Защо едновременно мразя и обичам Black Friday?

 

Mалко повече от седмица преди Black Friday си припомням колко двупосочни, клонящи към раздвоение на личността, чувства имам към този ден (който напоследък направо си става цял месец). 

Като човек, който работи в сферата на рекламата и маркетинга от доста време, само от мисълта за Black Friday ми става лошо. Лошо тип 4 души, 100 текили, ама сама и без текилите. Защото за мен това означава безкрайни часове, прекарани в подготовки на кампанни, планирания и бюджети. Мъчни опити да се отличиш с нещо интересно във вече и без това пренаситения на "Страшна сделка"-тип послания пазар, в който повечето компании са абонирани за визии с неонови надписи и таймери до голямата прИмоция. И всичко това само за да се започне една минимум двумесечна сага с пратки, забавяния с доставките, куриери, които не могат да смогнат на количествата, тракинг кодове.... и така чак до Коледа.

Напълно контрастно на първата, втората личност в мен пък няма търпение за Black Friday. Още от началото на октомври всяка евентуална покупка се отменя за края на номеври колкото и наясно да съм с това, че Black Friday не е нищо повече от маркетинг трик за пазаруване. Не се шегувам, трябва да видите списъците ми в някои от сайтовете, които следя. Не, няма да ви ги рекламирам и да се опитвам да ви убедя, че имате нужда от блендер, нощна лампа или прахосмукачка на намаление. Ако до сега не сте се сетили за това - най-вероятно нямате, така че съветът ми е да не се хвърляте на нещо само заради намаленията. Но като новодомец, който имаше нужда буквално от... всичко, миналата година Black Friday свърши чудесна работа за кажи-речи цялата техника вкъщи, без една Bluetooth колонка, която ми подариха за рождения ден. Тази година продължавам списъка с нещата, които не успях да взема миналата или пък още не им беше времето. Например тази година се оглеждам за сушилня, прахосмукачка робот, блендер, палто, едни ботуши, които наблюдавам от известно време, и холна маса. Най-вероятно няма да взема всичко.

Намирам ли тази дуалност за странна? Да. Имам ли нещо против това? Не. Хубаво е човек да има контрасти, колкото и необясними да са понякога дори за самия него. 

Защо реших да ви разкажа за Black Friday с този пост? Всъщност беше напълно непланирано. Много рядко сядам да пиша пост с ясна идея в главата.В повечето случаи това, което четете, са спонтанните ми мисли по дадена тема. Просто докато качвах снимките се сетих, че блейзъра с ресни от снимките ми е супер любима находка от един Black Friday преди 3 години. Тогава си го купих, защото беше адски натоварен месец и към края му се чувствах все едно заслужавам да си подаря нещо. Знам, че много хора изпозлват черния петък и като възможност да напазаруват коледни подаръци. Аз не съм един от тези хора, защото очевидно обичам да купувам подаръци в последния момент и взимамайки разстоянието между мола и офисите на куриерски фирми, да съжалявам и да си обещавам догодина да се организирам по-рано. Миналата година около Коледа до такава степен бях изгубила бройка на нещата, които бях поръчала за подаръци, че ако някой доведеше панда пред вкъщи и ми кажеше, че е доставка за мен, дори нямаше да се усъмня. Най-вероятно ще да е била за Тоничка.

За епилог вмятам нещо, което съм сигурна че и без това си знаете. Без значение какво е мнението ви за черния петък и дали сте решили да се възползвате от това, което предлага, най-важно е да бъдем разумни в покупките си. Като в графа "разумни покупки" слагам и тези, които може и да не са ви супер нужни, но просто сте решили, че заслужавате. В това няма нищо лошо.

Dress: Zara / Blazer: Zara / Boots: Mang 

Photo credit: Nikolay Yordanov

Follow Games of Fashion on:

INSTAGRAM // FACEBOOK

Romance

 По принцип не съм такъв човек, но мине се не мине и ме обвзема желание да облека някоя женствена, нежна рокля на цветя, да сложа високи обувки и да се чувствам като Моника Белучи в кадър от филма "Малена" докато се разхожда из сицилианските улички и събира всички погледи... Добре, знам че Моника Белучи е long shot, но ми хванахте логиката. :D А сициалианските улички са заменени с тези в Оборище в края на лятото. На фона на горещото лято, което имахме, хладните вечери все още ме изненадват и на пук не ми се иска да взимам якето си с мен навън, защото това би означавало, че лятото си отива... И въпреки че аз все още крия един последен летен коз, не мисля, че съм готова да се сбогуваме.

Есента обаче си идва със собствена романтика и може би точно това ми се искаше да пресъздам с този аутфит. И въпреки че съм убедена, че септември ще ни зарадва с хубаво време, слънце и лежерни дни, чарът на удобните тренчове, топлите жилетки, baggy дънките и oversize блейзърите определено е в състояние да ме накара да очаквам и есента ако не с нетърпение, то поне с усмивка.

С обич,

Преси

Photo credit: Nikolay Yordanov

Follow Games of Fashion on:

INSTAGRAM // FACEBOOK

  

Шах!

Преди няколко дни ми попадна историята на Елизабет Холмс - създателката на Theranos. Накратко, Theranos е вече ликвидирана компания с фокус върху здравните технологии като основната им дейност е била в посока развитие на метод за получаване на пълни кръвни изследвания, способни да идентифицират вътрешни заболявания и усложнения, използвайки изключително малко количество кръв - не повече от няколко капки, взети от убождане с игла по върха на пръста. В един момент компанията дори стига до там да твърди, че една единствена капка кръв е напълно достатъчна. Революционният и новаторски метод на старт ъп-а набира изключителна популярност. А целенасочена и отлично фокусирана ПР кампания събужда интереса на редица инвеститори. Водени от надеждата да бъдат част от технологичното откритие, което ще промени света (само с една капка кръв), към сметката на Елизабет Холмс и нейния многообещаващ Theranos се насочват милиони долари! Без нито за секунда някой да оспорва "революцията в диагностиката". И тъй като обещах да бъде накратко - в крайна сметка се оказва, че всичко е лъжа. Технологията, която Theranos твърди че създава и развива, всъщност никога не е съществувала. Повечето лабораторно отчетени  тестове са били неуспешни, а останалите - фалшифицирани чрез изследвания от истински лаборатории, за резултатите от които се е изпозлвало нормалното количество кръв. От визионер и иноватор, Елизабет Холмс се превръща в доказан измамник. Делата, заведени от инвеститори и бивши служители вече продължават четвърта година, а Forbes излизат с публично извинение за избора им именно Елизабет Холмс да оглави класацията за 400-те най-успешни личности в Америка. Най-лошото, разбира се, е че стотици съвестни служители и отлични професионалисти губят работата си, а опита им в Theranos не бива зачитан като предимство никъде другаде.

Докато проследявах историята й се замислих колко е привично за хората да се преструваме на някой друг. Леко полирана и изваяна версия на нас самите. И с каква лекота имаме склонността да представяме нещата не точно такива, каквито са, а като една по-добра версия на реалността. Нека да не се заблуждаваме и лъжем - на всички ни се е случвало да го правим в една или друга степен. Да, може да не е било за нещо огромно - като мултимилиардна компания, както в случая на Theranos и Елизабет Холмс, а за нещо битово и не толкова значително в дългосрочен план.  Това, разбира се, не ни прави лоши хора! Обяснявам си го с вроденото човешко желание да бъдем харесвани и приемани. Много често си мислим, че това което сме, не е достатъчно. А то е! В лошите си дни е трудно да го повярваме, но е!

От много време отлагам нещо, защото все си мисля, че не е кой знае какво, че не си заслужава, че няма да се хареса. Само че в един момент си казах... да бе, ама поне това нещо съм аз. В него няма и капка фалш и е едно от малкото неща, за които съм била абсолютно сигурна от самото начало. А това трябва да значи нещо, нали така? 

Затова най-после събрах смелост и доверих идеята си на човекът, който ще ми помогне по пътя на реализирането й. И вече сме в ход! Нямам търпение да ви разкажа повече! За сега само ще споделя, че става въпрос за нещо, което ще ви помогне да се забавлявате, опознавате и предизвиквате. Нещо, което се роди като идея под душа още в началото на годината. Тогава, под душа, едва не си изкълчих глезена от бързане да изляза и да запиша всичко преди да го забравя, а после дълги вечери обмислях, пренаписвах, препрочитах, имах блокажи, зарязвах го на моменти и после пак се връщах, за да обмислям, пренаписвам и препрочитам отново. И в момента все още не съм сигурна, че това, което имам днес, ще бъде финалният вариант, но съм сигурна, че съм на правия път. Стискайте палци, защото както обикновено, съм хванала по няколко дини под всяка мишница :D

А освен това е лято! Наслаждавам се на летните heat waves с този жесток шах! Може да не се научих да го играя, но определено ми харесва да го нося. :)

Обич, 

Преси!