Тази година, подобно на всяка друга, също мислех да направя подарък - някой изкушаващ Giveaway, с който да покажа благодарността си към всикчи, които са били с мен дори за миг през 5-те години от съществуването на Games of Fashion. Но... после се замислих.
Буквално отвсякъде потребителите са заливани от подаръци и Gift Guide-ове - игри, томболи, купони за отстъпки, кодове за намаления и т.н. Затова... реших, че просто няма нужда от поредния Giveaway. Защото Коледа не е само подаръци :)
Но все пак реших да ви подаря нещо. Една история и една благодарност!
Ще започна с историята.
Първият път, когато влязох в залата за танци бях на 4 годинки. 4! Супер неориентирана, нееднаква, неадекватна... абе каквото се сетите. Баща ми е казвал, че мама доста се е срамувала по време на първия ни "концерт" с танцовата :D Малко по малко обаче започна да става все по-добре и по-добре. Народните танци възпитаха в мен не просто ритъм, такт и усещане за музиката, но и дисциплина, чувство за част от общност, жертвоготовност, лишения, отдаденост, целенасоченост. Излишно е да ви убеждавам, че те са най-голямото ни национално богатство. (Ако не сте съгласни с това - сега е моментът да напуснете този блог.) Те възпитават любов към корените ни, разбиране на обичаите, привързаност към символите, историите. Чувството всичко да бъде изпипано до конец, всички да завършите ритъм, в един и същи миг, в съвършено изградена фигура, гърмящият тъпан в ушите, ясно отмерващ тактите... безценно! Всеки, който е бил част от фолклорна формация, би разбрал това. Никога не бих заменила тези години, които често ужасно много ми липсват.
А сега благодарността.
Благодарна съм за това, че работата и развитието разширяват светогледа ми всеки ден и представят на моето внимание неща, които ме вдъхновяват и мотивират.
За мен най-голямото богатство на това да имаш блог е да може думите ти да достигат до хората. И да използваш това предимство разумно.
Буквално отвсякъде потребителите са заливани от подаръци и Gift Guide-ове - игри, томболи, купони за отстъпки, кодове за намаления и т.н. Затова... реших, че просто няма нужда от поредния Giveaway. Защото Коледа не е само подаръци :)
Но все пак реших да ви подаря нещо. Една история и една благодарност!
Ще започна с историята.
Първият път, когато влязох в залата за танци бях на 4 годинки. 4! Супер неориентирана, нееднаква, неадекватна... абе каквото се сетите. Баща ми е казвал, че мама доста се е срамувала по време на първия ни "концерт" с танцовата :D Малко по малко обаче започна да става все по-добре и по-добре. Народните танци възпитаха в мен не просто ритъм, такт и усещане за музиката, но и дисциплина, чувство за част от общност, жертвоготовност, лишения, отдаденост, целенасоченост. Излишно е да ви убеждавам, че те са най-голямото ни национално богатство. (Ако не сте съгласни с това - сега е моментът да напуснете този блог.) Те възпитават любов към корените ни, разбиране на обичаите, привързаност към символите, историите. Чувството всичко да бъде изпипано до конец, всички да завършите ритъм, в един и същи миг, в съвършено изградена фигура, гърмящият тъпан в ушите, ясно отмерващ тактите... безценно! Всеки, който е бил част от фолклорна формация, би разбрал това. Никога не бих заменила тези години, които често ужасно много ми липсват.
А сега благодарността.
Благодарна съм за това, че работата и развитието разширяват светогледа ми всеки ден и представят на моето внимание неща, които ме вдъхновяват и мотивират.
За мен най-голямото богатство на това да имаш блог е да може думите ти да достигат до хората. И да използваш това предимство разумно.
Не мога да повярвам, че през тази година за първи път разбрах за каузата на Райфайзенбанк - Избери, за да помогнеш. Малко срамно, ама това си е истината...
Ако има все още някой, който не е чул за нея - тя стартира през 2009 година и има за цел да помогне на благотворителни инициативи в четири основни категории: здравеопазване, социална сфера, култура и образование, опазване на околната среда. Това, което най-силно ме спечели, е огромното разнообразие от подкрепяни каузи и начинът, по който компанията стимулира даренията от своите служители. Една от каузите обаче, веднага ме притегли към себе си - "Научи българските танци" към националното училище за фолклорни изкуства "Широка лъка". Програмата има за цел да даде възможност на повече млади хора да се включат в изучаването на танцовия фолклор. През следващата година усилията ще бъдат насочени към изучаването на колоритната и темпераментна шопска област, която действително е много вълнуваща и интересна - съдейки не само по шарките и символите на носиите, но и по разнообразната ритмичност на характерните танци. И макар по произход аз да съм си една дива севернячка, шопските танци винаги са били сред любимите ми! На някой от тях дори бях солистка! :)
Няма нищо задължително! Но кауза като тази си струват. Това е нашата история, това сме всички ние. Ако желаете да дарите за някоя от програмите в списъка на "Избери, за да помогнеш", може да ги разгледате в повече подробности тук.
Най-голямата кауза от всички обаче е това да сме човечни.
П.С. Това НЕ е спонсориран пост. Просто човешки :)
No comments:
Post a Comment
Thank you for visiting!
Your comments make my day brighter :)
-Preslava