Нали знаете как все си правим обещания? Обещаваме си да започнем да правим това или онова, да спрем да правим нещо друго. Винаги от утре, от другата седмица, след 20-то число и т.н. През изминалите месеци все си обещавах да се върна към писането, но просто... абе не го усещах. А както хората мъдро казват - на сила хубост не става. Мислите ми просто бяха някъде другаде. Няма да ви лъжа - последната година много ме промени. За първи път усетих истинската тежест на една специфична отговорност към направените избори. Нещата, от които трябва да се лишим в името на нещо друго. Смяната на приоритетите, смяната на нагласата. Тя не е лоша тежест, не е и буквална тежест. Но е като чувството след тичане 7 километра или пък след незабравимо парти с танци до зори - странно приятна комбинация от еуфория и умора. Отнема от времето ти, обхваща мислите ти, настройва те на една съвсем различна вълна. Понякога те връща до брега, понякога те отнася още по-навътре в морето.
Но днес съм тук изцяло. Защото 13 август е посветен на моето онлайн местенце, което никога не ми се сърди, ако отсъствам, и винаги ме очаква готово да ме изслуша. Преди точно 9 години Games of Fashion се роди, за да промени живота ми завинаги. Днес за пореден път ще му подаря искрените си размисли и ще му посветя времето си. Може би ще му обещая да бъда по-постоянна. Може и да спазя обещанието си. Може би най-сетне ще е време за онази промяна, която от толкова много време планираме. Сега това няма значение. Днес празнуваме, а утре продължаваме по план.
Шегувам се, разбира се... нямаме план, имаме само емоции!