Thursday, January 25, 2018

Alter Ego


Обещание към мен 10: Да отделям повече време за себе си.

Отлагах писането на този пост толкова дълго, че започнах да се колебая дали изобщо някога ще го публикувам. Не заради друго, а защото не знаех как да точно да го обясня. Но е време да го споделя с теб, защото най-вероятно отлично ще го разбереш.
Случвало ли ти се е някога да си помислиш, че не си достатъчно добър за нещо? Или просто, че не го заслужаваш, защото - кой точно си ти, че да ти се усмихне късметът? Случвало ли ти се е да не се изкажеш, защото се притесняваш, че мнението ти не е важно? Или още по-лошо - че няма да бъде прието на сериозно. Случвало ли ти се е да те е страх да поискаш това, което ти се полага/искаш, защото не мислиш, че способностите ти имат някакво значение?
Или най-страшното - да решиш, че не си достатъчно добър?

На всички ни се е случвало. Всички сме чували онова уж досадно тихичко гласче вътре в нас, което е по-оглушително от всичко друго. Стояли сме на ръба да вземем решение, да извисим глас, но не сме го престъпвали от страх и колебания. Много пъти съм си мислила "Само да имам достатъчно воля."


И знаеш ли какво? Имам. Всички имаме! Нека го наречем алтер его. Не, не онова шизофреничното, което би накарало Фройд да събере вежди, да почеше брада и да те изгледа като неспасяем случай. А онази втора личност едновременно вътре в нас, но и винаги около нас. Онази, с която колкото си приличате, сте и толкова различни. По-дръзка, по-смела, по-сигурна в себе си. Тази, която знае какво истински искаш и ти казва, че го заслужаваш, че си достатъчно добър. Но и те тласка да бъдеш още по-добър и те задължава да се учиш от грешките ти, дори когато ти не искаш.

Аз по принцип съм доста безстрашна. Но дали е заради порастването, отговорностите, задълженията, все по-често започна да ми се налага да правя компромиси с неща, които не искам - с времето за мен, с удобството си, с ангажираността си, с пълноценната си почивка, с хобитата ми. За сметка на други неща, които в крайна сметка, не са мои - не аз съм градила и не аз се боря за тях. Да осъзная това ми помогна да разбера именно колко много имам нужда от другата Преслава. Онази, която поставя на първо място мен. Която гледа моя интерес, грижи се за моето развитие. Звучи ти себично? Само че не е! Губим много повече, отколкото изобщо е възможно да осъзнаем, докато се стремим да угодим на всички, товарим се с работа, задачи и задължения повече отколкото можем да понесем, защото някой така е казал!? Губим много, когато нямаме смелост да се застъпим за себе си - за идеите си, за възможностите си, за мнението си. Губим себе си, когато се лишаваме от онези неща, които истински ни правят щастливи. Нас. И всичко това, защото понякога просто ни липсва смелост.

А всъщност я имаме и е толкова близо до нас - като от другата страна на стъкло. Алтер егото е помощната искра, от която имаш нужда. Скритата сила в теб, която ще ти позволи да сбъднеш всичките си мечти. По-дръзкото и смело ти. Открий я, визуализирай я, научи се как да я предизвикваш и никога нищо няма да бъде същото.


*Photo Credit: Vibrant Frame by NIkolay Yordanov

Follow Games of Fashion on:
FACEBOOK // INSTAGRAM

No comments:

Post a Comment

Thank you for visiting!
Your comments make my day brighter :)

-Preslava