Tuesday, August 13, 2019

Честит 7-ми рожден ден, Games of Fashion


Нека започнем така...
Честит 7-ми рожден ден, Games of Fashion!
Когато те създадох, нямах представа, че след седем години ще те обичам толкова много. Нито, че ще станеш толкова голяма част от мен. Заедно растем и се учим. Заедно срещнахме хора, които заедно заобичахме. Ти ме научи на постоянство, аз ти дарих времето си. Беше с мен навсякъде по света. А аз ти подарявах спомените си. На теб споделях нещата, които най-много ме тревожеха, а ти ми даваше увереност. Пред теб мнението ми беше най-категорично. И ти ме научи как да го отстоявам навсякъде. Не ми се сърдеше, когато ме няма за дълго, а пък аз винаги се връщах.
Защото Games of Fashion не е блогът на Преслава и Преслава не е блогърът от Games of Fashion. Аз и ти си принадлежим.


Photo Credit: Nikolay Yordanov
Ники, благодаря ти! Без теб нямаше да бъде същото! Обичаме те!

Follow Games of Fashion on:

Friday, July 5, 2019

Търсим себе си в изживявания


Започна да се превръща в навик да пиша постовете си преди полет, пътуване или ново начинание. Или по-скоро започна да се превръща в навик да търся неща, които да ми носят нови eмоции и усещания. От доста време вече не планирам, а по-скоро се хвърлям в какви ли не преживявания. Това е и причината за все по-редките постове в блога - чиста липса на време, която ще се опитам да поправя. Докато оправях багажа си за Франкфурт, където ще прекараме целия уикенд на фестивала Wireless, осъзнах че от седмици не съм имала и един момент за себе си. Открадвам си по няколко минути, за да свърша това или онова, но не и за quality alone time. И започвам да усещам как това ми липсва. И по-редовните постове тук ми липсват. Защото това винаги си е било моето място. Скоро ще станат 7 години от съществуването му. (Дори не мога да повярвам!) И аз задно с него преминах през много етапи и моменти и намерих своя път. Не знам дали е верният, но, човече, колко е интересен! Абе като цяло... имам късмет. Винаги съм го казвала. Ама не от онзи тип късмет, в който отиваш, за да си купиш билетче, изтъркваш го и изведнъж да те дават по телевизията, защото си новия милионер на България. Въпреки, че веднъж едно такова билетче изкара достатъчно за два шейкъра с шотове за цялата компания. Но да се върнем на въпроса. Не такъв тип късметлия. Както баща ми казва... "Аз съм късметлия в живота." Та и аз така. Имам късмет, че имам свободата да откривам по частица от себе си постоянно във всички и всичко около мен. Имам късмет, че имам свобода - да търся, да намирам, да се губя, да се връщам, да обичам, да продължавам и да се променям. Но имам късмета и да осъзная, кога имам нужда да се върна към корените си, семейството си, малките неща, които често са много далеч от безкрайните опашки по гейтовете и поредният работен проект, чиято реализация в момента изглежда като най-важното нещо на света, но всъщност е толкова далеч от всичко онова, което има истински смисъл. 
От страх да не пропилея времето си в нещо обикновено, обичайно или скучно, го изгубих за малките неща. В непрестанно бързане, забравих малките си ритуали като капучиното по път за работа сутрин или блог постът всеки понеделник тук. И все пак, във всички тези изживявания откривах по малко от себе си. Но най-много открих във всичко липсващо измежду тях.
Важното е да се учим.


*Photo Credit: V Frame by Nikolay Yordanov

Follow Games of Fashion on:

Friday, June 28, 2019

През цветния Мадрид към изумителното Мароко


Защо точно Мароко? 
Историята за това защо се спряхме именно на Мароко ще ви се стори леко глупава, но с цел максимална достоверност, няма как да не я разкажа. След като миналата година прекарахме най-готината седмица в МАлта (виж поста за това епично пътуване тук), аз и моята sister from another mister и ентусиаст-пътешественик Тони решихме да продължим хубавата традиция да пътуваме заедно поне веднъж в годината. Като избирахме новата ни дестинация разглеждахме самолетни билети за къде ли не. И някак си тръгна шегата, че преди да отидем където и да е другаде, трябва да посетим всички дестинации, които започват с МА (като МАлта). И така изведнъж супер импулсивно избрахме... МАроко. Хората казват, че е перлата в короната на арабския свят. Окей. Нека видим. И гледахме. И това, което видяхме, бяха адски скъпи самолетни билети, които бяха на път да ни откажат. Ама как да стане, като вече сме си навили нещо на пръста? Така открихме една "вратичка". Има една дестинация в Испания, от която полетите до Мароко са доста евтини... по 30 евро за двете посоки. Тази дестинация е МАдрид. Решихме да го наречем знак от съдбата и букнахме общо 4 самолетни билета. Това се случи през март месец. След това за известно време позабравихме за предстоящото пътуване.

Неусетно дойде май и аз започнах да търся информация от всякакви източници за Мароко с цел подготовката за пътуване там. Беше ми ясно, че е доста по-различно от европейските дестинации. Четях травъл блог след травъл блог, а притеснението ми леко (няма да си го призная друг път) растеше. Полюсните мнения на авторите варираха от "Това е най-ужасното място на света, хората са груби, мъжете ме обиждат, ограбиха ме, вони ужасно. Не ходете без мъж в компанията!!! " до "Задължително ще се върна отново! Прекрасно преживяване! Прекрасни хора!" Та на кое да вярваме сега? Казах си, че няма да съм предубедена! На един гейт във Франкфурт преди 4 години 20 минути слушах един очевидно малоумен американец да обяснява на приятелката си как в България няма интернет и навсякъде могат да те ограбят, защото хората са много бедни и дори повечето живеят на улицата. Така че нивата на достоверност на различните истории са нещо относително. Човек трябва да се увери сам.
Но нека карам по ред.

Преди Мароко прекарахме два дни в слънчевия и цветен Мадрид. Ако не сте били в Мадрид (или си мислите, че Барселона е единствената дестинация в Испания, която си заслужава) съветвам ви възможно най-скоро да поправите тази грешка. Мадрид е прекрасен град! Град със стара, аристократична душа и младо, цветно и шумно сърце. Улиците кипят от живот. Но не онази лудница, която представлява Барселона, а ентусиазъм и смисъл. Архитектурата на града е една от най-красивите, които ще видите в Европа и е много, много чисто! Всъщност времето, което прекарахме в Мадрид, беше приятен преход и подготовка към това, което ни предстои. Дните си там прекарахме в разходки през най-известните забележителности, сред които силно препоръчвам: Паркът Retiro, в който задължително си наемете лодка, с която да прекарате около час в лежерно гребане из красивото езеро. Наемът е 6 евро за лодка и може да си вземете хапване и пийване. Също така известната тапас улица Calle de Cava Baja, на която са разположени някои от най-старите и цветни заведения в Мадрид. Важно е да знаете, че всичко там е една идея по-скъпо за иначе сравнително евтиния град. За любителите на винтиджа, The Rastro - огромният flea market е задължителен! Провежда се в неделя сутрин и е Стра-хо-тен! Безкрайно дълга улица, обградена от сергии, на които продават всичко. Буквално всичко - от ръчно плетени гривни от мидички, през цветни шалове, чанти, обувки, пишещи машини, стари книги, запалки и т.н. Barrio de las Letras, известен още като Literary Quorter, където малките улици, фасади на сгради и ъгли са изрисувани с известни цитати от испански автори-класици и, разбира се, с части от "Дон Кихот". Там се намира и домът на Мигел де Сервантес. Нещо интересно и до този момент съвсем неизвестно за мен беше и фактът, че именно в Мадрид се намира това, което е смятано за най-стария ресторант в света - Sobrino de Botin. Включен е в рекордите на Гинес и притежава сертификат! Отворен е за посещение и всичко вътре е запазено точно както е било едно време, включително и ястията в менюто. Това прави и цените една идея по-високи... някои от съставките, нужни за тези ястия, са трудни за намиране днес. Интересно е да се види, защото е супер автентичен. И, разбира се, Plaza Mayor - популярният старинен площад, където можете да е насладите на приятната сянка на уличните заведения с чаша сангрия или бира и вкусни тапас.
След нужният релакс в Мадрид, в понеделник вечерта бе полета ни към Мароко. Още при планирането на пътуването знаехме, че не искаме да бъдем само на едно място. Идеята ни беше да видим възможно най-много от Мароко, макар и да бяхме наясно, че разполагаме с ограничено време от 6 дни. Затова организирахме престоя си по следния начин, който препоръчвам като нещо изпитано и много приятно за преживяване :)


Прекарахме 2 дни в Маракеш, след което хванахме влак за столицата на Мароко - Рабат. Там останахме още 3 дни. Докато бяхме в Рабат, отново с влак се разходихме до Фес, където прекарахме цял един ден, а до Сале стигнахме с лодка!
В понеделник пристигнахме в Маракеш много късно - около 23 часа. Летището е извън града и има само един автобус, който между другото така и не разбрахме от къде точно се взима. Но така или иначе не е никак безопасно за две момичета, които за първи път стъпват в Африка, да търсят автобус посред нощ. Затова ви препоръчвам да си букнете трансфер от летището, ако хотела или риада ви предлага такъв. Ако не - в ето този сайт предлагат тази услуга. Ние използвахме именно сайта. На летището ни очакваше нашият шофьор, който беше много любезен и мил и дори се чу по телефона с хоста в риада ни, за да го помоли да излезе на улицата, за да ни посрещне, тъй като е късно. Така стигнахме до риад Хеклек, който горещо препоръчвам! Бяхме решили в Маракеш да отседнем в риад, защото риада е много специфично традиционно преживяване. Самата дума в превод означава "рай" и по своят замисъл риадите са точно това. Цялата им идея е да бъдат като персонален рай за своя притежател и неговото семейство. Затова и много често в центъра си риадите имат басейни или кътове за релакс. Структурата им е затворена от улицата и повечето от тях дори нямат прозорци, тъй като мароканците вярват, че домът е свещено пространство, в което няма място за чужди очи. Светлината в риада идва от отвора над вътрешната градина, което обаче е напълно достатъчно за всички стаи. Макар че пристигнахме толкова късно, нашият хост ни очакваше с чай и ябълков пай и беше много мил и разбиращ, виждайки колко изморени и леко объркани изглеждаме. Това беше само първото впечатление, което затвърди с времето вярването ми, че мароканците са изключително мили, сърдечни и гостоприемни хора. Обичат да говорят - с приятелите си, със семейството си, с гостите си. Разказват с любов за страната си, но и живо се интересуват от теб - от къде идваш, колко време ще останеш, имаш ли нужда от помощ за нещо. И ако отговора на последното е "да" ще се отбият от пътя си, за да ти помогнат. Разбира се, че не всички са такива, но има ли изобщо място на земята, на което абсолютно всички хора са честни и почетени? В Мароко важното е да осъзнаваш средата около себе си, да бъдеш предпазлив и уважителен. И няма да има причина някой да бъде груб с теб. Нека тук направя една вметка за дрескода в Мароко. Макар, че имаше доста туристи по къси гащи и потничета, това не е окей. Хубаво е дрехите да бъдат по-свободни и под коляното, а раменете да бъдат покрити. Разбира се, никой няма да ви замеря с камъни, ако не спазите това правило, но почитането на нормите им се цени високо и е приемано като знак на уважение. Ако сте наблюдателни, ще забележите, че държанието им към хората, които видимо уважават традициите, е доста по-различно в положителна насока. 
През първия си ден в Маракеш бяхме букнали Airbnb experience, който в рамките на 5 часа ни осигури местен гид, който ни разходи из водещи забележителности и ни разказа историята на града. Съветвам ви да направите същото. Културният шок в началото може да бъде леко притеснителен, затова е хубаво да се поразчупиш в сигурна среда. Нашият гид Мохамед беше страхотен! Разказа ни интересно и увлекателно за историята на града, даваше ни много примери и асоциации и беше много търпелив, когато се мотаехме, зяпайки някоя кула или правейки снимки. Разбираше напълно, че за нас това е една изцяло нова култура и ни разказваше много за обичаите, традициите и начина на живот на мароканците, а също така правеше и доста разяснения за религията, отговаряйки на всички наши въпроси. 

През първия ден посетихме старата медина на Маракеш, където е прочутия марокански пазар и старата и величествена джамия Koutoubia. За съжаление, както всички мюсюлмански храмове в Мароко, достъпът за хора с друго вероизповедание с напълно забранен. Но Мохамед се постара много цветно и описателно да ни разкаже всичко за нея. След това се отправихме към величествения дворец Бахия, който има много вълнуваща и значима история за Маракеш. Дворецът е безумно красив, просторен и величествен. Най-силно впечатление ми направи огромната и много прецизна работа на строителите му. Именно в двореца Бахия може да се наблюдава най-добрият пример за известната мароканска музайка, която се начупва, оцветява и подрежда изцяло ръчно, а процесът включва много сериозна "екипна" работа между архитект, дизайнер и специалист в  оформянето на плочките. След двореца Бахия се разходихме из пазара в медината, където всъщност имахме възможността за първи път да пробваме мароканска храна. Именно там си направихме и традиционните хена рисунки - нещо много типично за местните и много приятно! Тук е моментът да ви предупредя, че трябва да се пазите от жени, които предлагат да ви рисуват с хена на улицата, защото използват по-евтини смеси, които могат да бъдат опасни за кожата. В Маракеш има едно много популярно място - Henna Cafe, където може да избираш от стотици модели, които професионалните хена артисти пресъздават изключително бързо!
За вечерта също разчитахме на Airbnb Experience, където бяхме букнали разходка из вечерен Маракеш. Отново силно препоръчвам! Много често подценяваме местните, но истината е, че на всяко ново място, именно те са тези, които знаят всички тайни и скрити места, които ти разкриват истинската красота на градът. Никога нямаше сами да открием малките улички, пазарите, магазинчетата и красивите покриви, които те извисяват над Маракеш точно на залез слънце, когато златиста светлина се спуска над града, а небето е оцветено в нежно розово - картина, която ще остане в съзнанието ми завинаги. Вечерта приключи с вечеря посред шумната медина, където хапнахме нещо странно, но много традиционно за тях - тажин с телешки мозък и телешко месо. Мароканците са истински виртуози в подправянето на храната си и ястието беше много вкусно!


Втория си ден в Маракеш посветихме на силно препоръчваните от всички градини Le Jardin Majorelle. Градините са удивително красиви и прохладни. Прекарахме там около два-три часа, в които се разхождахме и пихме много силно и вкусно кафе, както и чай. Градините ппределено са Must-see като перфектният сценарий би било да бъдат съчетани с посещение на къщата-музей на Yves Saint Laurent, която се намира на около 3 минути пеша от тях. Нямах търпение да видя мястото, на което дизайнерът е създал някои от най-иконичните си колекции и е прекарал последните години от живота си, но бидейки късметлиите, които сме, се оказа, че сряда е неработният ден на тази забележителност. C'est La Vie! Ще трябва да се върна задължително :)


Следобеда се изнесохме от риада си, за да се отправим към гарата, от където пък се запътихме към Рабат. Относно влаковете - безкрайно точни са, така че определено са сигурен транспорт за междуградски пътувания и са за препоръчване пред автобусите. Тъй като пристигнахме доста късно в Рабат, просто се отправихме към хотела си, намерихме най-близкия марокански ресторант и се отдадохме на приятна традиционна вечеря на терасата му. В последствие Dar Naji стана едно от любимите ни места - цените са отлични, а самия ресторант е много традиционен в посрещането на гостите и обслужването си (сипването на чай от сервитьорите е цяло зрелище). През първия ден в Рабат отново заложихме на гид и тур от Airbnb Experience, с който след това се шегувахме, че е нашият "приятел под наем", защото си изкарахме доста готино и излязохме отвъд програмата. По стечение на обстоятелствата бяхме на нещо като частен тур, защото нямаше никой друг записал се през този ден. Така заедно с Исаам първо посетихме стария град Kasbah of the Udayas (Kasbah des Oudaias), който е истинско Instagram съкровище с малките си синьо-бели улички, грижливо поддържани растения и цветни врати. Толкова много ни хареса там, че се върнахме за разходка и през последния си ден в Рабат. Мисля, че това място ми стана най-любимо, оставих част от сърцето си там. Вървейки из Kasbah of the Udayas, неминуемо ще стигнете до прекрасно кафене, разположено точно над крепостната стена. Много е ветровито, тъй като е с открита гледка към океана, но си заслужава всеки момент, прекаран в пиене на ментов чай и хапване на марокански сладки. Огромна желязна врата води до следващото място, което посетихме - Andalusian Gardans. Андалусийките градини са изключително красиви, а ние ги посетихме в най-подходящия момент, защото портокаловите и лимоновите дръвчета тъкмо бяха разцъфнали. 


Кратка разходка ни отведе до плажа, където хванахме лодка за Сале. Рабат и Сале са толкова близо, че може да се стигне с лодка за по-малко от 5 минути. Сале е петият по големина град в Мароко (по-голям е от Рабат) и е изпълнен с история и традиции. Известен е със своята медина и занаятчийския пазар, на който произведенията си продават поколения търговци. В Сале се намират някои от най-известните и опитни специалисти по дърворезба, както и дизайнери и производители на известните марокански цветни чехли, които се правят изцяло ръчно и се обуват за специални поводи и в последния ден от Рамадан. Изключително красиви и разнообразни са! Много ми се искаше да си донеса някой красив чифт, но за съжаление нямах място в багажа. В Сале се намира и най-старото училище за изучаване на Корана в Мароко (и едно от най-старите в света). Сградата е произведение на изкуството и е като част от приказен сюжет. Оказа се, че не е известна туристическа дестинация и имахме късмет да бъдем единствените посетители, защото успяхме да разгледаме всичко на спокойствие. Но липсата на туристи всъщност е проблем. За реставрацията на сградата са нужни много средства, които за съжаление липсват. Исаам ни каза, че кралят обмисля затварянето на училището-музей за посетители докато не бъдат набрани средства за реставрацията му. Въпреки огромната си историческа и културна стойност, Сале е беден град, в който сградите са доста занемарени (дори за Мароко). Според местните обаче крал Мохамед IV-ти е огромен почитател на града и работи в посока съживяването му. 
След разходката из медината в Сале се отправихме към крайбрежието, където ядохме най-вкусната морска храна! Заведението беше много известно за местните и, повярвайте ми, не е място, на което турист би се спрял. Дори ние бяхме леко шокирани :D Но Исаам ни убеди, че храната е чудесна и не ни подведе. Без да преувеличавам, това бяха едни от най-вкусните морски дарове, които някога съм яла. Но аз не съм експерт. За това Тоничка потвърждава :)



Рано сутринта на следващия ден бяхме на гарата, за да хванем влак за Фес - почти 3 часа път. Прекрасен, прекрасен Фес! Толкова много исках да го видя! Фес е вторият по големина град в Мароко (след Казабланка) и в по-голямата си част е доста модерен и индустриализиран. Модерната част на града напомня на повечето европейски столици, но старата част е като излязла от страниците на "1001 нощи" и е обявена от UNESCO за световно наследство. Старият Фес е разположен от двете страни на река. В миналото, реката е служила, за да разделя града между двете общности, които са го обитавали. С течение на времето, тази граница се размива и двете култури - андалусийска и арабска - се смесват, за да създадат богатият и разнообразен микс, който превръща Фес в град с толкова богата култура и обичаи. Всяка една от двете общности допринася със своята кухня, занаяти и препитание и Фес се оформя като културен и религиозен център на Мароко. Днес всички занаяти се изпълняват точно по начина, по който са били случвани преди стотици години, а резултатът са продукти от най-високо качество. Поради тази причина именно една от безспорно най-популярните гледки в Мароко са басейните за преработване и оцветяване на кожа, където се изпълняват поръчките на модни къщи от ранга на Dolce and Gabbana, Gucci, Armani, Versace и т.н. Определено си заслужава да се види! Във Фес се намира и Al Quaraouiyine, който е смятан за един от най-старите университети в света. За съжаление, не е позволен за посещение от хора с различна религия, но нашия гид се помоли на пазачите да ни позволят да надникнем през дървените му порти и гледката е наистина величествена - истински пример за цветната мароканска архитектура и огромно внимание към симетрията в дизайна. 
Денят във Фес продължи с разходка из градините Jnan Sbil - приятно и прохладно място с просторно езеро и много пейки и прекрасни екзотични растения. Градините са отворени за свободно посещение и сега си мисля, че биха били страхотни и за пикник. Преди отново да тръгнем към гарата, се настанихме за късен обяд в близко до градините заведение със слънчева тераса, където основно заредихме телефоните си :D Но също така опитахме и местна бира. Oh, well, мароканците ги бива в много неща, но бирата НЕ е едно от тях. До колкото чувам - виното им е доста популярно. Но пък не е моето нещо, така че този път го пропуснах. Препоръчваха ми го много горещо, затова бих посъветвала да дегустирате при интерес. :)



Пишейки този пост, който е най-дългият ми пост някога, осъзнавам колко напълно невъзможно е да предадеш една толкова силна емоция. Мароко трябва да се преживее. Само така можеш истински да разбереш изумителната му контрастност. Но Мароко не е само Маракеш. С цялата си пътешественическа душа ви препоръчвам да опознаете възможно най-много места. Но се отделете от туристическия маршрут и не посещавайте дадено място само защото е модерно да имаш снимка там. Бъдете сигурни, че сте готови за тази култура и й се посветете изцяло, приемайки както позитивите, така и негативите й. Излезте от зоната си на комфорт, позволете си без предубеждения да опознаете начина на живот на хората там. Не вечеряйте в популярния сред инфлуенсърите ресторант NOMAD само защото е модерно да се тагнеш от него. Слейте се с местните и преживейте Мароко така както го преживяват те. И после, ако го заобичате, то това е защото Мароко е заобичал вас. :)


И тъй като този текст стана много по-дълъг, отколкото си представях, ще има втори! Той няма да бъде толкова хронологичен, но ще съдържа важни и полезни (според мен) съвети за организация на пътуване в Мароко, както и някой малки хакове и подробности, с които е по-добре да се подготвите предварително, отколкото да ги разберете по трудния начин. :)

Надявам се разказа ми да ви е харесал и да ви е бил полезен. Също така, ще се радвам да разбера, ако вече сте били в Мароко, какви са вашите впечатления? Ако имате каквито и да било въпроси, на линия съм за съдействие :)

Follow Games of Fashion on: