та, мислейки за това, си спомням, че скоро с майка ми си говорихме за онези първи и най-важни уроци, които научаваме още в детската градина, но в забързания темп на живота много често забравяме. А всъщност в тях се крие толкова много житейска мъдрост! Как е възможно изобщо да не го осъзнаваме!? Или просто с всяка изминала година слагаме по още един товар на плещите и ума си, който ангажира съзнанието ни и избутва тези скъпи спомени някъде далеч от мислите ни? И все пак - ако само се върнем към някои от тях, то бихме открили решенията на толкова много проблеми, които сега ни се струват плашещи и непреодолими.

Затова днес реших да припомня не само на себе си, но и на вас тези първи уроци, към които е хубаво понякога да се връщаме. И нямам търпение да ги разкажа и на новата радост в семейството ни, която очаквам да срещна с огромно нетърпение! :)

1. Споделяй всичко. В детската градина играчките са обши, а това ни учи на най-важното - да споделяме. Никоя игра не е толкова забавна, ако не е споделена. Днес забравяме това. Обграждаме се с високи стени и започваме да убеждаваме себе си, че ако нещо сме постигнали сами, то трябва да принадлежи само и единствено на нас. А после се чудим защо живота е безцветен и скучен, когато всъщност е просто самотен.

2. Играй честно. Не се опитвай да спечелиш с измама. В живота не винаги ще се отдават поводи да шмекеруваш (знаете ли я тази дума?) Представете си какво бихме постигнали, ако вместо да търсим начини да измамим, насочим креативността си в посока решаване на проблема или достигане на целите си? Измамата винаги проличава. 

3. Дръжте се за ръце. Когато пресичате улицата, когато вървите в редица, когато играете, когато прескачате трапове. Спомняйте си колко е хубаво да споделяш с някого и да му се доверяваш. Двама никога няма да бъдете изгубени. Ще се пазите един друг и винаги ще имате упора.

4. Вярвай в чудеса. Така както в детските очи кукленият театър оживява, така както приказките се превръщат в сънища, така както тебеширените линии са най-важното футболно игрище... просто вярвай в чудеса. Всеки нов ден е чудо! С времето просто забравяме да си го спомняме.

5. Извини се, когато си сгрешил. Не се оправдавай и не търси начини да се измъкнеш - учителката вече е видяла всичко. Преглътни егото си и признай грешката си - така се става силен човек.

6. Бъди любопитен. Питай за всичко, за всеки и навсякъде. Не оставяй равнодушен към света. Не гледай с пренебрежение на нещата, които не разбираш, а научи за тях - там може да те очакват нови светове.

7. Бъди толерантен към различните. Не изключвай никой от играта и не го обиждай, защото не е като теб. Опитай се да го разбереш, уважи това, което е - утре ти може да си от неговата страна.

А вие бихте ли добавили нещо?

 Знам, че това не е най-традиционният пост, но мисля, че е хубаво от време на време да си припомняме истински важните неща. Всяка една ситуация и всяка трудност имат своето лесно решение, но понякога отговорът може да се крие там, където изобщо не сме се сетили да потърсим. Някои от тези ценни уроци, които може да чуеш мама да припомня много често, без дори сама да го осъзнава, много са ми помогнали в различни моменти. Надявам се, че ще помогнат и на вас или на някого, когото обичате :)

Follow Games of Fashion:
FACEBOOK // INSTAGRAM