Иска ми се да кажа много неща за изминалите 12 месеца, но си обещах, че няма да правя равносметки. Никак не ги обичам! Искаше ми се дави дам и идеи за новогодишен тоалет, но в крайна сметка реших, че не са ви нужни. Не мисля, че точно сега са ви нужни съвети. Най-големият лукс в днешно време е да бъдеш себе си. Неподправено, истински и винаги. Затова ви го пожелавам. Пожелавам ви да се измервате само и единствено със самите себе си, защото само тогава ще бъдете истински щастливи. Пожелавам ви да не се страхувате да експериментирате, стига да сте сигурни, че наистина го желаете. Да откривате още и още свои страни, които да ви служат за вдъхновение и да ви помагат в преследването на мечтите ви. Не е хубаво човек да има много лица, но е хубаво да има много души!
Най-вече ви пожелавам безвремие. Много често в пожеланията ми към любимите хора присъства безвремието и всички ме питат какво означава това. Безвремието е твоето време. Твоят неподправен момент, в който всичко е съвършено. В който липсват каквито и да било проблеми и всичко е точно-такова-каквото-трябва-да-бъде. Момент на пълно щастие. В което времето няма значение, мястото няма значение, света отвъд няма значение. Само тук и сега.
Не се оглеждайте в другите, защото за всеки безвремието е различно. Много често го пропускаме, защото просто не знаем как да го разпознаем. Понякога е кратко - колкото смешно видео с котки в You Tube; а понякога по-дълго - като цял следобед, сгушен в сянката на Балкана, изпълнен със смях, хладка бира, шарени чорапи, розови облаци и хиляди прошепнати обещания. Помнете ги тези моменти, пазете ги винаги. Това ви пожелавам. И здраве, разбира се :)
Не се оглеждайте в другите, защото за всеки безвремието е различно. Много често го пропускаме, защото просто не знаем как да го разпознаем. Понякога е кратко - колкото смешно видео с котки в You Tube; а понякога по-дълго - като цял следобед, сгушен в сянката на Балкана, изпълнен със смях, хладка бира, шарени чорапи, розови облаци и хиляди прошепнати обещания. Помнете ги тези моменти, пазете ги винаги. Това ви пожелавам. И здраве, разбира се :)
Вчера си мислих за Нова година и как за първи път от ужасно много време нямаме нищо супер отрано организирано и сигурно. Така и не остана време за това... то не бяха коледни забави, партита, рождени дни (да са ни живи и здрави момченцата-рожденици) и какво ли още не. Затова в крайна сметка ще бъдем една сборна компания, съставена все от хора без планове, в София :D Преди нещо подобно сигурно щеше да ме влудява, но сега няма значение. Защото сега всичко е безвремие. А ако и вие все още нямате планове, съветвам ви да си организирате собствено парти. Може да бъде страшно забавно!
И тъй като, бидейки човека, който съм, то аз без вълнение за нещо просто не мога да функционирам, правопропорционално на отминаващите коледни дни, вълнението ми за Нова година расте. За сега съм сигурна само за обувките, които ще нося. Тези разкошни сатенени токчета от Deichmann, на които просто не можах да устоя! Макар че съм приготвила и един коз вариант - велурени обувки в ярко червено (пак от Deichmann), но със значително по-стабилен и удобен ток, в случай, че вечерта бъде една от онези - с многото танцуване. Относно сакото... просто искам да ви споделя за него, защото от страшно време търсех жакет с конци, който да е като... криле. Даже нямах ясна представа в главата си за това какво точно искам. И после открих този. Харесва ми, защото се чувствам като Фреди Меркюри и Шер в едно. Без изобщо да се сетя за това го носих на най-подходящото за случая място - офисното коледно караоке парти :D Yes, diva!
Както и да е! Време е да сложа края на този пост (последния пост за 2018-та) и да отворим първото празнично шампанско. Защо сега? За да отпразнуваме един страхотен край, разбира се. Замисляли ли сте се, че никой никога не празнува края на нещо, а краят е точно толкова важен, колкото и началото. Благодаря на Вселената за всички невероятни хора, които доведе в живота ми. Това е най-голямото богатство!
И безвремието, разбира се! :)
И тъй като, бидейки човека, който съм, то аз без вълнение за нещо просто не мога да функционирам, правопропорционално на отминаващите коледни дни, вълнението ми за Нова година расте. За сега съм сигурна само за обувките, които ще нося. Тези разкошни сатенени токчета от Deichmann, на които просто не можах да устоя! Макар че съм приготвила и един коз вариант - велурени обувки в ярко червено (пак от Deichmann), но със значително по-стабилен и удобен ток, в случай, че вечерта бъде една от онези - с многото танцуване. Относно сакото... просто искам да ви споделя за него, защото от страшно време търсех жакет с конци, който да е като... криле. Даже нямах ясна представа в главата си за това какво точно искам. И после открих този. Харесва ми, защото се чувствам като Фреди Меркюри и Шер в едно. Без изобщо да се сетя за това го носих на най-подходящото за случая място - офисното коледно караоке парти :D Yes, diva!
Както и да е! Време е да сложа края на този пост (последния пост за 2018-та) и да отворим първото празнично шампанско. Защо сега? За да отпразнуваме един страхотен край, разбира се. Замисляли ли сте се, че никой никога не празнува края на нещо, а краят е точно толкова важен, колкото и началото. Благодаря на Вселената за всички невероятни хора, които доведе в живота ми. Това е най-голямото богатство!
И безвремието, разбира се! :)
No comments:
Post a Comment
Thank you for visiting!
Your comments make my day brighter :)
-Preslava