Защо едновременно мразя и обичам Black Friday?

 

Mалко повече от седмица преди Black Friday си припомням колко двупосочни, клонящи към раздвоение на личността, чувства имам към този ден (който напоследък направо си става цял месец). 

Като човек, който работи в сферата на рекламата и маркетинга от доста време, само от мисълта за Black Friday ми става лошо. Лошо тип 4 души, 100 текили, ама сама и без текилите. Защото за мен това означава безкрайни часове, прекарани в подготовки на кампанни, планирания и бюджети. Мъчни опити да се отличиш с нещо интересно във вече и без това пренаситения на "Страшна сделка"-тип послания пазар, в който повечето компании са абонирани за визии с неонови надписи и таймери до голямата прИмоция. И всичко това само за да се започне една минимум двумесечна сага с пратки, забавяния с доставките, куриери, които не могат да смогнат на количествата, тракинг кодове.... и така чак до Коледа.

Напълно контрастно на първата, втората личност в мен пък няма търпение за Black Friday. Още от началото на октомври всяка евентуална покупка се отменя за края на номеври колкото и наясно да съм с това, че Black Friday не е нищо повече от маркетинг трик за пазаруване. Не се шегувам, трябва да видите списъците ми в някои от сайтовете, които следя. Не, няма да ви ги рекламирам и да се опитвам да ви убедя, че имате нужда от блендер, нощна лампа или прахосмукачка на намаление. Ако до сега не сте се сетили за това - най-вероятно нямате, така че съветът ми е да не се хвърляте на нещо само заради намаленията. Но като новодомец, който имаше нужда буквално от... всичко, миналата година Black Friday свърши чудесна работа за кажи-речи цялата техника вкъщи, без една Bluetooth колонка, която ми подариха за рождения ден. Тази година продължавам списъка с нещата, които не успях да взема миналата или пък още не им беше времето. Например тази година се оглеждам за сушилня, прахосмукачка робот, блендер, палто, едни ботуши, които наблюдавам от известно време, и холна маса. Най-вероятно няма да взема всичко.

Намирам ли тази дуалност за странна? Да. Имам ли нещо против това? Не. Хубаво е човек да има контрасти, колкото и необясними да са понякога дори за самия него. 

Защо реших да ви разкажа за Black Friday с този пост? Всъщност беше напълно непланирано. Много рядко сядам да пиша пост с ясна идея в главата.В повечето случаи това, което четете, са спонтанните ми мисли по дадена тема. Просто докато качвах снимките се сетих, че блейзъра с ресни от снимките ми е супер любима находка от един Black Friday преди 3 години. Тогава си го купих, защото беше адски натоварен месец и към края му се чувствах все едно заслужавам да си подаря нещо. Знам, че много хора изпозлват черния петък и като възможност да напазаруват коледни подаръци. Аз не съм един от тези хора, защото очевидно обичам да купувам подаръци в последния момент и взимамайки разстоянието между мола и офисите на куриерски фирми, да съжалявам и да си обещавам догодина да се организирам по-рано. Миналата година около Коледа до такава степен бях изгубила бройка на нещата, които бях поръчала за подаръци, че ако някой доведеше панда пред вкъщи и ми кажеше, че е доставка за мен, дори нямаше да се усъмня. Най-вероятно ще да е била за Тоничка.

За епилог вмятам нещо, което съм сигурна че и без това си знаете. Без значение какво е мнението ви за черния петък и дали сте решили да се възползвате от това, което предлага, най-важно е да бъдем разумни в покупките си. Като в графа "разумни покупки" слагам и тези, които може и да не са ви супер нужни, но просто сте решили, че заслужавате. В това няма нищо лошо.

Dress: Zara / Blazer: Zara / Boots: Mang 

Photo credit: Nikolay Yordanov

Follow Games of Fashion on:

INSTAGRAM // FACEBOOK

10 хубави неща от 2020-та

 

Няма да ви кажа, че нямам търпение 2020 да е далечен спомен. Не че последния месец не тества нервите ми до краен предел и на няколко пъти не успя да измъкне в някой и друг ядосан момент думите "Тази година няма ли да свърши най-после, бе, @$*#!" Но животът е като огледало, мили хора. Ако му се мръщим, той също ще ни се мръщи обратно. (Съвсем логичо, знам.) А аз намерение за повече мръщене нямам. А нямам и повод.

2020 не беше лесна. Отне ми някои неща, но ако трябва да тегля чертата - много повече ми даде. Да, признавам, че голяма част от въпросното "даване" е под формата на уроци, но като дете на учителка знам, че урокът е най-ценният подарък. Затова реших да си направя списък с нещата, за които съм благодарна на 2020. И един ден спомените ми за тази година няма да се фокусират върху това какво ми взе, а върху това какво ми даде. И тази Нова Година ще я изтанцувам! Така както се танцува в дъжда - на пук!

1. Танците вкъщи

И като споменахме танци, ще започна именно с тях. Способността след толкова пуснати прахосмукачки на плейлиста All Out '90 в Spotify да мога да изтанцувам съвършено авторско съчетание на Freedom на George Michael еднакво добре боса и с токчета е сред безспорните позитиви на карантината. И не само, разбира се! Скрила съм в ръкава някой и друг туърк и перфектно балансирано клякане под ритъма на всичко - от Биртни до Migos.

2. Новото начало

2020 донесе и едно ново начало. На 21 септември, след цяла нощ шофиране в посока Лефкада - София, с пресен тен, олющен от обувките за плуване педикюр и все още със слънцезащитния лосион в чантата, се появих за първия си работен ден на нова работа. И не че започването на нова работа е big deal, но то пък е свързано с една трудно и мъчно затворена последна страница. Толкова трудно колкото приключваш последната страница на любима книга. И хем не ти се иска да свършва, хем знаеш, че от тази книга вече си взел всички уроци, всички спомени и любими персонажи. И пазейки ги завинаги в съзнанието и сърцето си, е време да се посветиш на нова история. 

3. Бордовите игри

Не знаш колко добър приятел ти е някой, докато не изиграете поне десетина бордови игри заедно. И докато не изпие поне десетина от "твоите" шотове. Чакайте, чакайте! На това май другаде му беше мястото... :D
От всевъзможни игри с карти, през такива със стратегии, до опити да обясниш "бавно печено чеверме" с жестове, нищо не може да се сравни с тръпката на бордовите игри, когато залогът е чест и слава, а отборите са мъже vs. жени. А за победителя - има шотове. Не, чакайте, и тук не е!

4. Тематичните петъчни партита за двама вкъщи

Нищо не може да даде свобода на въображението ти така както десетина пролетни петъка, прекарани вкъщи. Първо ти се ходи на парти "на умирачка", както казвахме едно време. После ти ти се ходи поне на бар. И накрая си готов и за по една бира на крак в градината на One More. Само и само да има как. Ама няма. Затова измислих тематичните петъци за двама вкъщи. Всеки петък имахме тема от рода на "латино парти", "лежерно барче в петък вечер", "черно парти" и т.н. Обличахме се според "повода", пускахме си съответната музика и си сипвахме съответните питиета. Стигаше се и до танци, караоке, понякога някоя и друга счупена чаша. Абе, парти, знаете! А, да... Ето тука е мястото на шотовете! :D

5. Банановите палачинки

Понеже трябва да сме благодарни за малките неща, моето малко нещо избрах да бъдат банановите палачинки. Цялата кухня може да е омазана в смес за палачинки и разтопен шоколад, но ти стоиш в поза "ом" на дивана с чиния в ръка, гледаш Приятели, вратата към терасата е отворена, влиза топъл вятър и разнася миризмата на прясно разтопения шоколад, с който са поляти палачинките. И е събота! А пък събота си е ден за малките неща.

6. Спорта

Понеже говорих за палачинките се сетих и за спорта. 2020 ми върна дисциплината и любовта към седемте километра тичане сутрин. Напомни ми да се вслушвам в тялото си, да уважавам нуждите му и да се грижа за него правилно. И най-вече - научи ме, че и мотивацията и оправданията идват от едно и също място - от мен. И от мен зависи кое ще избера.

7. Морето и пясъка

Ако трябва да бъда честна, не мога да се оплача от лятото. Ама никак. Успях да си взема много повече слънце и морски дни, отколкото изобщо смятах за възможно през пролетта в разгара на lockdown-а. Събирахме багажи буквално за минути, в следствие на което все търсехме от къде да купим четки за зъби или джапанки, а когато се върнехме обратно в града, единствените неща, които със сигурност оставаха в багажника, бяха плажна шапка и волейболна топка. 

8. Вечерите на терасата

На едно обучение за психологически практики в мениджмънта, лекторката ни, която беше супер готина и интересна дама, ни каза, че всеки ден трябва да започва и да свършва с дневник, в който записваме три неща, за които сме благодарни. Тъй като сутрин сме сънени, така несъзнателно настойваме мозъка си да търси положителни неща, които да запишем в дневника. По този начин, даваме положително начало на съзнанието ни. Пробвайте, наистина! А правейки това няколко дни подред ще забележите, че имайки подсъзнателната подготовка, че в края на деня ще трябва отново да запишете три неща, за които сте благодарни, ще започнете да ги забелязвате много повече - мирисът на следобедното кафе, разцъфналите рози на пряката до къщата ви, това че някой е отстъпил мястото си в градския транспорт.
Та след този мини епилог се връщам на темата като ви уверявам, че ако водех такъв физически "Дневник на благодарността", на голяма част от страниците щеше да пише "Вечерите на терасата".  Промишлени количества вино и бурата в комбинация със зелено грозде без семки "на килограм". Приказки - понякога до зори или пък безцелно скролване на телефона - каквото душа иска. Имахме и лампички. Какво повечед му трябва на човек?

9. Семейството и приятелите

Това знам, че си го знаете, ама е хубаво да си го напомняме. Човек е за никъде без хора около себе си. Уверявайте се, че избирате правилно тогава, когато изборът е ваш и, че оценявате това, което имате, Какво е 2020, ако не урок за това колко много неща приемаме за даденост? Как неволно или не пренебрегваме хора и ситуации, докато не усетим какво е много да искаме, но да не можем да ги прегърнем. И да се припомняме по-често, че колкото и хуабво нещо да са смартфоните ни, те никога няма да заменят разговорът очи в очи и топлата прегръдка с аромат на вкъщи. 

10. Домът

Домът. Не пространството, а усещането. Това, за което съм най-благодарна на 2020 е, че ни донесе дом. Такъв, какъвто дори не си го бяхме и представяли. Просторен, светъл и пълен с щастие. С много места за сядане - за голямата и шумна компания на едни домакини, на които сърцата им са пълни, когато и домът е пълен. Със смях, с музика, с шеги и най-вече с обичане. Но не всичко е цветя и рози, разбира се. Трудно е и то доста на моменти. Толкова много неща се объркват, че понякога ми се иска просто да седна на земята и да се разплача и когато пориключа, вече всичко да се е оправило от само себе си. Объркват се планове, срокове, уговорки, жици, токове и тръби. Телефонът звъни постоянно, чувам неща от рода на "Трябва да купиш 4  ключа девиатори" и влизам в Google, за да разбера какво е това. Всичко в разгара на работа, крайни срокове и срещи, разбира се. Но крайната цел си заслужава, а пък в трудните ситуации знаеш, че винаги можеш да погледнеш нагоре към точка 9. През 2020 се убедих в това.

Games of Fashion 8 години по-късно

В тази объркана откъм емоции, преживявания и промени година, която със сигурност ни показа, че не сме господари нито на времето, нито на природата и като цяло - стряскащо малко неща всъщност са под наш контрол, е хубаво да знам, че има нещо постоянно, непоклатимо и изцяло мое. 8 години по-късно Games of Fashion още е тук. И все още ми припомня всички онези неща, изписани на страниците му през последните 2920 дни от живота ми. Започнах го, когато бях на 17, което означава, че е бил до мен в най-бурната, шумна, луда и важна част от живота ми - тази, в която избирам своя път, започвам да взимам самостоятелни решения и оформям характера си. Видял е много страни на един и същи човек. Когато съм губила посока, винаги ме е връщал към онази първа Преслава, която го създаде преди 8 години от най-чиста любов и искрено любопитство. Затова знам, че няма как да загубя пътя си. Защото последните 8 години съм подарила на Games of Fashion. И винаги мога да се върна назад. Като връвчица, която прокарваш след себе си, за може после да я проследиш обратно до началната точка. Нашата връвчица са безкрайно цветните и много любими страници с публикации, запазили идеи, емоции, моменти, събития, желания, планове, стремежи. Сега знам, че без него животът ми нямаше да бъде същия. Но докато знам, че го има, няма нужда да поглеждам назад. 

Follow Games of Fashion on:

INSTAGRAM // FACEBOOK

What's new? | Цветове, пътуване, лицеви опори, изненади

Въпреки, че си умирам за няколко спускания в прясно разринат и пухкав сняг, последните дни се усещат като пролет и всъщност е доста приятно. Толкова приятно, че все повече се засилва желанието ми да нося ярки цветове. Уикендът се разходихме из квртала, който наричам Old Sofia - всичко между Мария Луиза и бул. Васил Левски и открих толкова много готини места! Имайте го предвид следващия хубав уикенд - няма много хора и е изненадващо тихо и спокойно.

Междувременно, януари най-после свърши и годината може спокойно да започне. Не че не беше готин месец. Ама беше доста дълъг... Взех едно много, много важно решение, което е в процес на осъществяване и стискам всички възможни палци да стане бързо и безпроблемно и скоро да мога да ви разкажа за него. Междувременно горе-долу начертах плана за тази година и най-важните неща, които трябва да се случат през нея. Класацията безспорно води завършването на магистратурата ми, която напоследък е най-голямата пиявица на време. Уикендите ми се състоят в това да балансирам между всички неща, за чието осъществяване ми трябва повече време, социален живот, чистене на апартамента и учене. Единственото, което липсва през уикеда са тренировките. Но тях умишлено съм ги оставила за седмицата. А, да, ето още нещо ново - сутрините ми вече започват около час и половина по-рано (6.30, плаче ми се всеки път), за да мога да отделя поне час за тренировка. Покрай тях обаче осъзнах колко много ми е липсвало тичането. Иска ми се да мога да минавам 6 км крос със същата лекота, с която го правех преди 6-7 години, но за съжаление съм доста далеч от това ниво, въпреки че бавно се доближавам до него. Ултимативата ми мечта обаче е да мога да правя лицеви опори! Не се шегувам. Когато се срещнах за първи път с моята треньорка Кати й казах - "Да знаеш, че мечтата ми е да мога да правя лицеви упори, ама нямам никакви ръце." А тя ми каза - "Как да нямаш, аз ги виждам!" ама после разбра, че не всичко е шеги и закачки, приятелчета... Положението с лицевите опори наистина е плачевно. :D Затова си сложихме за цел до началото на лятото да мога спокойно да си правя лицеви опори както си му е редът и се надявам, че ще мога да ви се похваля. Мисля, че след коледния пост това е следващото нещо, което искам да си докажа, че няма да ми се упре и ще се науча да го мога!

Междувременно към края на януари с Тоничка посетихме Марсилия за няколко дни. Беше яко. Пихме бира, пихме вино, ядохме паста, ядохме вегетарианска лазаня, ходихме много, духа ни вятърът, купихме си сапунчета и беше прекрано безвремие. В Марсилия беше около 10-12 градуса през цялото време и беше готино. Относно самия град - споделих доста в Instagram (и оставих Marseille Story Highlights), които може да разгледате. 

Точно ден след като се върнахме от Марсилия се състоя и мега готиното събитие на магазините за Second Hand пазаруване Мания с тема "Лятото ни изненада" (Вметка - надявам се, че не наистна, че още съм далеч от целта с моите лицеви опори...). Мания представиха селекция от летни артикули по повод зареждането на лятна колекция в магазините си и онлайн, която ще бъде на страхотни цени. Спецално за събитието стилистът Антония Йорданова (известна още с бранда Knapp) беше подготвила чудесна селекция от летните артикули на Мания, a събраните средства от покупката на дрехите по време на събитието ще бъдат дарени на Фондация "Една от 8", които знаете, че са ми абсолютна слабост. Честно казано, малко съжалих, че не отидох по-рано, за да разгледам пълната селекция (която беше жестока!), но веднага грабнах ризата от снимките! Не е ли най-якото нещо, което сте виждали последните дни? По принцп е мъжка, но именно този oversize ефект ми харесва толкова много! И да, да се случват все такива готини, интересни и благородни неща до края на годината!

Риза: Мания

Тренч: Mango

Панталон: Mango

Чанта: Debenhams

Кецове: Adidas Samba Rose

Photo Credit: Nikolay Yordanov

Follow Games of Fashion on:

INSTAGRAM // FACEBOOK

Баланс по средата на хаоса

Равновесие на всичко. На шума и спокойствието, мрака и светлината, слънцето и вятъра, града и природата. Цял живот посветен на търсенето на баланс между това, което носим вътре в себе си и това, което споделяме с всички останали. Съвършената комбинация, с която съхраняваме духа и изграждаме характера. 

Отидох по съвсем различна причина в ателието на Пламена от Blackout Label, но точно това си помислих, когато видях този плетен топ и от там нататък всичко се беше подредило в главата ми. Нали знаете нещата, местата и хората, които просто усещате, че са на вашата честота точно в този един-единствен правилен момент? И този момент е съвършен. Може и да ви се струва странно, но място от снимките е само на 10 минути с кола от центъра на София. (Да видим, можете ли да познаете къде? :)) Все още си в града. Но усещането за свобода и простор е сравнимо с това в любимия ми Балкан, а залезът - цветен и красив. Едно малко бягство, което ти позволява да седнеш на есенната златиста трева, да затвориш очи и да се насладиш на шума на вятъра в короните на близките дървета и да усетиш високата трева по раменете си. Като малък ритуал, едно бързо презареждане на батериите. Откраднати моменти от есента, чиято красота е толкова кратка, че си заслужава да й се насладиш и да я запечаташ в съзнанието си. Минути на съвършен баланс, от които имаме нужда от време на време.

И в тази връзка, като разказвах за това на един приятел, той ми каза, че такова място за него са покривите на блоковете, където намира нужното спокойствие и възможност да остане насаме с мислите си. И ми стана интересно... кои са тези места / това място за вас?

Плетено бюстие: Blackout Label

Top: Zara

Midi pants: Zara

Photo Credit: Nikolay Yordanov

Follow Games of Fashion on:

INSTAGRAM // FACEBOOK