Последен коктейл преди чая от мента с мед

 

Едва прибрах последното пране от пътуването в Гърция, а вече е средата на октомври.
Някак си лятото свърши, колкото и да продължавам да отбягвам момента, в който ще трябва да извадя палтата и пуловерите от все още неразопакованите кашони. Обещах си да не съжалявам, тъй като в тази уникално шантава година, успях да взема повече слънчеви лъчи и морска сол в косите, отколкото ми изглеждаше възможно през април и май. 

И макар че лятото ми липсва, нямам нищо против да ми мирише на чай с мед. Да си взимам следобедно капучинo само, за да си стопля ръцете или да придърпвам одеялото докато гледаме филми. Да избирам палта и боти и да се чудя дали да не инвестирам в PlayStation 5 и да го решим въпроса с дъждовните вечери веднъж завинаги. Или пък да нося боди (четете - бански, хаха) под широк пуловер, за да бъда шик и небрежна, но и за да ми е топло на кръста едновременно с това. :D Имам една приятелка, която като бяхме бесни тийнове с дънки с ниска талия и кроп топове, все ме питаше дали не ми е студено на (!) яйчниците. Което от гледната точка на 12-годишни, звучи супер странно. :D Сега тя завърши медицина и в момента практикува, но всеки път като ми стане леко хладно, се сещам за нея, хаха.
Междувременно, искам да оставя само няколко реда тук за този септември, пък нека сме средата на октомври... Беше толкова емоционален и различен, че дълго време ще се сещам за него и за това колко много обичах и колко много се чувствах обичана. Благодаря за всички прекрасни човечета, които станаха част от моя ден, който премина в цяла седмица, че даже две. :) С вас, мили хора дето знаете кои сте, няма от какво да ме е страх.
След това леко отклонение и след като споменах есенно-зимните попълнения, един недостатък на Closet Sale-овете, които правя в Instagram е, че в един момент осъзнавам, че съм останала с почти нищо за идния сезон и за пореден път не съм изпълнила обещанието си да започна да пазарувам есенни неща от по-рано, за да не ми се струпат всички разходи наведнъж. Тази година реших, че наред с неминуемия преглед на любими брандове, ще действам 50 на 50. Половината ми есенно-зимни покупки ще бъдат дългосрочна инвестиция в добре обмислени устойчиви дрехи, а другата половина - second hand, за която всъщност се вълнувам повече :D ) Причините са две - едната чисто екологична и разумна, а другата - безспорният факт, че в Second Hand сайтовете и магазините има жестоки находки и безкрайно разнообразие. Пример - този rawr банки от аутлет зоната на Contour.bg, който чудно пасва на oversize пуловерчето Stefanel (!), пак от там. За някои от вас може да е странно да носиш бански като топ, но всъщност е супер, защото има страшно голямо разнообразие от модели и цветове и с чифт дънки с висока талия или пола, под блейзер/пуловер/шлифер, може да изглежда чудно. Аз лично го виждам супер и като парти топ. Стига отново да има партита, де :D Ама от онези, които си ги знаем.
И след официалното появяване на пуловер в блога, пък макар и съчетан с бански... е, и след ходенето в дъжда на път за работа днес, мисля че вече официално отваряме вратата към есенните outfit-и. Да, може би съм закъсняла, но това е положението. Винаги се опитвам да си задържа лятото още съвсем малко. А уикендът беше толкова божествено слънчев! Перфектният момент за един последен леден коктейл преди чаят от мента с мед (и малко ром) :)
А сега...
Хелоуин ще го празнуваме ли? 

Swimsuit & Sweater: Contour.bg

Photo credit: Nikolay Yordanov

Follow Games of Fashion on:

INSTAGRAM // FACEBOOK

Next Chapter, моля

  

В предходния пост, който беше посветен на осмия рожден ден на блога, ви разказах, че всеки един етап от живота ми от последните години е оставил своя отпечатък тук. Всяка промяна е дала отражението си на страниците на блога. И ето, че е време да впиша поредната стъпка, която ще преобърне на 360 градуса ежедневието, средата и най-вече - пътя пред мен. Макар че съм сигурна, че от дистанцията на времето един ден, това ще ми звучи ужасно драматично, това няма значение сега. Човек трябва да изживява напълно всеки един момент, защото тези моменти са ярките спомени и ценните уроци, към които ще се връща. 

Иска ми се да ви кажа, че съм супер безстрашна, смела и уверена. Но истината е, че винаги съм била този човек, който честичко сам си припомня, че понякога трябва да излиза от зоната си на комфорт. Повтарям си, че трябва да поемам повече рискове, да опитвам нови неща, да се опитвам, да се предизвиквам, да дерзая като цяло. И най-вече - да не спирам да израствам и да уча. Когато се отдавам на нещо, го правя с цялата си същност и енергия, а това може да бъде ужасно изтощаващо. Да, със сигурност някой път ми се иска просто да се отдам на блажено спокойствие с ясно планирани дни с изградена рутина, в която винаги успявам да се наспя и не се налага да си оставям римайндъри за всяко нещо. Или пък да се чувствам гузно за това, че в цялия този хаос съм пропуснала я някоя годишнина, я нечии рожден ден. Вместо това да си стоя спокойно на мястото, правейки нещо, в което знам, че съм добра, приемайки нещата такива, каквито са. 

Иска ми се понякога, да. Но наравно с това пасивността и безразличието са ми най-омразни. Просто не мога да си затворя очите пред някои неща, дори това да ми коства блажено спокойствие. Заради принципите си много пъти съм била в неизгодна ситуация. Губила съм шансове, възможности и хора. Опитвала съм да се боря с чувството за несправедливост, което стои като буца в гърлото и не ти дава спокойствие докато не му позволиш да излезе. Мъчила съм се да си затварям очите, да гледам в другата посока, да стискам зъби. И това винаги е било единствено за моя сметка. Така докато не осъзная, че човек винаги има избор. И ако поради ред причини не може да влияе на ситуацията, то винаги може да избере друг път за себе си, в който отново да намери равновесие и мир, пък дори и в хаоса. Именно този момент дойде и за мен. Съжалявам за някои неща, но повече съм благодарна за ценния урок. Не искам да звуча като най-уверения човек на света, който с лека ръка променя живота си. Всичко това беше свързано с много съмнение, емоции, безсънни нощи, търсене на причина и въпроси. Подобно на много други ситуации, важното е да имаш правилните хора до себе си, които си избрал за свои житейски стътници по принцип. Аз ги имам (и съм благодарна за късмета си всеки ден) и трябва да си призная, че те ми даваха много кураж точно, когато имах нужда от него. Едно от по-хубавите неща в живота е да виждаш как някой има непоклатима вяра в теб в онези моменти, в които ти самия не си сигурен. Тогава, знаеш че с хората, който са се превърнали в част от живота ти или пък са останали в него въпреки всички неща, през които сте преминали, си направил правилния избор. А това, мили мои, е всичко, от което имаме нужда понякога.

Може би за някои от вас тези редове няма да имат смисъл. Но някои други ще открият себе си в тях и може би дори ще им помогат да вземат правилното решение. Което и да е, благодаря ви, че ги прочетохте.  

*Photo Credit: Nikolay Yordanov

Follow Games of Fashion on:
INSTAGRAM // FACEBOOK

Games of Fashion 8 години по-късно

В тази объркана откъм емоции, преживявания и промени година, която със сигурност ни показа, че не сме господари нито на времето, нито на природата и като цяло - стряскащо малко неща всъщност са под наш контрол, е хубаво да знам, че има нещо постоянно, непоклатимо и изцяло мое. 8 години по-късно Games of Fashion още е тук. И все още ми припомня всички онези неща, изписани на страниците му през последните 2920 дни от живота ми. Започнах го, когато бях на 17, което означава, че е бил до мен в най-бурната, шумна, луда и важна част от живота ми - тази, в която избирам своя път, започвам да взимам самостоятелни решения и оформям характера си. Видял е много страни на един и същи човек. Когато съм губила посока, винаги ме е връщал към онази първа Преслава, която го създаде преди 8 години от най-чиста любов и искрено любопитство. Затова знам, че няма как да загубя пътя си. Защото последните 8 години съм подарила на Games of Fashion. И винаги мога да се върна назад. Като връвчица, която прокарваш след себе си, за може после да я проследиш обратно до началната точка. Нашата връвчица са безкрайно цветните и много любими страници с публикации, запазили идеи, емоции, моменти, събития, желания, планове, стремежи. Сега знам, че без него животът ми нямаше да бъде същия. Но докато знам, че го има, няма нужда да поглеждам назад. 

Follow Games of Fashion on:

INSTAGRAM // FACEBOOK

Търсим себе си в изживявания

Започна да се превръща в навик да пиша постовете си преди полет, пътуване или ново начинание. Или по-скоро започна да се превръща в навик да търся неща, които да ми носят нови eмоции и усещания. От доста време вече не планирам, а по-скоро се хвърлям в какви ли не преживявания. Това е и причината за все по-редките постове в блога - чиста липса на време, която ще се опитам да поправя. Докато оправях багажа си за Франкфурт, където ще прекараме целия уикенд на фестивала Wireless, осъзнах че от седмици не съм имала и един момент за себе си. Открадвам си по няколко минути, за да свърша това или онова, но не и за quality alone time. И започвам да усещам как това ми липсва. И по-редовните постове тук ми липсват. Защото това винаги си е било моето място. Скоро ще станат 7 години от съществуването му. (Дори не мога да повярвам!) И аз задно с него преминах през много етапи и моменти и намерих своя път. Не знам дали е верният, но, човече, колко е интересен! Абе като цяло... имам късмет. Винаги съм го казвала. Ама не от онзи тип късмет, в който отиваш, за да си купиш билетче, изтъркваш го и изведнъж да те дават по телевизията, защото си новия милионер на България. Въпреки, че веднъж едно такова билетче изкара достатъчно за два шейкъра с шотове за цялата компания. Но да се върнем на въпроса. Не такъв тип късметлия. Както баща ми казва... "Аз съм късметлия в живота." Та и аз така. Имам късмет, че имам свободата да откривам по частица от себе си постоянно във всички и всичко около мен. Имам късмет, че имам свобода - да търся, да намирам, да се губя, да се връщам, да обичам, да продължавам и да се променям. Но имам късмета и да осъзная, кога имам нужда да се върна към корените си, семейството си, малките неща, които често са много далеч от безкрайните опашки по гейтовете и поредният работен проект, чиято реализация в момента изглежда като най-важното нещо на света, но всъщност е толкова далеч от всичко онова, което има истински смисъл. 

От страх да не пропилея времето си в нещо обикновено, обичайно или скучно, го изгубих за малките неща. В непрестанно бързане, забравих малките си ритуали като капучиното по път за работа сутрин или блог постът всеки понеделник тук. И все пак, във всички тези изживявания откривах по малко от себе си. Но най-много открих във всичко липсващо измежду тях.

Важното е да се учим.

*Photo Credit: V Frame by Nikolay Yordanov

Follow Games of Fashion on:

FACEBOOK // INSTAGRAM

Промяната е за добро, но само в повечето случаи

Хората често казват, че всяка промяна е за добро. По принцип не се деля от това твърдение и дори горещо го защитавам. Някои от най-хубавите неща в не чак толкова дългия ми житейски път до този момент са се случили в следствие на радикална промяна. Като цяло - привърженик съм на всичко ново и предизвикателно. Така нямаш оправдание да мрънкаш, че нищо не се случва и животът ти е скучен. И колкото и да се придържам към мантрата, че всяка промяна е за добро, то има и промени, които не са. Например когато става въпрос за промяна в отношенията със скъп човек. Или когато промяната късае компромис, който е трябвало да направиш със себе си. Тогава е просто кофти.
Изобщо не искам да се жалвам или оплаквам. В живота има моменти, в които трябва да си кажеш "К'вот - такова" и просто да се примириш и с лошото, наравно с това да празнуваш хубавото.
Преди време осъзнах колко много съм се притеснявала от промяната и реших повече да не го позволявам. Замислих се, че през годините толкова съм се страхувала от това хубавите неща да не се променят (приятелства, отношения, изживявания), че понякога съм се вкопчвала в една представа, която вече отдавна не е... актуална... така да се каже. Именно заради подобна представа прекалено дълго отлагах едно ключово решение, което впоследствие ме направи много по-щастлива. Не винаги си избираме кой да изгубим от живота си или в коя локва да стъпим, но винаги изборът е наш за това как да го приемем. От известно време живея с мисълта, че в живота ми няма място за негативизъм. Затова го подминавам така както бих подминала чиния с печени чушки - с абсолютна увереност, че не желая да имам нищо общо с нея!
Взимам пример от хората около мен. Например преди около година баща ми ми каза, че вече е изморен и мисли да продаде фирмата, която е създал от... ами от прашинка. Тогава изпаднах в тиха паника. "Ама как така? Това е толкова сериозно нещо!" Още повече се ужасявах от това колко спокоен е той. "Просто вече е време за промяна."  Не че това е най-красноречивия пример на света, но за мен беше повратен момент. Защото ми показа колко преходно е всичко. Тук дори не става въпрос за материални неща, защото само този, който не познава баща ми, би решил някога, че той се интересува от тях. Става въпрос за сантимента и промяната му.  И с хората е така. Губила съм близки приятели, защото просто... няма обяснение. Просто нещата се променят. Не можеш да вървиш срещу това. Колкото и да ти се иска да го предотвратиш - то се случва. Но и много други са останали в живота ми. Някои от тях от далечното време, в което тичахме по улиците в Ловеч, обядвахме с джанки и викахме на мама от пред блока, за да ни пусне я вода, я федербал, я пари за сладолед. С най-добрата ми приятелка дори имаме еднакви татуировки.
Това, което искам да кажа е, че промяната е ок. Някои път е кофти, друг път е супер. Но при всички положения има какво да научим от нея. Доста време се чудех какво точно ме притеснява напоследък, въпреки купищата страхотни неща, които се случиха и продължават да се случват през тази година. Даже и да ви се струва странно, трябваше ми време да го осъзная, но с един скъп за мен човек отношенията ни се бяха променили. Много време си мислех... "Абе, заблуждаваш се! Такъв е моментът. Всичко е наред." Защото и преди се е случвало да си втълпявам такива работи и то напразно. Ама не е така. Аз съм лоялен човек - това е любимото ми качество и го имам от баща ми. Понякога дори и двамата малко прекаляваме с тази лоялност. В приятелите си виждам най-доброто и съм склонна да обичам и недостатъците им, както и те моите. Това не винаги е добре и го осъзнавам, но пък в крайна сметка - никой не е перфектен. Защо ви го разказвам? Защото не всичко е дрехи, обувки, пътувания и fancy lifestyle. Но най-вече, защото винаги съм разказвала нещата, които маркират живота ми по някакъв начин. Нали сме тук, за да си споделяме? :) (Ще се радвам да разкажете, ако нещо ви тежи) А съм сигурна, че на всеки му се е случвало в някакъв момент да му е криво и да не знае точно за какво.
Отношенията ни с хората - не работата, не парите, не вещите - влияят най-силно на живота ни и оформят характера и емоциите ни. Нормално е на моменти да има ups and downs - нали това е животът. Има причина някои хора да останат, а други да си тръгнат.
И след този пост I'm letting it go... :)

*Photo Credit: Nikolay Yordanov

Follow Games of Fashion on:
FACEBOOK // INSTAGRAM

Честит 6-ти рожден ден, Games of Fashion!

Вярвам, че всеки един от нас много ясно си спомня важните събития в живота си. Не става въпрос за дипломирането, влизането в университет, първата работа или нещо подобно.. А по-скоро онези решения и стъпки, които са променили живота ни завинаги. Понякога не осъзнаваме на момента колко важни ще бъдат те, но го осъзнаваме в последствие. Как едно малко решение всъщност е променило всичко.

Всяка година на този ден се връщам назад. Не си спомням деня 13-ти август, но си спомням вечерта, когато поставих началото на Games of Fashion. И когато всичко за мен се промени без тогава да имам дори и най-малката представа за това. 

Games of Fashion не е най-успешният блог на света. Не е най-успешният блог и в България. Но е най-специалният! За мен! И докато това е така, нищо друго няма значение. Games of Fashion е най-успешният блог в това да ме изправя пред нови предизвикателства, да ме среща с невероятни нови хора, да тества характера ми, да ми предоставя възможности, да ме учи, да възпитава в мен усет и осъзнаване - за мен, за хората около мен, за средата, в която живея, за това, което мога да бъда. Games of Fashion е създаден от най-чистата любов - точно както трябва да бъде. Не е създаден с цел реклама, печелене на пари или промотиране на нещо. Защото преди 6 години (когато бях в 11 клас) в уютния ни хол в Ловеч - последно изброените неща са били последното нещо, което така и не ми премина през ума. Това, което беше най-важно тогава и с гордост мога да кажа, че все още е, беше да създам свое собствено местенце, където да изразявам себе си, без да налагам мнението си над който и да било - мое онлайн пространство, където да споделям за нещата, които ме вдъхновяват, така както модата винаги е вдъхновявала мен. Всички невероятни неща, които се случиха в последствие, са моят подарък за това, че се впуснах в това приключение! И съм благодарна на всеки, който някога е бил част от него!

Честити 6, Games of Fashion. Обичам те!

*Photo Credit: Nikolay Yordanov
Ники, благодаря ти, че си част от семейството на Games of Fashion!

Follow Games of Fashion on:

FACEBOOK // INSTAGRAM