Tuesday, June 20, 2017

Великото преселение на народите. Блогър си сменя жилището.



Всичко започна с две изречения.
-Аз май мисля да се местя в ново жилище...
-Ами, то може заедно да се преместим направо...?
И просто така, всичко стана много бързо... или бавно :D Зависи как го погледнеш.
Един месец преглеждахме какви ли не обяви, които бяха от скандални, по-скандални. Ходихме на няколко огледа и аз бях на ръба на отчаянието, че никога няма да си намерим нещо подходящо. И изведнъж се появи! Малкият ни сладък апартамент на Оборище, в който страшно бързо се почувствахме на място.
Но не и преди да преминем/a през УЖАСА известен под името "Великото преселение на народире. Блогър си сменя жилището"...
Искате да тествате любовта му?
Поберете вещите си в 21 кашона, 8 чанти (от най-големите), 2 куфара и 33 закачалки. Обещайте, че ще ги пренесете на един път, но напълнете до краен предел каросерията на огромен джип не веднъж, не два пъти, не три пъти, а четири! От оживения тротоар пред новия ви общ дом пренесете (на 4 пъти) заедно всичко това до шестия етаж. След това свалете наново 6 от кашоните и 2 от чантите, защото много НЕудобно сте пропуснали да му кажете, че точно тези 6+2 пътуват за родния ви град и не е трябвало да ги качвате изобщо...
Спокойно подредете всичките си дрехи, обувки и чанти, както ви се стори за най-удобно, а после ги пренаредете по не толкова красив, но далеч по-удачен начин, за да има място и за него (все пак!)
Ако на края на деня все още е с вас, да знаете - обича ви!

Мислех си, че ще бъде страшно лесно да се пренесем. Колко му е... нямам ЧАК толкова много вещи...  с голяма част от нещата си се освободих няколко месеца по-рано, както често ми харесваше да ви казвам... тук, например...  
Да бе, да! 
Човек не знае какво има, докато не тръгне да се мести. В кашоните си намериха място толкова много неща, които излизаха от най-различни скрити и потулени дупки на предишното ми жилище. Преоткрих обувки, които не предполагах, че все още съществуват. Зарадвах се стрaшно много на едно палто, което до този момент беше стояло сгънато в чанта зад кутията на една духалка над гардероба ми??? Намерих мини чантата със златисти пайети, която бях готова да се закълна, че забравих на един рожден ден на масата в Terminal по-миналото лято. И открих много, много спомени. 
Абе, честно да ви кажа... поподсмърчах си... И как не? Измежду безкрайните обувки, дрехи и чанти, открих снимка със сестра ми и племенника ми в деня на изписването му от родилното. Кочан лепящи листчета, които бях спряла да използвам, защото върху най-горното мама беше написала "Обичам те много!" преди 3-4 години и не исках да го отлепям. Няколко снимки от Instant камери, които сме си правили по време на различни събития... и какво ли още не! 
Не бяха малко и нещата, с които вече пък беше момент да се разделя :)
И така... започнах да подреждам всичко по кашони, но обувките ми ми се сториха прекалено на гъсто и се притесних, че нещо може да им стане. Затова от 2 големи кашона ги преразпределих в 4 големи кашона... нали знаете... да им е просторно :D С чантите се случи същото упражнение. 
Най-големият ми страх, за който си мислех през огромна част от времето, всъщност беше при пренасянето да не изчезне нещо важно. За да избегна това си направих система - наименувах всеки кашон, а на отделен лист написах всички неща, които съм оставила в него.
Отне ми около.... 12 часа, 2 порязвания на хартия и една ролка изолирбанд... и накрая загубих листа със списъка :D
Но се нанесохме, че даже го и полягме вечерта и времето започна да си минава докато се нагласяме един с друг и свикваме с новите неща.
Обичам всичко на това място. Гледката на изгрева и гледката на залеза, шума, факта че апартамента е толкова малък, че ми отнема точно 40 минути да го почистя изцяло, голямото ни легло, от което използваме само половината, зеления цвят, в които съвсем случайно обзаведохме, стъклената врата на спалнята, която в началото на дразнеше, но сега не бих сменила за нищо на света, голямото огледало до входната врата, зеленият ми килим, малката, но супер оборудвана кухня, огромната тераса, за която имам още по-огромни планове :D
Така че цялата суматоха около местенето, всъщност определено си заслужаваше!
И как сме? Нека да ви го кажа по този начин:
Eто моите ТОП 6 неща, които научих през този първи месец...
1. Салатата не се брои за готвене.
2. Тоалетната хартия свършва страшно бързо.
3. Пастата за зъби също.
4. Пералнята не се пуска вечер и символите по нея значат нещо (!)
5. Ако в хладилника има една бира и ти я изпиеш, имаш 3 опции:
а) да оставиш половината за него
б) да купиш още една за него
в) да купиш още две за двамата
(Верният отговор е "в", между друтого... :D)
6. Дори и да измиеш дървения паркет с препарат за прозорци, нищо няма да му стане.
Иначе сме супер! :D

Налагало ли ви се е скоро да си сменяте жилището? Имахте ли някакви перипетии? :)

Пожелавам ви страхотна седмица!

Follow Games of Fashion:
FACEBOOK // INSTAGRAM

3 comments:

  1. Здравей! Много се забавлявах, четейки статията. С приятеля ми сме пред същия казус и исках да те попитам дали с агенция и коя успяхте да намерите това сладурско жилище, защото аз се отчайвам от фалшиви обяви, на които попадам?
    Благодаря

    ReplyDelete
    Replies
    1. This comment has been removed by the author.

      Delete
    2. Привет :) Много ти благодаря за тези думи! Радвам се, че съм те усмихнала. Апартаментът намерихме с брокер, който ни препоръча една приятелка. Ако искаш, мога да ти дам нейните координати. (пиши ми имейл на: preslava.tsacheva@gmail.com или по Messenger на Facebook страницата на блога :))
      Въпреки това много хора ни съветваха да използваме повече от 1 брокер, а наши близки приятели пък успяха да си намерят сами през сайт... така че май при всеки сценария е различен :D

      Delete

Thank you for visiting!
Your comments make my day brighter :)

-Preslava