Tuesday, February 12, 2019

Алтернативен 14 февруари

Поради една или друга причина така се получава, че през по-голямата част от живота си съм попадала все в мъжки компании. Не че нямам супер близки приятелки, които много обичам, но чисто като цифра - момчетата преобладават. Знам, че на пръв поглед изглежда странно - Преслава с модния блог и дрешките в мъжка компания!? Но всъщност е така.
Гледам на това като на плюс. Защото благодарение на стечението на обстоятелствата, никога не съм имала време и желание да седя в някой бар и да бичвам в стил "Секса и градът" за това колко са странни мъжете, как са виновни за всичко и такива истории. Замислям се за това и малко преди Свети Валентин. Нищо лично, но не харесвам този празник. Цялата концепция за "ден на любовта" никак не ми понася и не мога да се припозная в нея. Не виждам логична причина любовта между двама души да се уеднаквява с тази на всички останали хора по света в един и същи ден от годината, когато е много по-логично е тази специална връзка всеки да отбелязва по различен и уникален начин. Даже малко ми е кофти за целия натиск и очаквания, с които е обвързан този ден. Цветя, бонбони, плюшени мечета, картички, ресторанти. Всичко е по-скъпо с поне 10 лева, защо нали е Свети Валентин... Малко ми е кофти и за господата, защото харесват - не харесват 14 февруари, от тях се очаква действие. 
Затова реших да дам няколко идеи за алтернативни "подаръци", които 1. не струват нищо или 2. са съвсем символични. И в двата случая обаче са все неща, които наистина ще зарадват половинката ви и по никакъв начин не са обвързани само един ден от годината. Точно обратното - оставяйки 14 февруари на страна, подобни комплименти са не само хубави, но и препоръчителни от време на време.

Седни и изгледай един мач с него.
Искаш равенство във връзката? Ама наистина! Ами седни и изгледай един мач с твоя човек. Да не мислиш, че на него му е супер интересно да гледа романтична комедия след романтична комедия (или в моя случай - хорър филми) с теб? Ама го прави! Защото те обича. Затова направи този жест за него. Остави го да те посвети в страстта си към спорта и слушай наистина - от уважение и защото ти пука за него ;)

Масаж.
При мен това е магическа дума! Аз о-б-о-ж-а-в-а-м някой да ме чешка по гърба и знам, че на Цонко му е мега досадно понякога. Особено след дълъг и изморителен ден това е буквално последното, което му се прави. И въпреки всичко супер рядко ми отказва. Всеки е натоварен и напрегнат в ежедневието и един подобен жест като масаж преди лягане или докато гледате филм/сериал е супер мил.


Той с твоите и ти с неговите
Нали искаш приятелките ти да го харесват? Същото е и при него. Затова - направи нещо мило за него и приятелите му. Например - покани ги на по бира и се постарай да ги опознаеш. Както се казва - човек е своите приятели. Иначе не виждам начин как ще проработи :)

Глезене.
Погледни го така - по същия начин, по който на теб ти харесва да ходиш на маникюр, падикюр, фризьор и т.н., на него би му допаднало глезене от някакъв тип. Като например посещение в Barber Shop. Първо е практично и второ - приятно, защото там атмосферата винаги е супер приятелска и айляшка :) Мислех си да подаря ваучер за Barber Shop на Цонко, но няма сила на света, която да го накара да отиде на бръснар. Затова реших това да е подаръка ми за Ники - фотографът зад Games of Fashion и един от най-близките ми хора. И тъй като Barber Shop са чудни хора, задно решихме да подарим един ваучер и на един последовател на блога. Играта може да видите на Facebook страницата - тук. Надявам се, че някоя дама ще успее да зарадва своята половинка! :)


Аз ви пожелавам успех! И да прекарате както намерите за добре този 14 февруари. Все пак, тогава честваме и деня на виното. Cheers!

Follow Games of Fashion on:
FACEBOOK // INSTAGRAM

Thursday, February 7, 2019

Майсторството на това да си chill


Ето един интересен обрат на събитията. Пиша публикация за това как да бъдем по-chill. 
Да, аз.
Аз съм у-р-а-в-н-о-в-е-с-е-н-а.

За мен е дори още по-странно. Само че онзи ден, седнали на по коктейл с една приятелка, тя - след като изля душата си за поредната драма в житейския й път, заключи с въздишка: "Човек, не може ли да съм чил като теб!?"
Разбира се, до това заключение тя достигна след като, отивайки една стъпка по-далеч от най-добрия съвет, който може човек да даде - а именно: "Не знам, брат, ти си знаеш.", аз й казах, че няма за каква да се притеснява толкова - след две седмици всичко това ще е минало и ще се чудим заслужавало ли си е да му отделим цяла вечер.
После като се прибирах към вкъщи си мислех, че може би водена от умората си, не съм й дала най-добрия съвет, на който приятелските ми възможности са способни. Но още повече си мислех за това, че някой ме беше определил като "чил" човек.
Мен!
Напоследък го чувам доста често. Да, имаше един период, в който губех ума, дума и сън при наличието на най-малката пречка, но сега като се сетя за този период не мога да си отговоря на въпроса - Защо!? Истината е, че за да достигна до това уравновесено положение, в което повечето трудности ме забавляват, отколкото да ме плашат, преминах през изключително много стрес и напрежение, които си причинявах най-вече сама. И тъй като предполагам, че в натоварения, кариерно ориентиран свят на младото "градско момиче" (ако някой не е схванал иронията добавям тази скоба) има още доста хора, които се шашкат за щяло и нещяло, реших да споделя няколко прости правила, които ми помогнаха да преодолея първоначалната уплаха, паника и неизбежна дезориентираност.
Публикацията ще е малко повече насочена към работните среда и неволи, защото - противно на очакванията, че всеки нов ден посрещам на front row в Милано, Ню Йорк или Париж (да се посмеем) - аз се подвизавам именно там.

Задавам си въпроса: "Заложен ли е човешки живот на "dead" line-а?" Разбира се, бидейки далеч от лекарската професия, отговора за мен (и за всички вас, които не сте д-р) винаги е "не". Веднъж щом осъзнаеш това, то ти носи съвсем различен поглед над нещата. Да, разбира се, работата с крайни срокове, кампанийни календари и екшън планове е доста натоварваща и понякога може да те накара да си мислиш, че едно малко забавяне е краят на света. Само че не е. И противно на очакванията ти, разликата между 18.00PM и 18.01PM не е нищо повече от няколко секунди. А апокалипсиса още е само във филмите. Този най-важен съвет всъщност получих от моят първи любим ментор - Мони, която има завидно железни нерви и безпогрешна организираност.

Отивам на свеж въздух. Понякога, когато задачите, срещите, отговорностите и стотиците кратки срокове, с които те идват, ни въвличат като ураган в едно непрестанно бързане, което пък води до пълна невъзможност за концентрация. И тъй като няма как да спрем непрестанно прииждащия поток от задължения, когато съм най-натоварена и следователно - най-объркана от къде точно да подхвана нещата - излизам. Няма значение къде. Може да се разходя някъде, може да пия кафе на терасата, може и просто да седна на някоя пейка, без да правя каквото и да било. Използвам тези минути, за да се успокоя и след като постигна това, подреждам ясен план на действие в главата си. По този начин първоначалната паника се замества с напълно логичен подход.

Приоритизиране му е майката. Защото то е ясно, че всичко на веднъж няма как да се случи. Важно е съвсем обективно да си зададеш въпроса - "Кое е е най-спешно/важно?" Забелязала съм, че в такива ситуации хората понякога се хващат за грешни неща, защото в техните очи това е супер ключов и нужен ход. Само че, не преценявайки ситуацията добре, губят ценно време. За мен приоритизирането работи на принципа на пирамидата. Кое е нещото, чието изпълнение ще положи основите за всяко следващо? Направете него първо.

НЕ. Има ситуации, в които отговорът просто трябва да бъде "не". Все пак сме нормални хора с нормални възможности и каквото и да правим няма как да съберем повече от 24 часа в едно ежедневие. Същото важи и за работата. Понякога няма как човек да огрее навсякъде и да свърши всичко, без да направи компромис с качеството и съответно (ако си харесваш работата) - със съвестта си. И за да избегнем това, има моменти, в които отговора е съвсем прост - не. "Ама не може ли това до след половин час? То не е много." - Не.
Знам, че понякога е трудно да отказваме и се опитваме да се нагърбим с всички задачи, но така вредим най-много на себе си. Една малка тайна? Светът няма да свърши секунда по-късно.

Посмей се. Нека да си го кажем. Човек започва да вижда нещата в съвсем друга светлина, когато им се посмее хубаво. Сега, не си мислете, че съм психопат-мазохист, който се забавлява от напечените ситуации и си ги търси. Но в последните години осъзнах, че когато няма как да променим една ситуация, то много по-лесно е да я приемем от забавната й страна. Веднъж щом сме се убедили, че не е толкова страшна, справянето с нея е... детска игра.


И в този ред на мисли... какво бихте споделили вие? Има ли някоя тактика как да бъдем по-chill, която бихте добавили към моя списък?

П.С. А тюлената ми пола със звезден небосклон е от едно много готино магазинче в Стара Загора на една прекрасна Елена. За посетителите на Грешния Дрешник сигурно е позната. Може да видите FB страницата им тук, тъй като на нея също приемат поръчки. Не е реклама and you welcome ;)

*Photo Credit: Nikolay Yordanov

Follow Games of Fashion on:
FACEBOOK // INSTAGRAM


Thursday, January 24, 2019

Как да чакаме пролетта с (не)търпение


Някак си супер неосъзнато се оказва, че сме към края на януари. Имам чувството, че миналия ден поръчвахме китайско за деня след Нова Година и се чудех как ще вляза в работен режим. Само че всичко това стана толкова бързо и неусетно, че си давам сметка, че е минало страшно много време от последната публикация тук също. 
Едно нещо, което не се е променило - метеорологичните условия. Нищо, че аз ентусиазирано си купувам пролетни дрехи и вече мечтая за тюл, коприна и кецове (готина комбинация, знам :D), времето просто не е на моята вълна и все още ме държи здраво стъпила я в Dr. Martens-ките, а в някой друг чифт боти. Този януари ми действа странно. Ту съм супер ентусиазирана за какво ли не и със ставането сутрин си представям най-различни цветни комбинации, които да пресъздам в ежедневния си тоалет, ту съм леко ленива и разсеяна и просто скачам в дънки и пуловер десетина минути преди да изляза за работа. Мисля, че е от времето. Какво да се прави, летен човек съм си. Няма търпение за неспасяемата жега, която се надявам да бъде това лято. 
Случайно или не напоследък доста харесвам топлата кафеникаво-оранжево-жълта гама. До този момент кафявото като цвят никога не е присъствало в гардероба ми (оранжевото също), но напоследък все по такива придобивки се заглеждам. Ето този пуловер, например, който веднага си припознах и толкова много исках да си имам нещо за него, че по добре познатата поговорка "Пришива на копчето балтон", му избрах и пола :)
А пък oversize палтото на широко райе просто си ги чакаше в гардероба, за да постави нужния финален завършек!
Много ми харесва наслагването на цветове, принтове и материи. Мисля, че през тази година лично за себе си ще се стремя повече в тази посока. Забелязвам как подсъзнателно непрестанно търся statement pieces, или дрехи с потенциал да бъдат акцент на тоалета. Разбирай ярки цветове, пайети, ресни, тюл, брокат..... Като цяло това не е лошо, стига в един момент да не се окажеш единствено с шантави придобивки, които да се чудиш как да комбинираш :D Но предполагам, че за това предизвикателство ще трябва да дочакам пролетта...
Oh, well.

А вие към какви придобивки се ориентирате за пролетно летния сезон? Имате ли си фаворит сред тенденциите или цветовете? :)

Пуловер: New Yorker
Пола: Stradivarius
Обувки: Dr. Martens
Палто: Holly&White by Lindex
Bag: Parfois

*Photo Credit: Nikolay Yordanov

Follow Games of Fashion on:
FACEBOOK // INSTAGRAM