Next Chapter, моля

  

В предходния пост, който беше посветен на осмия рожден ден на блога, ви разказах, че всеки един етап от живота ми от последните години е оставил своя отпечатък тук. Всяка промяна е дала отражението си на страниците на блога. И ето, че е време да впиша поредната стъпка, която ще преобърне на 360 градуса ежедневието, средата и най-вече - пътя пред мен. Макар че съм сигурна, че от дистанцията на времето един ден, това ще ми звучи ужасно драматично, това няма значение сега. Човек трябва да изживява напълно всеки един момент, защото тези моменти са ярките спомени и ценните уроци, към които ще се връща. 

Иска ми се да ви кажа, че съм супер безстрашна, смела и уверена. Но истината е, че винаги съм била този човек, който честичко сам си припомня, че понякога трябва да излиза от зоната си на комфорт. Повтарям си, че трябва да поемам повече рискове, да опитвам нови неща, да се опитвам, да се предизвиквам, да дерзая като цяло. И най-вече - да не спирам да израствам и да уча. Когато се отдавам на нещо, го правя с цялата си същност и енергия, а това може да бъде ужасно изтощаващо. Да, със сигурност някой път ми се иска просто да се отдам на блажено спокойствие с ясно планирани дни с изградена рутина, в която винаги успявам да се наспя и не се налага да си оставям римайндъри за всяко нещо. Или пък да се чувствам гузно за това, че в цялия този хаос съм пропуснала я някоя годишнина, я нечии рожден ден. Вместо това да си стоя спокойно на мястото, правейки нещо, в което знам, че съм добра, приемайки нещата такива, каквито са. 

Иска ми се понякога, да. Но наравно с това пасивността и безразличието са ми най-омразни. Просто не мога да си затворя очите пред някои неща, дори това да ми коства блажено спокойствие. Заради принципите си много пъти съм била в неизгодна ситуация. Губила съм шансове, възможности и хора. Опитвала съм да се боря с чувството за несправедливост, което стои като буца в гърлото и не ти дава спокойствие докато не му позволиш да излезе. Мъчила съм се да си затварям очите, да гледам в другата посока, да стискам зъби. И това винаги е било единствено за моя сметка. Така докато не осъзная, че човек винаги има избор. И ако поради ред причини не може да влияе на ситуацията, то винаги може да избере друг път за себе си, в който отново да намери равновесие и мир, пък дори и в хаоса. Именно този момент дойде и за мен. Съжалявам за някои неща, но повече съм благодарна за ценния урок. Не искам да звуча като най-уверения човек на света, който с лека ръка променя живота си. Всичко това беше свързано с много съмнение, емоции, безсънни нощи, търсене на причина и въпроси. Подобно на много други ситуации, важното е да имаш правилните хора до себе си, които си избрал за свои житейски стътници по принцип. Аз ги имам (и съм благодарна за късмета си всеки ден) и трябва да си призная, че те ми даваха много кураж точно, когато имах нужда от него. Едно от по-хубавите неща в живота е да виждаш как някой има непоклатима вяра в теб в онези моменти, в които ти самия не си сигурен. Тогава, знаеш че с хората, който са се превърнали в част от живота ти или пък са останали в него въпреки всички неща, през които сте преминали, си направил правилния избор. А това, мили мои, е всичко, от което имаме нужда понякога.

Може би за някои от вас тези редове няма да имат смисъл. Но някои други ще открият себе си в тях и може би дори ще им помогат да вземат правилното решение. Което и да е, благодаря ви, че ги прочетохте.  

*Photo Credit: Nikolay Yordanov

Follow Games of Fashion on:
INSTAGRAM // FACEBOOK