Thursday, February 21, 2019

Желанието непрестанно да се променяме също е тенденция



Миналия ден си мислех за това как се променяме с времето. Поводът беше рождения ден на една моя приятелка от детството и задачата, която поръчах на мама - да ми потърси снимки сред детските ми албуми в Ловеч, на които сме заедно с това момиче. Идеята беше да е много, много стара снимка, която да използвам като поздравителна картичка. Има няколко доста смешни кадри от моя трети рожден ден, но най-любимата ми е един спомен от първи клас, на която сме супер смешни и носим The Horror - сандали с чарапи :D. По-късно вечерта пък реших да разгледам стари снимки от училище, първите години в университета и тъй нататък и забелязах, че всъщност колкото и да си мисля, че не съм се променила много много, всъщност по-скоро се залъгвам. Говоря по-скоро за стила и предпочитанията си. И после като се замислих, нещата се променят толкова бързо, че сега ако си отворя гардероба, има поне десетина дрехи от миналото лято, които не мога да си представя да нося сега. Не защото нещо им има или защото са се съсипали... а защото сега съм на коренно различна вълна. И след още половин година ще съм на съвсем друга. Даже има някой "модни решения" от близкото минало, които са в графа "Where the hell was your mirror???" Но мисля, че това е хубаво. Живота е, за да се експериментира, да се движим неуморно, да се влюбваме постоянно и да откриваме себе си в нови и нови неща. Като цяло преди една година щях да се изсмея на идеята за плюшена блуза. А преди още две години щях категорично да отхвърля баретата като опция за шапка.

Като цяло, винаги съм била изключително категорична в мненията си, но напоследък се уча да си признавам по-лесно, когато съм опровергала себе си за нещо. Като например за неща, на които супер убедено съм удряла големия червен хикс, но които сега съм склонна да приема в живота си, че даже и ми харесват или са ми интересни и вълнуващи. Един пример за това са шушляковите якета. Мама супер много се изненада, когато й казах, че съм си купила шушляково яке. "Ама ти не ги харесваш?" Явно вече да!

Скоро четох статия на тази тема от един маркетолог, която твърдеше, че през последните години тенденциите (не само модни, но и поведенчески) се променят толкова бързо, че на възраст от 18 години милениалите са преминали през равен брой течения и mind-setting трендове, колкото един възрастен човек в своите 50 години. Това се дължи на динамиката на съвременния живот. Вредите от това са повишено продуктово търсене и по-високо ниво на консуматорство. Но е и ключово за определянето на начина на живот на младите, които са в непрестанно търсене на себе си сред една непрестанно променяща се и усвояваща нови практики и тенденции действителност. И макар това на първи прочит да изглежда като идеалното за всеки милениал условие за развитие на характера, за много от тях (нас) то всъщност има обратен ефект. С цел да избегнем чувството на дезориентация от голямото количество информация, ние подсъзнателно желаем да откриваме хора, в чиито стил на живот, обличане, дейности, визуални предпочитания се припознаваме или на които несъзнателно желаем да подражаваме. По този начин елемента на "избора" е сведен до една доста по-тясна фуния. Временното идентифициране с определени групи - без значение дали говорим за real-life или социални мрежи - в последствие неизбежно води до желание да се откъснем, обособим и наложим. В този момент идва желанието за изграждане на една отделна  ярка личност, която непрестанно търси себе си, предизвиква възможностите си и преминава през постоянни трансформации. В съвременните темпове, това се случва около 24-тата година. Тя се отличава със своята жажда за различното, динамиката и експериментаторството.
Именно начина ни на обличане, модата и тенденциите, които припознаваме, винаги са били най-яркия пример за непрестанното търсене на характера и сигурен измерител за неговата изменчивост.

Просто реших да ви го споделя, защото ми се стори доста интересно и точно описано. Всъщност, ако се замислим, можем да открием тази теория в много отношения. И в нея си има и чар :) И в тази връзка - бихте ли казали, че и вашият стил/начин на живот е претърпял коренна трансформация и на какво бихте я отдали? :)

Shirt: Zara
Traousers: H&M
Boots: Dr. Martens
Bag: IL BISONTE

Photo Credit: Nikolay Yordanov

Follow Games of Fashion on:
FACEBOOK // INSTAGRAM

Tuesday, February 12, 2019

Алтернативен 14 февруари

Поради една или друга причина така се получава, че през по-голямата част от живота си съм попадала все в мъжки компании. Не че нямам супер близки приятелки, които много обичам, но чисто като цифра - момчетата преобладават. Знам, че на пръв поглед изглежда странно - Преслава с модния блог и дрешките в мъжка компания!? Но всъщност е така.
Гледам на това като на плюс. Защото благодарение на стечението на обстоятелствата, никога не съм имала време и желание да седя в някой бар и да бичвам в стил "Секса и градът" за това колко са странни мъжете, как са виновни за всичко и такива истории. Замислям се за това и малко преди Свети Валентин. Нищо лично, но не харесвам този празник. Цялата концепция за "ден на любовта" никак не ми понася и не мога да се припозная в нея. Не виждам логична причина любовта между двама души да се уеднаквява с тази на всички останали хора по света в един и същи ден от годината, когато е много по-логично е тази специална връзка всеки да отбелязва по различен и уникален начин. Даже малко ми е кофти за целия натиск и очаквания, с които е обвързан този ден. Цветя, бонбони, плюшени мечета, картички, ресторанти. Всичко е по-скъпо с поне 10 лева, защо нали е Свети Валентин... Малко ми е кофти и за господата, защото харесват - не харесват 14 февруари, от тях се очаква действие. 
Затова реших да дам няколко идеи за алтернативни "подаръци", които 1. не струват нищо или 2. са съвсем символични. И в двата случая обаче са все неща, които наистина ще зарадват половинката ви и по никакъв начин не са обвързани само един ден от годината. Точно обратното - оставяйки 14 февруари на страна, подобни комплименти са не само хубави, но и препоръчителни от време на време.

Седни и изгледай един мач с него.
Искаш равенство във връзката? Ама наистина! Ами седни и изгледай един мач с твоя човек. Да не мислиш, че на него му е супер интересно да гледа романтична комедия след романтична комедия (или в моя случай - хорър филми) с теб? Ама го прави! Защото те обича. Затова направи този жест за него. Остави го да те посвети в страстта си към спорта и слушай наистина - от уважение и защото ти пука за него ;)

Масаж.
При мен това е магическа дума! Аз о-б-о-ж-а-в-а-м някой да ме чешка по гърба и знам, че на Цонко му е мега досадно понякога. Особено след дълъг и изморителен ден това е буквално последното, което му се прави. И въпреки всичко супер рядко ми отказва. Всеки е натоварен и напрегнат в ежедневието и един подобен жест като масаж преди лягане или докато гледате филм/сериал е супер мил.


Той с твоите и ти с неговите
Нали искаш приятелките ти да го харесват? Същото е и при него. Затова - направи нещо мило за него и приятелите му. Например - покани ги на по бира и се постарай да ги опознаеш. Както се казва - човек е своите приятели. Иначе не виждам начин как ще проработи :)

Глезене.
Погледни го така - по същия начин, по който на теб ти харесва да ходиш на маникюр, падикюр, фризьор и т.н., на него би му допаднало глезене от някакъв тип. Като например посещение в Barber Shop. Първо е практично и второ - приятно, защото там атмосферата винаги е супер приятелска и айляшка :) Мислех си да подаря ваучер за Barber Shop на Цонко, но няма сила на света, която да го накара да отиде на бръснар. Затова реших това да е подаръка ми за Ники - фотографът зад Games of Fashion и един от най-близките ми хора. И тъй като Barber Shop са чудни хора, задно решихме да подарим един ваучер и на един последовател на блога. Играта може да видите на Facebook страницата - тук. Надявам се, че някоя дама ще успее да зарадва своята половинка! :)


Аз ви пожелавам успех! И да прекарате както намерите за добре този 14 февруари. Все пак, тогава честваме и деня на виното. Cheers!

Follow Games of Fashion on:
FACEBOOK // INSTAGRAM

Thursday, February 7, 2019

Майсторството на това да си chill


Ето един интересен обрат на събитията. Пиша публикация за това как да бъдем по-chill. 
Да, аз.
Аз съм у-р-а-в-н-о-в-е-с-е-н-а.

За мен е дори още по-странно. Само че онзи ден, седнали на по коктейл с една приятелка, тя - след като изля душата си за поредната драма в житейския й път, заключи с въздишка: "Човек, не може ли да съм чил като теб!?"
Разбира се, до това заключение тя достигна след като, отивайки една стъпка по-далеч от най-добрия съвет, който може човек да даде - а именно: "Не знам, брат, ти си знаеш.", аз й казах, че няма за каква да се притеснява толкова - след две седмици всичко това ще е минало и ще се чудим заслужавало ли си е да му отделим цяла вечер.
После като се прибирах към вкъщи си мислех, че може би водена от умората си, не съм й дала най-добрия съвет, на който приятелските ми възможности са способни. Но още повече си мислех за това, че някой ме беше определил като "чил" човек.
Мен!
Напоследък го чувам доста често. Да, имаше един период, в който губех ума, дума и сън при наличието на най-малката пречка, но сега като се сетя за този период не мога да си отговоря на въпроса - Защо!? Истината е, че за да достигна до това уравновесено положение, в което повечето трудности ме забавляват, отколкото да ме плашат, преминах през изключително много стрес и напрежение, които си причинявах най-вече сама. И тъй като предполагам, че в натоварения, кариерно ориентиран свят на младото "градско момиче" (ако някой не е схванал иронията добавям тази скоба) има още доста хора, които се шашкат за щяло и нещяло, реших да споделя няколко прости правила, които ми помогнаха да преодолея първоначалната уплаха, паника и неизбежна дезориентираност.
Публикацията ще е малко повече насочена към работните среда и неволи, защото - противно на очакванията, че всеки нов ден посрещам на front row в Милано, Ню Йорк или Париж (да се посмеем) - аз се подвизавам именно там.

Задавам си въпроса: "Заложен ли е човешки живот на "dead" line-а?" Разбира се, бидейки далеч от лекарската професия, отговора за мен (и за всички вас, които не сте д-р) винаги е "не". Веднъж щом осъзнаеш това, то ти носи съвсем различен поглед над нещата. Да, разбира се, работата с крайни срокове, кампанийни календари и екшън планове е доста натоварваща и понякога може да те накара да си мислиш, че едно малко забавяне е краят на света. Само че не е. И противно на очакванията ти, разликата между 18.00PM и 18.01PM не е нищо повече от няколко секунди. А апокалипсиса още е само във филмите. Този най-важен съвет всъщност получих от моят първи любим ментор - Мони, която има завидно железни нерви и безпогрешна организираност.

Отивам на свеж въздух. Понякога, когато задачите, срещите, отговорностите и стотиците кратки срокове, с които те идват, ни въвличат като ураган в едно непрестанно бързане, което пък води до пълна невъзможност за концентрация. И тъй като няма как да спрем непрестанно прииждащия поток от задължения, когато съм най-натоварена и следователно - най-объркана от къде точно да подхвана нещата - излизам. Няма значение къде. Може да се разходя някъде, може да пия кафе на терасата, може и просто да седна на някоя пейка, без да правя каквото и да било. Използвам тези минути, за да се успокоя и след като постигна това, подреждам ясен план на действие в главата си. По този начин първоначалната паника се замества с напълно логичен подход.

Приоритизиране му е майката. Защото то е ясно, че всичко на веднъж няма как да се случи. Важно е съвсем обективно да си зададеш въпроса - "Кое е е най-спешно/важно?" Забелязала съм, че в такива ситуации хората понякога се хващат за грешни неща, защото в техните очи това е супер ключов и нужен ход. Само че, не преценявайки ситуацията добре, губят ценно време. За мен приоритизирането работи на принципа на пирамидата. Кое е нещото, чието изпълнение ще положи основите за всяко следващо? Направете него първо.

НЕ. Има ситуации, в които отговорът просто трябва да бъде "не". Все пак сме нормални хора с нормални възможности и каквото и да правим няма как да съберем повече от 24 часа в едно ежедневие. Същото важи и за работата. Понякога няма как човек да огрее навсякъде и да свърши всичко, без да направи компромис с качеството и съответно (ако си харесваш работата) - със съвестта си. И за да избегнем това, има моменти, в които отговора е съвсем прост - не. "Ама не може ли това до след половин час? То не е много." - Не.
Знам, че понякога е трудно да отказваме и се опитваме да се нагърбим с всички задачи, но така вредим най-много на себе си. Една малка тайна? Светът няма да свърши секунда по-късно.

Посмей се. Нека да си го кажем. Човек започва да вижда нещата в съвсем друга светлина, когато им се посмее хубаво. Сега, не си мислете, че съм психопат-мазохист, който се забавлява от напечените ситуации и си ги търси. Но в последните години осъзнах, че когато няма как да променим една ситуация, то много по-лесно е да я приемем от забавната й страна. Веднъж щом сме се убедили, че не е толкова страшна, справянето с нея е... детска игра.


И в този ред на мисли... какво бихте споделили вие? Има ли някоя тактика как да бъдем по-chill, която бихте добавили към моя списък?

П.С. А тюлената ми пола със звезден небосклон е от едно много готино магазинче в Стара Загора на една прекрасна Елена. За посетителите на Грешния Дрешник сигурно е позната. Може да видите FB страницата им тук, тъй като на нея също приемат поръчки. Не е реклама and you welcome ;)

*Photo Credit: Nikolay Yordanov

Follow Games of Fashion on:
FACEBOOK // INSTAGRAM