What's new? | Цветове, пътуване, лицеви опори, изненади

Въпреки, че си умирам за няколко спускания в прясно разринат и пухкав сняг, последните дни се усещат като пролет и всъщност е доста приятно. Толкова приятно, че все повече се засилва желанието ми да нося ярки цветове. Уикендът се разходихме из квртала, който наричам Old Sofia - всичко между Мария Луиза и бул. Васил Левски и открих толкова много готини места! Имайте го предвид следващия хубав уикенд - няма много хора и е изненадващо тихо и спокойно.

Междувременно, януари най-после свърши и годината може спокойно да започне. Не че не беше готин месец. Ама беше доста дълъг... Взех едно много, много важно решение, което е в процес на осъществяване и стискам всички възможни палци да стане бързо и безпроблемно и скоро да мога да ви разкажа за него. Междувременно горе-долу начертах плана за тази година и най-важните неща, които трябва да се случат през нея. Класацията безспорно води завършването на магистратурата ми, която напоследък е най-голямата пиявица на време. Уикендите ми се състоят в това да балансирам между всички неща, за чието осъществяване ми трябва повече време, социален живот, чистене на апартамента и учене. Единственото, което липсва през уикеда са тренировките. Но тях умишлено съм ги оставила за седмицата. А, да, ето още нещо ново - сутрините ми вече започват около час и половина по-рано (6.30, плаче ми се всеки път), за да мога да отделя поне час за тренировка. Покрай тях обаче осъзнах колко много ми е липсвало тичането. Иска ми се да мога да минавам 6 км крос със същата лекота, с която го правех преди 6-7 години, но за съжаление съм доста далеч от това ниво, въпреки че бавно се доближавам до него. Ултимативата ми мечта обаче е да мога да правя лицеви опори! Не се шегувам. Когато се срещнах за първи път с моята треньорка Кати й казах - "Да знаеш, че мечтата ми е да мога да правя лицеви упори, ама нямам никакви ръце." А тя ми каза - "Как да нямаш, аз ги виждам!" ама после разбра, че не всичко е шеги и закачки, приятелчета... Положението с лицевите опори наистина е плачевно. :D Затова си сложихме за цел до началото на лятото да мога спокойно да си правя лицеви опори както си му е редът и се надявам, че ще мога да ви се похваля. Мисля, че след коледния пост това е следващото нещо, което искам да си докажа, че няма да ми се упре и ще се науча да го мога!

Междувременно към края на януари с Тоничка посетихме Марсилия за няколко дни. Беше яко. Пихме бира, пихме вино, ядохме паста, ядохме вегетарианска лазаня, ходихме много, духа ни вятърът, купихме си сапунчета и беше прекрано безвремие. В Марсилия беше около 10-12 градуса през цялото време и беше готино. Относно самия град - споделих доста в Instagram (и оставих Marseille Story Highlights), които може да разгледате. 

Точно ден след като се върнахме от Марсилия се състоя и мега готиното събитие на магазините за Second Hand пазаруване Мания с тема "Лятото ни изненада" (Вметка - надявам се, че не наистна, че още съм далеч от целта с моите лицеви опори...). Мания представиха селекция от летни артикули по повод зареждането на лятна колекция в магазините си и онлайн, която ще бъде на страхотни цени. Спецално за събитието стилистът Антония Йорданова (известна още с бранда Knapp) беше подготвила чудесна селекция от летните артикули на Мания, a събраните средства от покупката на дрехите по време на събитието ще бъдат дарени на Фондация "Една от 8", които знаете, че са ми абсолютна слабост. Честно казано, малко съжалих, че не отидох по-рано, за да разгледам пълната селекция (която беше жестока!), но веднага грабнах ризата от снимките! Не е ли най-якото нещо, което сте виждали последните дни? По принцп е мъжка, но именно този oversize ефект ми харесва толкова много! И да, да се случват все такива готини, интересни и благородни неща до края на годината!

Риза: Мания

Тренч: Mango

Панталон: Mango

Чанта: Debenhams

Кецове: Adidas Samba Rose

Photo Credit: Nikolay Yordanov

Follow Games of Fashion on:

INSTAGRAM // FACEBOOK

Lace, positive vibes и 24-часово предизвикателство

Сядам да пиша тази публикация повече пъти, отколкото дори ме е срам да си призная, но никога не стигам до края. Не че имам нещо много трудно за споделяне, но просто последният един месец беше такава въртележка от събития, че не ми оставаха дори няколко свободни секунди. Което не е хубаво. И е чист въпрос на организация, която съм напълно съгласна да си стиснем ръцете, че ми липсва :D

 Но пък разглеждайки пролетната колекция на Dion Lee така се запалих по дантелата, че ми стана фикс идея да си намеря нещо дантелено, което да ми харесва и да си нося с кеф. Иначе колекцията, която реферирам, може да видите тук и по-интересното е, че в нея дантелата, която част от моделите на подиума "носят" около деколтето и раменете си, е по-скоро statement. Въпреки, че дантелените мотиви заблуждават почти всички, те всъщност не са част от дрехата, а са изрисувани върху телата на моделите от сценичния гримьор Ерин Парсънс до толкова фин детайл, че изглеждат като най-нежната и ефирна (и добре прилепваща!) дантела. Като цяло никога не съм била особено голям фен на дантелата, но творческото решение на Dion Lee толкова много ме впечатли, че ми се прииска за първи път от доста време да добавя такава придобивка към гардероба си. 

И като си говорим за вдъхновение... мина третото издание на Грешния Дрешник. Целият ден беше много зареждащ (благодаря на всички, които се отбиха), а задачата, която сама си поставих измежду всичко останало този път, беше да правя Welcome Drinks. Със събраните от базара средства подкрепихме майската кауза на "Един процент промяна", която набира средства за училището за деца със специални образователни нужни Милеа. В момента, в който научих повече за каузата, много силно си я припознах и впечатление ми направи нещо, което бяха споделили от училището. А именно, че мисията им е да създадат място, което предлага подкрепа и приемане на РАЗЛИЧНОТО и което стимулира развитието на естествения потенциал на всяко дете, позволявайки му да запази своята уникална идентичност и да усъвършенства своите умения - от какъвто и характер да са те. За съжаление, все още не съм посещавала мястото, но много ми се иска, защото си го представям като едно супер позитивно и приветливо пространство, в което всяко дете получава пълната свобода да изразява себе си, без да бъде съдено или да му се размахва пръст. Това е толкова ценно! 

Междувременно, докато се случваше Грешният Дрешник Vol. 3, аз участвах и в едно 24-часово криейтив-комуникационно предизвикателство/конкурс - Young Lions, част от международния фестивал Cannes Lions. Идеята е, че всички участващи екипи (задължително под 30 годишни и в отбори по двойки) получават специално задание, което имат на разположение 24 часа да изпълнят като в края на този времеви слот трябва да имаш оригинална и напълно завършена концепция, която да представиш пред жури. Не спечелихме, но пък беше супер забавно и надъхващо, а последните минути изкарахме под една не малка доза адреналин :)

А как преминаха вашите дни? :)

Топ: Mango

Пола: Грешният Дрешник ;)

Обувки: Bershka

Очила: Reserved

Photo Credit: V Frame by Nikolay Yordanov

Follow Games of Fashion on:

FACEBOOK // INSTAGRAM

Желанието непрестанно да се променяме също е тенденция

Миналия ден си мислех за това как се променяме с времето. Поводът беше рождения ден на една моя приятелка от детството и задачата, която поръчах на мама - да ми потърси снимки сред детските ми албуми в Ловеч, на които сме заедно с това момиче. Идеята беше да е много, много стара снимка, която да използвам като поздравителна картичка. Има няколко доста смешни кадри от моя трети рожден ден, но най-любимата ми е един спомен от първи клас, на която сме супер смешни и носим The Horror - сандали с чарапи :D. По-късно вечерта пък реших да разгледам стари снимки от училище, първите години в университета и тъй нататък и забелязах, че всъщност колкото и да си мисля, че не съм се променила много много, всъщност по-скоро се залъгвам. Говоря по-скоро за стила и предпочитанията си. И после като се замислих, нещата се променят толкова бързо, че сега ако си отворя гардероба, има поне десетина дрехи от миналото лято, които не мога да си представя да нося сега. Не защото нещо им има или защото са се съсипали... а защото сега съм на коренно различна вълна. И след още половин година ще съм на съвсем друга. Даже има някой "модни решения" от близкото минало, които са в графа "Where the hell was your mirror???" Но мисля, че това е хубаво. Живота е, за да се експериментира, да се движим неуморно, да се влюбваме постоянно и да откриваме себе си в нови и нови неща. Като цяло преди една година щях да се изсмея на идеята за плюшена блуза. А преди още две години щях категорично да отхвърля баретата като опция за шапка.

Като цяло, винаги съм била изключително категорична в мненията си, но напоследък се уча да си признавам по-лесно, когато съм опровергала себе си за нещо. Като например за неща, на които супер убедено съм удряла големия червен хикс, но които сега съм склонна да приема в живота си, че даже и ми харесват или са ми интересни и вълнуващи. Един пример за това са шушляковите якета. Мама супер много се изненада, когато й казах, че съм си купила шушляково яке. "Ама ти не ги харесваш?" Явно вече да!

Скоро четох статия на тази тема от един маркетолог, която твърдеше, че през последните години тенденциите (не само модни, но и поведенчески) се променят толкова бързо, че на възраст от 18 години милениалите са преминали през равен брой течения и mind-setting трендове, колкото един възрастен човек в своите 50 години. Това се дължи на динамиката на съвременния живот. Вредите от това са повишено продуктово търсене и по-високо ниво на консуматорство. Но е и ключово за определянето на начина на живот на младите, които са в непрестанно търсене на себе си сред една непрестанно променяща се и усвояваща нови практики и тенденции действителност. И макар това на първи прочит да изглежда като идеалното за всеки милениал условие за развитие на характера, за много от тях (нас) то всъщност има обратен ефект. С цел да избегнем чувството на дезориентация от голямото количество информация, ние подсъзнателно желаем да откриваме хора, в чиито стил на живот, обличане, дейности, визуални предпочитания се припознаваме или на които несъзнателно желаем да подражаваме. По този начин елемента на "избора" е сведен до една доста по-тясна фуния. Временното идентифициране с определени групи - без значение дали говорим за real-life или социални мрежи - в последствие неизбежно води до желание да се откъснем, обособим и наложим. В този момент идва желанието за изграждане на една отделна  ярка личност, която непрестанно търси себе си, предизвиква възможностите си и преминава през постоянни трансформации. В съвременните темпове, това се случва около 24-тата година. Тя се отличава със своята жажда за различното, динамиката и експериментаторството.
Именно начина ни на обличане, модата и тенденциите, които припознаваме, винаги са били най-яркия пример за непрестанното търсене на характера и сигурен измерител за неговата изменчивост.

Просто реших да ви го споделя, защото ми се стори доста интересно и точно описано. Всъщност, ако се замислим, можем да открием тази теория в много отношения. И в нея си има и чар :) И в тази връзка - бихте ли казали, че и вашият стил/начин на живот е претърпял коренна трансформация и на какво бихте я отдали? :)

Shirt: Zara
Traousers: H&M
Boots: Dr. Martens
Bag: IL BISONTE

Photo Credit: Nikolay Yordanov

Follow Games of Fashion on:
FACEBOOK // INSTAGRAM

Как да чакаме пролетта с (не)търпение

Някак си супер неосъзнато се оказва, че сме към края на януари. Имам чувството, че миналия ден поръчвахме китайско за деня след Нова Година и се чудех как ще вляза в работен режим. Само че всичко това стана толкова бързо и неусетно, че си давам сметка, че е минало страшно много време от последната публикация тук също. 

Едно нещо, което не се е променило - метеорологичните условия. Нищо, че аз ентусиазирано си купувам пролетни дрехи и вече мечтая за тюл, коприна и кецове (готина комбинация, знам :D), времето просто не е на моята вълна и все още ме държи здраво стъпила я в Dr. Martens-ките, а в някой друг чифт боти. Този януари ми действа странно. Ту съм супер ентусиазирана за какво ли не и със ставането сутрин си представям най-различни цветни комбинации, които да пресъздам в ежедневния си тоалет, ту съм леко ленива и разсеяна и просто скачам в дънки и пуловер десетина минути преди да изляза за работа. Мисля, че е от времето. Какво да се прави, летен човек съм си. Няма търпение за неспасяемата жега, която се надявам да бъде това лято. 

Случайно или не напоследък доста харесвам топлата кафеникаво-оранжево-жълта гама. До този момент кафявото като цвят никога не е присъствало в гардероба ми (оранжевото също), но напоследък все по такива придобивки се заглеждам. Ето този пуловер, например, който веднага си припознах и толкова много исках да си имам нещо за него, че по добре познатата поговорка "Пришива на копчето балтон", му избрах и пола :)

А пък oversize палтото на широко райе просто си ги чакаше в гардероба, за да постави нужния финален завършек!

Много ми харесва наслагването на цветове, принтове и материи. Мисля, че през тази година лично за себе си ще се стремя повече в тази посока. Забелязвам как подсъзнателно непрестанно търся statement pieces, или дрехи с потенциал да бъдат акцент на тоалета. Разбирай ярки цветове, пайети, ресни, тюл, брокат..... Като цяло това не е лошо, стига в един момент да не се окажеш единствено с шантави придобивки, които да се чудиш как да комбинираш :D Но предполагам, че за това предизвикателство ще трябва да дочакам пролетта...
Oh, well.

А вие към какви придобивки се ориентирате за пролетно летния сезон? Имате ли си фаворит сред тенденциите или цветовете? :)

Пуловер: New Yorker
Пола: Stradivarius
Обувки: Dr. Martens
Палто: Holly&White by Lindex
Bag: Parfois

*Photo Credit: Nikolay Yordanov

Follow Games of Fashion on:
FACEBOOK // INSTAGRAM

Размисли от самолета за САЩ

Ето един интересен факт. Пиша този пост някъде над Ванкувър на 44 ред, място Е – мястото по средата в средната редица седалки - в самолет на United Airways. Дестинацията ни е Сан Франциско, Калифорния и до там остава точно час и половина. Моментът, в който си извадих лаптопа ме подсети за един друг подобен случаи – преди няколко години, само че на различен полет. От Хановер за България след около седмица прекарана там. Не беше най-великото преживяване. В Германия беше адски студ и най-хубавата част от пътуването беше любимият ми Берлин. С Берлин имаме любов от пръв поглед и не малко история. Виждал е и любовни трепети, и обещания, и планове, и разочарование, и болка. Ама истинска болка. Веднъж в една сладкарница до Бранденбурската врата толкова много ме заболя корема, че се свих на топка на диванчето, а сервитьоркта извика линейка. В следващия момент това, което си спомням са сирени и четирима (!) симпатични лекари, които ме успокояват, че всичко ще бъде наред и ми подават болкоуспокояващо. На което аз казах: One more, please! И те ми дадоха още едно. След като ми мина съм си мислела - какво ли е казала сервитьорката по телефона на бърза помощ, че да дойде толкова много народ за един корем… Но безспорно, запомняща се случка си е! Всъщност, поради съвсем друга причина започнах да разказвам тази история. Идеята е че отидох в Берлин с една огромна шепа предразсъдъци. Вече мразех Германия (по разни други причини) и не вярвах, че Берлин ще бъде някакво изключение. И изведнъж… той просто беше! Точно както цял живот си мислех, че не харесвам момчета с руси коси и сини очи и накрая се влюбих до уши именно в такова. Заобичах младата душа, която Берлин носи – съвременна, модерна, експериментаторска и вечно готова за нови изживявания. И едновременно с това заобичах старото му сърце – наситено с история и спомени.

Защо полетът до Сан Франциско ми нaпомня на Берлин, ще попитате? Защото (дори и в момента) гледам на щатите с огромно предубеждение. Все едно отивам на място, което предварително знам, че няма да ми хареса и което си мисля – „Абе това не е моето нещо“. Мислех си за това докато се опитвах да заспя на рамото на Цонко (не ми се получи). Не е хубаво да имаш предубеждения към каквото и да било. Все едно някой да е предубеден към теб и по default да си мисли, че си бич, когато същност дори не те познава. Как изобщо си позволявах до сега да съм предубедена за това пътуване? След като дори и на мен ми се е случвало да бъде обект на нечии предразсъдъци и знам колко е неприятно. Значи вече няма. Написано е черно на бяло! И няма мърдане. J

Даже докато си стягах багажа бях в леко отчаяние. Какво да взема сега? Какво би било подходящо? Отиваме за малко повече от 2 седмици, а куфара, който имам, събира не повече от 14 кг багаж. Ясно – ще трябва да се оптимизира. От години имам от майка ми навика винаги да мисля с какво ще съчетавам дадена дреха, чифт обувки или аксесоар, още когато ги купувам. Ако нещо супер много ме кефи, но просто няма с какво друго в гардероба си да го съчетая, то в повечето случаи не си заслужава инвестицията. Не ме разбирайте погрешно – не съм някакво шопинг гуро. И аз имам в гардероба си не една и две блузи/ризи/туники и т.н., които сами по себе си са супер, ама просто няма с какво да съчетавам. Имам си правило – ако нещо не излезе от гардероба ми цяла година – значи е време да се освободя от него. Следвам това правило доста стриктно и забелязвам как се пречупвам да нося някои дрехи, просто защото не искам да се разделям с тях и така ми е чиста съвестта :D Но с течение на времето (може и да е от остаряването, не знам :D) се научих да бъда доста по-практична и разумна в пазаруването. Сега премислям всичко многократно, измислям десетки съчетания в главата си преди да се спра на нещо. Харесвам придобивките, които могат да се интерпретират в различни ситуации. Например тези боти от Deichmann. Съвсем спокойно мога да ги нося с любима пола или рокля днес, а утре – с дънки и кожено яке. Това, което ще се получи в крайна сметка са два супер различни тоалета. Check! Ботите веднага намериха мястото си в куфара. Защото по време на път планирането на облекла, които могат да бъдат максимално разнообразни с максимално малко количество елементи е ключово, ако искаш да не си от онези девойки с анцуг и 3 куфара багаж, които се чудят как да ги мъкнат на летището…

Освен това харесвам бунтарския им дизайн – особено в съчетание с поли и рокли. Придава им edgy ефект, което винаги е плюс, ако хем искаш да си женствена, хем всъщност си една прикрита бунтарка J

И това е. Един полет, почти никакъв сън, едно ГОЛЯМО американско кафе току що и вече нямам търпение да започнем това приключение! После ще разкажа!

Дънки: Bershka

Яке: Local shops

Риза: Zara

Пуловер: LC Waikiki

Пола: LC Waikiki

Раница: Cropp

Боти: Deichmann

Междувременно, ето още няколко любими чифта, които са супер подходящи за разнообразни тоалети :)

Не забравяйте, че до 15 ноември можете да използвате код PRESLAVA10 за 10% отстъпка в сайта на Deichmann :)

          

                           

Вие имате ли някакви съвети за Smark Packing? Ще се радвам да ги чуя. :)

*Photo Credit: Nikolay Yordanov

Follow Games of Fashion:

FACEBOOK // INSTAGRAM

*Публикацията е в партньорство с Deichmann.