Showing posts with label Bulgarian Blogger. Show all posts
Showing posts with label Bulgarian Blogger. Show all posts

Tuesday, October 13, 2020

Последен коктейл преди чая от мента с мед

 

Games of Fashion, Preslava Tsacheva

Едва прибрах последното пране от пътуването в Гърция, а вече е средата на октомври.
Някак си лятото свърши, колкото и да продължавам да отбягвам момента, в който ще трябва да извадя палтата и пуловерите от все още неразопакованите кашони. Обещах си да не съжалявам, тъй като в тази уникално шантава година, успях да взема повече слънчеви лъчи и морска сол в косите, отколкото ми изглеждаше възможно през април и май. 

И макар че лятото ми липсва, нямам нищо против да ми мирише на чай с мед. Да си взимам следобедно капучинo само, за да си стопля ръцете или да придърпвам одеялото докато гледаме филми. Да избирам палта и боти и да се чудя дали да не инвестирам в PlayStation 5 и да го решим въпроса с дъждовните вечери веднъж завинаги. Или пък да нося боди (четете - бански, хаха) под широк пуловер, за да бъда шик и небрежна, но и за да ми е топло на кръста едновременно с това. :D Имам една приятелка, която като бяхме бесни тийнове с дънки с ниска талия и кроп топове, все ме питаше дали не ми е студено на (!) яйчниците. Което от гледната точка на 12-годишни, звучи супер странно. :D Сега тя завърши медицина и в момента практикува, но всеки път като ми стане леко хладно, се сещам за нея, хаха.
Междувременно, искам да оставя само няколко реда тук за този септември, пък нека сме средата на октомври... Беше толкова емоционален и различен, че дълго време ще се сещам за него и за това колко много обичах и колко много се чувствах обичана. Благодаря за всички прекрасни човечета, които станаха част от моя ден, който премина в цяла седмица, че даже две. :) С вас, мили хора дето знаете кои сте, няма от какво да ме е страх.
След това леко отклонение и след като споменах есенно-зимните попълнения, един недостатък на Closet Sale-овете, които правя в Instagram е, че в един момент осъзнавам, че съм останала с почти нищо за идния сезон и за пореден път не съм изпълнила обещанието си да започна да пазарувам есенни неща от по-рано, за да не ми се струпат всички разходи наведнъж. Тази година реших, че наред с неминуемия преглед на любими брандове, ще действам 50 на 50. Половината ми есенно-зимни покупки ще бъдат дългосрочна инвестиция в добре обмислени устойчиви дрехи, а другата половина - second hand, за която всъщност се вълнувам повече :D ) Причините са две - едната чисто екологична и разумна, а другата - безспорният факт, че в Second Hand сайтовете и магазините има жестоки находки и безкрайно разнообразие. Пример - този rawr банки от аутлет зоната на Contour.bg, който чудно пасва на oversize пуловерчето Stefanel (!), пак от там. За някои от вас може да е странно да носиш бански като топ, но всъщност е супер, защото има страшно голямо разнообразие от модели и цветове и с чифт дънки с висока талия или пола, под блейзер/пуловер/шлифер, може да изглежда чудно. Аз лично го виждам супер и като парти топ. Стига отново да има партита, де :D Ама от онези, които си ги знаем.
И след официалното появяване на пуловер в блога, пък макар и съчетан с бански... е, и след ходенето в дъжда на път за работа днес, мисля че вече официално отваряме вратата към есенните outfit-и. Да, може би съм закъсняла, но това е положението. Винаги се опитвам да си задържа лятото още съвсем малко. А уикендът беше толкова божествено слънчев! Перфектният момент за един последен леден коктейл преди чаят от мента с мед (и малко ром) :)
А сега...
Хелоуин ще го празнуваме ли? 

Games of Fashion, Preslava Tsacheva
Games of Fashion, Preslava Tsacheva
Games of Fashion, Preslava Tsacheva
Games of Fashion, Preslava Tsacheva
Games of Fashion, Preslava Tsacheva

Swimsuit & Sweater: Contour.bg

Photo credit: Nikolay Yordanov

Follow Games of Fashion on:

Thursday, August 13, 2020

Games of Fashion 8 години по-късно

Games of Fashion, Preslava Tsacheva

В тази объркана откъм емоции, преживявания и промени година, която със сигурност ни показа, че не сме господари нито на времето, нито на природата и като цяло - стряскащо малко неща всъщност са под наш контрол, е хубаво да знам, че има нещо постоянно, непоклатимо и изцяло мое. 8 години по-късно Games of Fashion още е тук. И все още ми припомня всички онези неща, изписани на страниците му през последните 2920 дни от живота ми. Започнах го, когато бях на 17, което означава, че е бил до мен в най-бурната, шумна, луда и важна част от живота ми - тази, в която избирам своя път, започвам да взимам самостоятелни решения и оформям характера си. Видял е много страни на един и същи човек. Когато съм губила посока, винаги ме е връщал към онази първа Преслава, която го създаде преди 8 години от най-чиста любов и искрено любопитство. Затова знам, че няма как да загубя пътя си. Защото последните 8 години съм подарила на Games of Fashion. И винаги мога да се върна назад. Като връвчица, която прокарваш след себе си, за може после да я проследиш обратно до началната точка. Нашата връвчица са безкрайно цветните и много любими страници с публикации, запазили идеи, емоции, моменти, събития, желания, планове, стремежи. Сега знам, че без него животът ми нямаше да бъде същия. Но докато знам, че го има, няма нужда да поглеждам назад. 

Games of Fashion, Preslava Tsacheva
Games of Fashion, Preslava Tsacheva
Games of Fashion, Preslava Tsacheva
Games of Fashion, Preslava Tsacheva
Games of Fashion, Preslava Tsacheva
Games of Fashion, Preslava Tsacheva
Games of Fashion, Preslava Tsacheva
Games of Fashion, Preslava Tsacheva
Games of Fashion, Preslava Tsacheva
Games of Fashion, Preslava Tsacheva
Games of Fashion, Preslava Tsacheva
Games of Fashion, Preslava Tsacheva
Games of Fashion, Preslava Tsacheva
Games of Fashion, Preslava Tsacheva
Games of Fashion, Preslava Tsacheva

Follow Games of Fashion on:

Sunday, August 9, 2020

What's new? Карантина, извънредно положение, "шефке", лято 2020

Games of Fashion, Preslava Tsacheva

Нужно ли е изобщо да влизам в обяснителен режим къде се изгубих последните месеци. Не че на накой са му залипсвали моите постове, де. В смисъл, освен на мама, която постоянно ме пита "Преси, какво става с блога, защо не публикуваш?" и с право пита. Мисля, че за едно нещо всички сме на една страница... 2020 определено не изглежда така както очаквхме, викахме и си давахме наздравици на 31 декември срещу 1 януари. Абе да ви кажа честно... още тогава нещо ми се струваше леко гнило... ама си викам "Точно сега, нямам време за проблеми" и с тази моя дзен фраза се успокоявах. Но ето...
Последния ми пост тук е озаглавен "What's new?" и смятам да озаглавя и този така, защото между тях си минаха едни почти 6 месеца. Какво се случи през тях? Знаете приятели... Covid-19, карантина, lock-down, маски, дезинфектант и тоалетна хартия в изобилие, готвене, опити за тренировки вкъщи, минимум по 2 емоционални катарзиса на ден и не малко алкохол. :D После отхлабени мерки, лято, хем си мислиш, че нещата започват да се оправят - Black lives matter, протест на жълтите павета, pcr тестове на границата с Гърция. И така изведнъж годината се преполови, а сега е почти средата на август. Иска ми се да ви кажа, че бях креативна вкъщи, но истината е, че изгледах почти всички малоумни риалитита в Netflix. В това число "Too Hot to Handle", което е сред срамните неща в живота ми наред до един случай, в който паднах върху една маса. 
Междувременно, разбира се, се случиха и хубави неща. Например някак си в цялата лудница от объркани емоции и планове, завърших магистратура, избрах си тема и започнах дипломната си работа. Най-после стигнах до момента, в който спокойно мога да правя лицеви опори и да стоя на планк, а след като вдигнаха карантината - да тичам отново 6-7 километра всяка сутрин. Изнесохме се от легендарния апартамент на Оборище и се пренесохме в къща на долната улица (с маски е истинско изпитание, хора!). Започнахме ремонт и доживях някой да се обръща към мен с "шефке", пък макар и майстор. :D И други неща се случиха, но с тях ще ви занимавам в следващите седмици :)
И така стигнахме до лято, в което всичко се случва от ден за ден и човек не може да си направи някакъв адекватен план за каквото и да било, защото вече стана ясно, че ситуациите през 2020 се променят супер неочаквано. Уикендите са поредица от last minute хотелски резервации и кратки пътувания, с които май че се опитваме да наваксаме времето, което прекарахме затворени вкъщи. Междувременно, изпитвам истинска нужда от почивка - дълга и далечна (не като дистанция), с която да се откъсна от всички малки неща и натрапчиви мисли, които ситуацията неизбежно донесе на всички ни.
Едно нещо, което със сигурност се случи след карантината - от нея излезе една много по-цветна Преслава. Сложих си за цел да оставя настрана черно-белитe дрехи и да нося повече принтове и топли цветове. Защото истината е, че каквото и да си мислим - накрая човек никога не знае кога и какво ще се случи и винаги е по-добре да се обграждаме с цвят, разнообразие и като цяло - неща, които ни правят щастливи. Да не говорим колко време чаках възможността да изведа на разходка любимата ми лятна чанта от Tranky Doo Bags. Защото ако по време на карантината от време на време се преобличах вкъщи (и всеки петък си правехме тематични партита за двама в хола :D), чантите и обувките скучаеха първо в гардероба, а след това по кашоните след пренасянето. Просто им го дължа, приятели! Не за мен, за тях го правя :)
So enjoy!

Games of Fashion, Preslava Tsacheva
Games of Fashion, Preslava Tsacheva
Games of Fashion, Preslava Tsacheva
Games of Fashion, Preslava Tsacheva
Games of Fashion, Preslava Tsacheva
Games of Fashion, Preslava Tsacheva
Follow Games of Fashion on:


Friday, November 15, 2019

Какво ново? Книги, постене и съвременен български дизайн с история


Много държах точно днес да публикувам този пост, за да използвам повода да ви споделя, че... постя! И то от събота. Вече шести ден, тоест! Живот на веган за първи път в живота :D Мило дневниче, вчера (и оня ден) в офиса имаше пица и аз не ядох. Малко ми беше тъжно. На моменти сериозно се замислих дали всичко това си заслужава или да му тегля чертата и да спра да се самоизтезавам, но удържах и се гордея със себе си! 
Мамо, знам че ще прочетеш това. Гордей се и ти с мен, този инат е от теб и никой друг!
Докато се уча на търпение и се опитвам да пробутам все на някого в офиса кафетата, които по навик съм пуснала я с мляко, я със сметана, заменям леко потискащото усещане за приближаващия край на годината с книги. Понеже тук сме все приятелчета, а с приятелите трябва да се споделят хубавите неща, сега ще ви споделя две такива! Първото е, че за рождения ми ден един от най-близките ми хора - човекът, който всъщност направи тези снимки (и всички останали снимки в Games of Fashion) - освен радостта да го видя в самия ден, ми подари книгата "Остайница" на Рене Карабаш (Ирена Иванова). Не знам дали сте я чели, но хора... страхотна е! Една от онези книги, която те кара да се замислиш за това колко често не оценяваме свободата на изразяване и живот според собствените ни желания, които имаме. Романът отвежда в Албания (тоест на по-малко от 700км от тук), където суровия Канун на Лека Дукагини - стари традиционни албански закони - все още присъства в ежедневието на хората. Освен кръвен данък и позволение на саморазправата с фателен край, Кануна предоставя една специална възможност. Една жена може да стане заклета девица (тоест "остайница") и по този начин да се превърне духовно и по привилегии в мъж - носи косата си къса, облича мъжки дрехи и дори се учи да върви и говори като мъж. веднъж, станала остайница, тя приема мъжко име, разделя се с всичко женствено в себе си и се превръща в глава на семейството. Но в контекста на всичко това, книгата всъщност разглежда значението на човешкия избор (отвъд пола и етикетите) и последствията от него в една действителност, в която дори избора да обичаш може да коства срам и необратими последствия не само за теб, но и за семейството ти. Няма да разказвам, въпреки че много ми се иска, защото ако още не ви е попадала, препоръчвам ви да поправите тази грешка. След "Майстора и Маргарита" не мислех, че нещо ще ми грабне вниманието толкова силно, но ето!
И второто нещо, което исках да ви споделя, приятелчета, е в коренно различна тематика. Освен ако не кажем, че от албанските традиции, преминаваме отново към българските. Още в предходния пост ви разказах за българския бранд за аксесоари Miche (ако сте пропуснали, може да видите тук), а във Facebook и Instagram споделих кратко интервю с неговия създател и дизайнер. В него тя разказа за вдъхновението зад новата си колекция ÐECO. Може да видите интервюто на един от двата линка, а този пост исках да запазя за красивото и нежно фишу от същата тази колекция, което обаче аз веднага си представих носено по точно този начин. Това, което най-много ми харесва в ÐECO е, че колекцията се състои от флоралните елементи в картините на известни български художници, а за създаването й от Miche представят шестте най-български цветя - божур, роза, мак, люляк, слънчоглед и лоза в една красива съвременна интерпретация. Затова и много исках да миксна фишуто с друга дизайнерска интерпретация - отново на роден бранд. Така добавих и колието от KrepeJ, което обичам да нося, защото ми напомня на хавайски гирлянд с индустриален twist. Щом и панталоните на точки са в картинката, значи определено съм много щастлива :)
И последно, обещавам! Понеже споменах в началото на поста за един подарък за рождения ми ден, няма как да пропусна и друг с осезаемо присъствие тук. Имам много голям късмет с хората в живота си и го знам. А с колегите... там работата отива на семейство. И публично им благодаря за това, че ме обичат, дори когато ми е свършило кафето вкъщи и отида в офиса с високо ниво на абстиненция и раздразнителност. Но и че ме познават толкова добре, че измежду всички клъчове и чантички на света, някак си са открили най-съвършено моята. Просто обич.

Блейзер: H&M
Топ: Mango
Панталон: Zara (секънд хенд от IN and OUT)
Боти: Zara
Клъч: BIMBA Y LOLA
Фишу: Miche

Photo Credit: Nikolay Yordanov

Follow Games of Fashion on:


Monday, October 7, 2019

Баланс по средата на хаоса


Равновесие на всичко. На шума и спокойствието, мрака и светлината, слънцето и вятъра, града и природата. Цял живот посветен на търсенето на баланс между това, което носим вътре в себе си и това, което споделяме с всички останали. Съвършената комбинация, с която съхраняваме духа и изграждаме характера. 
Отидох по съвсем различна причина в ателието на Пламена от Blackout Label, но точно това си помислих, когато видях този плетен топ и от там нататък всичко се беше подредило в главата ми. Нали знаете нещата, местата и хората, които просто усещате, че са на вашата честота точно в този един-единствен правилен момент? И този момент е съвършен. Може и да ви се струва странно, но място от снимките е само на 10 минути с кола от центъра на София. (Да видим, можете ли да познаете къде? :)) Все още си в града. Но усещането за свобода и простор е сравнимо с това в любимия ми Балкан, а залезът - цветен и красив. Едно малко бягство, което ти позволява да седнеш на есенната златиста трева, да затвориш очи и да се насладиш на шума на вятъра в короните на близките дървета и да усетиш високата трева по раменете си. Като малък ритуал, едно бързо презареждане на батериите. Откраднати моменти от есента, чиято красота е толкова кратка, че си заслужава да й се насладиш и да я запечаташ в съзнанието си. Минути на съвършен баланс, от които имаме нужда от време на време.
И в тази връзка, като разказвах за това на един приятел, той ми каза, че такова място за него са покривите на блоковете, където намира нужното спокойствие и възможност да остане насаме с мислите си. И ми стана интересно... кои са тези места / това място за вас?

Плетено бюстие: Blackout Label
Top: Zara
Midi pants: Zara

Photo Credit: Nikolay Yordanov

Follow Games of Fashion on: