Friday, November 30, 2018

Какво се изисква, за да бъдеш велик?


Какво се изисква, за да бъдеш велик и кой определя какво е велико?
Нали знаете как понякога хората казват, че Ромео и Жулиета, или Кати и Хийтклиф, или Ана Каренина и Вронский или дори Джак и Роуз от Титаник са пример за "велика" любовна история? Или че "Война и мир", "Властелинът на пръстените", "Майсторът и Маргарита" са "велики" романи?
Защо?
Мисля, че тук всеки би имал различно мнение по въпроса и това е най-хубавата част, защото ви давам пълна свобода да го споделите. За мен  отговорът е простичък. Толкова, че в опити за изграждане на някакво сложно и философски обосновано мнение по въпроса често го пропускаме, макар да е точно пред очите ни. А именно защото са успели да ни докоснат по някакъв начин - съпреживели сме историята, разпознали сме в някой от персонажите скъп за нас човек (понякога дори себе си), станали сме част от историята. Реално погледнато, това е същото като момента, в който чуеш любима своя песен - кожата ти настръхва, светът спира и точно в този момент няма нищо друго освен теб и звуците на познатия ритъм. А този, който ги изпълнява, титуловаш като "велик". Защото гласът му кънти в ушите ти, а мелодията влиза право в сърцето ти, предавайки ти емоции, които нищо друго не може да наподоби.
Чувството е като това да се влюбиш. Ако тук ви изгубих - върнете се нагоре и прочетете последните няколко реда. Не е ли точно това любовта? Не предизвиква ли именно човекът, който обичаме всичко това в нас? Ако си стиснем ръцете, че сме на една страница по този въпрос, то отговорът на първия ми въпрос е ясен. 
Велик си, когато си обичан и обичаш. Не за всички, но за някого - този, който е достатъчен.
As simple as that :)

За мен Цонко е велик. Защото ме разбира, когато не искам да говоря и имам нужда да си преживея нещо първо аз преди да го споделя с него. Защото ме разсмива. Защото ме прави по-добра и по-отговорна. Защото ме научи да мисля повече за нуждите на другите. Защото гледа страшен филм след страшен филм с мен без да се оплаква. Защото обича хората, които аз обичам. Защото се навива на всяка моя идея. И тази също. И защото положи много внимание и отдаденост на мисията ми да пресъздадем един готин есенно-зимен стайлинг с перфектният чифт обувки за всяка ситуация за нея и за него. 
За осъществяването на този проект ни съдействаха Deichmann, които са велики поради ред други причини, но най-вече защото за пореден път ни гласуваха пълното си доверие да творим. А и защото имат стотици готини обувки, разбира се :D :)




А за вас какво е да бъдеш велик? :)

Follow Games of Fashion on:

Saturday, October 20, 2018

Размисли от самолета за САЩ


Ето един интересен факт. Пиша този пост някъде над Ванкувър на 44 ред, място Е – мястото по средата в средната редица седалки - в самолет на United Airways. Дестинацията ни е Сан Франциско, Калифорния и до там остава точно час и половина. Моментът, в който си извадих лаптопа ме подсети за един друг подобен случаи – преди няколко години, само че на различен полет. От Хановер за България след около седмица прекарана там. Не беше най-великото преживяване. В Германия беше адски студ и най-хубавата част от пътуването беше любимият ми Берлин. С Берлин имаме любов от пръв поглед и не малко история. Виждал е и любовни трепети, и обещания, и планове, и разочарование, и болка. Ама истинска болка. Веднъж в една сладкарница до Бранденбурската врата толкова много ме заболя корема, че се свих на топка на диванчето, а сервитьоркта извика линейка. В следващия момент това, което си спомням са сирени и четирима (!) симпатични лекари, които ме успокояват, че всичко ще бъде наред и ми подават болкоуспокояващо. На което аз казах: One more, please! И те ми дадоха още едно. След като ми мина съм си мислела - какво ли е казала сервитьорката по телефона на бърза помощ, че да дойде толкова много народ за един корем… Но безспорно, запомняща се случка си е! Всъщност, поради съвсем друга причина започнах да разказвам тази история. Идеята е че отидох в Берлин с една огромна шепа предразсъдъци. Вече мразех Германия (по разни други причини) и не вярвах, че Берлин ще бъде някакво изключение. И изведнъж… той просто беше! Точно както цял живот си мислех, че не харесвам момчета с руси коси и сини очи и накрая се влюбих до уши именно в такова. Заобичах младата душа, която Берлин носи – съвременна, модерна, експериментаторска и вечно готова за нови изживявания. И едновременно с това заобичах старото му сърце – наситено с история и спомени.
Защо полетът до Сан Франциско ми нaпомня на Берлин, ще попитате? Защото (дори и в момента) гледам на щатите с огромно предубеждение. Все едно отивам на място, което предварително знам, че няма да ми хареса и което си мисля – „Абе това не е моето нещо“. Мислех си за това докато се опитвах да заспя на рамото на Цонко (не ми се получи). Не е хубаво да имаш предубеждения към каквото и да било. Все едно някой да е предубеден към теб и по default да си мисли, че си бич, когато същност дори не те познава. Как изобщо си позволявах до сега да съм предубедена за това пътуване? След като дори и на мен ми се е случвало да бъде обект на нечии предразсъдъци и знам колко е неприятно. Значи вече няма. Написано е черно на бяло! И няма мърдане. J
Даже докато си стягах багажа бях в леко отчаяние. Какво да взема сега? Какво би било подходящо? Отиваме за малко повече от 2 седмици, а куфара, който имам, събира не повече от 14 кг багаж. Ясно – ще трябва да се оптимизира. От години имам от майка ми навика винаги да мисля с какво ще съчетавам дадена дреха, чифт обувки или аксесоар, още когато ги купувам. Ако нещо супер много ме кефи, но просто няма с какво друго в гардероба си да го съчетая, то в повечето случаи не си заслужава инвестицията. Не ме разбирайте погрешно – не съм някакво шопинг гуро. И аз имам в гардероба си не една и две блузи/ризи/туники и т.н., които сами по себе си са супер, ама просто няма с какво да съчетавам. Имам си правило – ако нещо не излезе от гардероба ми цяла година – значи е време да се освободя от него. Следвам това правило доста стриктно и забелязвам как се пречупвам да нося някои дрехи, просто защото не искам да се разделям с тях и така ми е чиста съвестта :D Но с течение на времето (може и да е от остаряването, не знам :D) се научих да бъда доста по-практична и разумна в пазаруването. Сега премислям всичко многократно, измислям десетки съчетания в главата си преди да се спра на нещо. Харесвам придобивките, които могат да се интерпретират в различни ситуации. Например тези боти от Deichmann. Съвсем спокойно мога да ги нося с любима пола или рокля днес, а утре – с дънки и кожено яке. Това, което ще се получи в крайна сметка са два супер различни тоалета. Check! Ботите веднага намериха мястото си в куфара. Защото по време на път планирането на облекла, които могат да бъдат максимално разнообразни с максимално малко количество елементи е ключово, ако искаш да не си от онези девойки с анцуг и 3 куфара багаж, които се чудят как да ги мъкнат на летището…
Освен това харесвам бунтарския им дизайн – особено в съчетание с поли и рокли. Придава им edgy ефект, което винаги е плюс, ако хем искаш да си женствена, хем всъщност си една прикрита бунтарка J
И това е. Един полет, почти никакъв сън, едно ГОЛЯМО американско кафе току що и вече нямам търпение да започнем това приключение! После ще разкажа!

Дънки: Bershka
Яке: Local shops
Риза: Zara
Пуловер: LC Waikiki
Пола: LC Waikiki
Раница: Cropp
Боти: Deichmann

Междувременно, ето още няколко любими чифта, които са супер подходящи за разнообразни тоалети :)

Не забравяйте, че до 15 ноември можете да използвате код PRESLAVA10 за 10% отстъпка в сайта на Deichmann :)

          


                           


Вие имате ли някакви съвети за Smark Packing? Ще се радвам да ги чуя. :)

*Photo Credit: Nikolay Yordanov

Follow Games of Fashion:


*Публикацията е в партньорство с Deichmann.

Saturday, October 13, 2018

Промяната е за добро, но само в повечето случаи


Хората често казват, че всяка промяна е за добро. По принцип не се деля от това твърдение и дори горещо го защитавам. Някои от най-хубавите неща в не чак толкова дългия ми житейски път до този момент са се случили в следствие на радикална промяна. Като цяло - привърженик съм на всичко ново и предизвикателно. Така нямаш оправдание да мрънкаш, че нищо не се случва и животът ти е скучен. И колкото и да се придържам към мантрата, че всяка промяна е за добро, то има и промени, които не са. Например когато става въпрос за промяна в отношенията със скъп човек. Или когато промяната късае компромис, който е трябвало да направиш със себе си. Тогава е просто кофти.
Изобщо не искам да се жалвам или оплаквам. В живота има моменти, в които трябва да си кажеш "К'вот - такова" и просто да се примириш и с лошото, наравно с това да празнуваш хубавото.
Преди време осъзнах колко много съм се притеснявала от промяната и реших повече да не го позволявам. Замислих се, че през годините толкова съм се страхувала от това хубавите неща да не се променят (приятелства, отношения, изживявания), че понякога съм се вкопчвала в една представа, която вече отдавна не е... актуална... така да се каже. Именно заради подобна представа прекалено дълго отлагах едно ключово решение, което впоследствие ме направи много по-щастлива. Не винаги си избираме кой да изгубим от живота си или в коя локва да стъпим, но винаги изборът е наш за това как да го приемем. От известно време живея с мисълта, че в живота ми няма място за негативизъм. Затова го подминавам така както бих подминала чиния с печени чушки - с абсолютна увереност, че не желая да имам нищо общо с нея!
Взимам пример от хората около мен. Например преди около година баща ми ми каза, че вече е изморен и мисли да продаде фирмата, която е създал от... ами от прашинка. Тогава изпаднах в тиха паника. "Ама как така? Това е толкова сериозно нещо!" Още повече се ужасявах от това колко спокоен е той. "Просто вече е време за промяна."  Не че това е най-красноречивия пример на света, но за мен беше повратен момент. Защото ми показа колко преходно е всичко. Тук дори не става въпрос за материални неща, защото само този, който не познава баща ми, би решил някога, че той се интересува от тях. Става въпрос за сантимента и промяната му.  И с хората е така. Губила съм близки приятели, защото просто... няма обяснение. Просто нещата се променят. Не можеш да вървиш срещу това. Колкото и да ти се иска да го предотвратиш - то се случва. Но и много други са останали в живота ми. Някои от тях от далечното време, в което тичахме по улиците в Ловеч, обядвахме с джанки и викахме на мама от пред блока, за да ни пусне я вода, я федербал, я пари за сладолед. С най-добрата ми приятелка дори имаме еднакви татуировки.
Това, което искам да кажа е, че промяната е ок. Някои път е кофти, друг път е супер. Но при всички положения има какво да научим от нея. Доста време се чудех какво точно ме притеснява напоследък, въпреки купищата страхотни неща, които се случиха и продължават да се случват през тази година. Даже и да ви се струва странно, трябваше ми време да го осъзная, но с един скъп за мен човек отношенията ни се бяха променили. Много време си мислех... "Абе, заблуждаваш се! Такъв е моментът. Всичко е наред." Защото и преди се е случвало да си втълпявам такива работи и то напразно. Ама не е така. Аз съм лоялен човек - това е любимото ми качество и го имам от баща ми. Понякога дори и двамата малко прекаляваме с тази лоялност. В приятелите си виждам най-доброто и съм склонна да обичам и недостатъците им, както и те моите. Това не винаги е добре и го осъзнавам, но пък в крайна сметка - никой не е перфектен. Защо ви го разказвам? Защото не всичко е дрехи, обувки, пътувания и fancy lifestyle. Но най-вече, защото винаги съм разказвала нещата, които маркират живота ми по някакъв начин. Нали сме тук, за да си споделяме? :) (Ще се радвам да разкажете, ако нещо ви тежи) А съм сигурна, че на всеки му се е случвало в някакъв момент да му е криво и да не знае точно за какво.
Отношенията ни с хората - не работата, не парите, не вещите - влияят най-силно на живота ни и оформят характера и емоциите ни. Нормално е на моменти да има ups and downs - нали това е животът. Има причина някои хора да останат, а други да си тръгнат.
И след този пост I'm letting it go... :)


*Photo Credit: Nikolay Yordanov

Follow Games of Fashion on:
FACEBOOK // INSTAGRAM