Saturday, December 29, 2018

Пожелавам ви безвремие


Иска ми се да кажа много неща за изминалите 12 месеца, но си обещах, че няма да правя равносметки. Никак не ги обичам! Искаше ми се дави дам и идеи за новогодишен тоалет, но в крайна сметка реших, че не са ви нужни. Не мисля, че точно сега са ви нужни съвети. Най-големият лукс в днешно време е да бъдеш себе си. Неподправено, истински и винаги. Затова ви го пожелавам. Пожелавам ви да се измервате само и единствено със самите себе си, защото само тогава ще бъдете истински щастливи. Пожелавам ви да не се страхувате да експериментирате, стига да сте сигурни, че наистина го желаете. Да откривате още и още свои страни, които да ви служат за вдъхновение и да ви помагат в преследването на мечтите ви. Не е хубаво човек да има много лица, но е хубаво да има много души!
Най-вече ви пожелавам безвремие. Много често в пожеланията ми към любимите хора присъства безвремието и всички ме питат какво означава това. Безвремието е твоето време. Твоят неподправен момент, в който всичко е съвършено. В който липсват каквито и да било проблеми и всичко е точно-такова-каквото-трябва-да-бъде. Момент на пълно щастие. В което времето няма значение, мястото няма значение, света отвъд няма значение. Само тук и сега.
Не се оглеждайте в другите, защото за всеки безвремието е различно. Много често го пропускаме, защото просто не знаем как да го разпознаем. Понякога е кратко - колкото смешно видео с котки в You Tube; а понякога по-дълго - като цял следобед, сгушен в сянката на Балкана, изпълнен със смях, хладка бира, шарени чорапи, розови облаци и хиляди прошепнати обещания. Помнете ги тези моменти, пазете ги винаги. Това ви пожелавам. И здраве, разбира се :)
Вчера си мислих за Нова година и как за първи път от ужасно много време нямаме нищо супер отрано организирано и сигурно. Така и не остана време за това... то не бяха коледни забави, партита, рождени дни (да са ни живи и здрави момченцата-рожденици) и какво ли още не. Затова в крайна сметка ще бъдем една сборна компания, съставена все от хора без планове, в София :D Преди нещо подобно сигурно щеше да ме влудява, но сега няма значение. Защото сега всичко е безвремие. А ако и вие все още нямате планове, съветвам ви да си организирате собствено парти. Може да бъде страшно забавно!
И тъй като, бидейки човека, който съм, то аз без вълнение за нещо просто не мога да функционирам, правопропорционално на отминаващите коледни дни, вълнението ми за Нова година расте. За сега съм сигурна само за обувките, които ще нося. Тези разкошни сатенени токчета от Deichmann, на които просто не можах да устоя! Макар че съм приготвила и един коз вариант - велурени обувки в ярко червено (пак от Deichmann), но със значително по-стабилен и удобен ток, в случай, че вечерта бъде една от онези - с многото танцуване. Относно сакото... просто искам да ви споделя за него, защото от страшно време търсех жакет с конци, който да е като... криле. Даже нямах ясна представа в главата си за това какво точно искам. И после открих този. Харесва ми, защото се чувствам като Фреди Меркюри и Шер в едно. Без изобщо да се сетя за това го носих на най-подходящото за случая място - офисното коледно караоке парти :D Yes, diva!

Както и да е! Време е да сложа края на този пост (последния пост за 2018-та) и да отворим първото празнично шампанско. Защо сега? За да отпразнуваме един страхотен край, разбира се. Замисляли ли сте се, че никой никога не празнува края на нещо, а краят е точно толкова важен, колкото и началото. Благодаря на Вселената за всички невероятни хора, които доведе в живота ми. Това е най-голямото богатство!
И безвремието, разбира се! :)



Сако: Zara
Дънки: Zara
Гривни: Miche
Черни сатенени обувки: Deichmann (виж тук)
Червени обувки от велур: Deichmann (виж тук)

*Photo Credit: Nikolay Yordanov

Follow Games of Fashion on:
FACEBOOK // INSTAGRAM

Wednesday, December 19, 2018

Ако цяла година беше декември


С наближаването на новата година започват и равносметките. Хората винаги правят равносметка на нещо. Тази година беше успешна... или пък ужасна. На края на тази година съм еди-къде-си, а в началото къде бях... Тази година посетих Х държави, а миналата Y. Правят се обещания, чертаят се планове, публикуват се надъхващи статуси, неизменно последвани от такива, които ги осмиват. А аз седя в нас, ям MMs с шоколад и мента, опитвайки се да подредя всички предпразнични ангажименти и главата си, и се чудя дали планера за 2019-та, който си донесох от Щатите, не ми е омръзнал преди още дори да съм започнала да пиша в него.
Изобщо няма и да си правя равносметки. Каквото било - такова. Имаше от всичко. Смях се много, поплаках, планувах, гледах как същите тези планове се провалят, импровизирах, вълнувах се, танцувах, ядосвах се, бързах, радвах се, отивах, връщах се... не мога да се оплача. Животът е хубав не когато е "хубав", а когато е изпълнен с целия набор от емоции. Опа... това равносметка ли беше?
И все пак, намирайки се в най-натоварения емоционално и работно месец от годината, няма как да не обърна внимание на нещата, които се случват точно през него. И като цяло - как хората се опитват да бъдат една идея по-добри. Което не е лошо, разбира се. Ако имах едно желание, може би то щеше да е цяла година да бъде декември минус ниските температури. Просто през цялата година да бъдем така настроени за добрини и вярващи в чудеса. Както сега. Ето един пример за това - Грешният дрешник Vol.2, който организирахме с няколко момичета от офиса. Освен супер як благотворителен базар, той е и доказателство за това колко страхотни неща могат да бъдат постигнати, ако се подкрепяме, повярваме в една идея и работим неуморно за нея. Нямам думи за дамите от горната снимка. Просто са #мега яки, мили, всеотдайни, цветни и талантливи хора, които е удоволствие да познаваш.
Много се радвам, че около мен има такива готини хора, достойни за възхищение. Винаги съм се надявала да не ме застигне работната среда на групичка завистливи и хапливи женици, които се държат bitchy и си съскат зад гърба една на друга. Защото има такива места и то не са никак малко. Познавам не една или две готини мацки, които са напускали страхотни позиции именно заради това, че шефките или колежките им са били гаднярки в най-чистия смисъл на думата. Ама това не е яко, хора. Работата е място да се развиваш и да се учиш, а не да се потискаш. И без това в днешно време места, от които може да развиеш комплекси - има колкото си искаш. Не трябва и работата ти да бъде едно от тях. Идеята да разказвам всичко това е, че може би една от целите, които трябва да си поставим за следващата година, трябва да бъде да се подкрепяме повече. Ама не онези #girlpower глупости, които доста се изтъркват и вече започват да не значат нищо. Дори не разбирам защо изобщо толкова усилено се говори за това, че жените трябва да се подкрепят и да се възхищават една на друга!? Това не важи ли за всички хора по принцип или нашите нещо грешно са ми предали житейските уроци? Със същия ентусиазъм, с който аплодирам повишението на офисната ми сестра, се радвам на момчетата от компанията ми, когато чуя гласа на някой от тях да води коментар на футболен мач. Защото знам, че са истински пример за сбъдната детска мечта и това ме изпълва с безпричинна гордост и щастие.
За мен нещата са доста ясни и не включват някакъв елемент на сегментация. Важното е просто да бъдем повече като хората, с които искаме да обградим самите себе си.
Може би това трябва да бъде единствената ни равносметка. :)

А ето и няколко любими снимки от базара :)
Събрахме доста средства за декемврийската кауза на Един процент променя, свързана с възрастните хора, за което благодаря от сърце на всеки, който остави частичка от своето при нас!

Follow Games of Fashion on:
FACEBOOK // INSTAGRAM

Friday, November 30, 2018

Какво се изисква, за да бъдеш велик?


Какво се изисква, за да бъдеш велик и кой определя какво е велико?
Нали знаете как понякога хората казват, че Ромео и Жулиета, или Кати и Хийтклиф, или Ана Каренина и Вронский или дори Джак и Роуз от Титаник са пример за "велика" любовна история? Или че "Война и мир", "Властелинът на пръстените", "Майсторът и Маргарита" са "велики" романи?
Защо?
Мисля, че тук всеки би имал различно мнение по въпроса и това е най-хубавата част, защото ви давам пълна свобода да го споделите. За мен  отговорът е простичък. Толкова, че в опити за изграждане на някакво сложно и философски обосновано мнение по въпроса често го пропускаме, макар да е точно пред очите ни. А именно защото са успели да ни докоснат по някакъв начин - съпреживели сме историята, разпознали сме в някой от персонажите скъп за нас човек (понякога дори себе си), станали сме част от историята. Реално погледнато, това е същото като момента, в който чуеш любима своя песен - кожата ти настръхва, светът спира и точно в този момент няма нищо друго освен теб и звуците на познатия ритъм. А този, който ги изпълнява, титуловаш като "велик". Защото гласът му кънти в ушите ти, а мелодията влиза право в сърцето ти, предавайки ти емоции, които нищо друго не може да наподоби.
Чувството е като това да се влюбиш. Ако тук ви изгубих - върнете се нагоре и прочетете последните няколко реда. Не е ли точно това любовта? Не предизвиква ли именно човекът, който обичаме всичко това в нас? Ако си стиснем ръцете, че сме на една страница по този въпрос, то отговорът на първия ми въпрос е ясен. 
Велик си, когато си обичан и обичаш. Не за всички, но за някого - този, който е достатъчен.
As simple as that :)

За мен Цонко е велик. Защото ме разбира, когато не искам да говоря и имам нужда да си преживея нещо първо аз преди да го споделя с него. Защото ме разсмива. Защото ме прави по-добра и по-отговорна. Защото ме научи да мисля повече за нуждите на другите. Защото гледа страшен филм след страшен филм с мен без да се оплаква. Защото обича хората, които аз обичам. Защото се навива на всяка моя идея. И тази също. И защото положи много внимание и отдаденост на мисията ми да пресъздадем един готин есенно-зимен стайлинг с перфектният чифт обувки за всяка ситуация за нея и за него. 
За осъществяването на този проект ни съдействаха Deichmann, които са велики поради ред други причини, но най-вече защото за пореден път ни гласуваха пълното си доверие да творим. А и защото имат стотици готини обувки, разбира се :D :)




А за вас какво е да бъдеш велик? :)

Follow Games of Fashion on: