10 хубави неща от 2020-та

 

Няма да ви кажа, че нямам търпение 2020 да е далечен спомен. Не че последния месец не тества нервите ми до краен предел и на няколко пъти не успя да измъкне в някой и друг ядосан момент думите "Тази година няма ли да свърши най-после, бе, @$*#!" Но животът е като огледало, мили хора. Ако му се мръщим, той също ще ни се мръщи обратно. (Съвсем логичо, знам.) А аз намерение за повече мръщене нямам. А нямам и повод.

2020 не беше лесна. Отне ми някои неща, но ако трябва да тегля чертата - много повече ми даде. Да, признавам, че голяма част от въпросното "даване" е под формата на уроци, но като дете на учителка знам, че урокът е най-ценният подарък. Затова реших да си направя списък с нещата, за които съм благодарна на 2020. И един ден спомените ми за тази година няма да се фокусират върху това какво ми взе, а върху това какво ми даде. И тази Нова Година ще я изтанцувам! Така както се танцува в дъжда - на пук!

1. Танците вкъщи

И като споменахме танци, ще започна именно с тях. Способността след толкова пуснати прахосмукачки на плейлиста All Out '90 в Spotify да мога да изтанцувам съвършено авторско съчетание на Freedom на George Michael еднакво добре боса и с токчета е сред безспорните позитиви на карантината. И не само, разбира се! Скрила съм в ръкава някой и друг туърк и перфектно балансирано клякане под ритъма на всичко - от Биртни до Migos.

2. Новото начало

2020 донесе и едно ново начало. На 21 септември, след цяла нощ шофиране в посока Лефкада - София, с пресен тен, олющен от обувките за плуване педикюр и все още със слънцезащитния лосион в чантата, се появих за първия си работен ден на нова работа. И не че започването на нова работа е big deal, но то пък е свързано с една трудно и мъчно затворена последна страница. Толкова трудно колкото приключваш последната страница на любима книга. И хем не ти се иска да свършва, хем знаеш, че от тази книга вече си взел всички уроци, всички спомени и любими персонажи. И пазейки ги завинаги в съзнанието и сърцето си, е време да се посветиш на нова история. 

3. Бордовите игри

Не знаш колко добър приятел ти е някой, докато не изиграете поне десетина бордови игри заедно. И докато не изпие поне десетина от "твоите" шотове. Чакайте, чакайте! На това май другаде му беше мястото... :D
От всевъзможни игри с карти, през такива със стратегии, до опити да обясниш "бавно печено чеверме" с жестове, нищо не може да се сравни с тръпката на бордовите игри, когато залогът е чест и слава, а отборите са мъже vs. жени. А за победителя - има шотове. Не, чакайте, и тук не е!

4. Тематичните петъчни партита за двама вкъщи

Нищо не може да даде свобода на въображението ти така както десетина пролетни петъка, прекарани вкъщи. Първо ти се ходи на парти "на умирачка", както казвахме едно време. После ти ти се ходи поне на бар. И накрая си готов и за по една бира на крак в градината на One More. Само и само да има как. Ама няма. Затова измислих тематичните петъци за двама вкъщи. Всеки петък имахме тема от рода на "латино парти", "лежерно барче в петък вечер", "черно парти" и т.н. Обличахме се според "повода", пускахме си съответната музика и си сипвахме съответните питиета. Стигаше се и до танци, караоке, понякога някоя и друга счупена чаша. Абе, парти, знаете! А, да... Ето тука е мястото на шотовете! :D

5. Банановите палачинки

Понеже трябва да сме благодарни за малките неща, моето малко нещо избрах да бъдат банановите палачинки. Цялата кухня може да е омазана в смес за палачинки и разтопен шоколад, но ти стоиш в поза "ом" на дивана с чиния в ръка, гледаш Приятели, вратата към терасата е отворена, влиза топъл вятър и разнася миризмата на прясно разтопения шоколад, с който са поляти палачинките. И е събота! А пък събота си е ден за малките неща.

6. Спорта

Понеже говорих за палачинките се сетих и за спорта. 2020 ми върна дисциплината и любовта към седемте километра тичане сутрин. Напомни ми да се вслушвам в тялото си, да уважавам нуждите му и да се грижа за него правилно. И най-вече - научи ме, че и мотивацията и оправданията идват от едно и също място - от мен. И от мен зависи кое ще избера.

7. Морето и пясъка

Ако трябва да бъда честна, не мога да се оплача от лятото. Ама никак. Успях да си взема много повече слънце и морски дни, отколкото изобщо смятах за възможно през пролетта в разгара на lockdown-а. Събирахме багажи буквално за минути, в следствие на което все търсехме от къде да купим четки за зъби или джапанки, а когато се върнехме обратно в града, единствените неща, които със сигурност оставаха в багажника, бяха плажна шапка и волейболна топка. 

8. Вечерите на терасата

На едно обучение за психологически практики в мениджмънта, лекторката ни, която беше супер готина и интересна дама, ни каза, че всеки ден трябва да започва и да свършва с дневник, в който записваме три неща, за които сме благодарни. Тъй като сутрин сме сънени, така несъзнателно настойваме мозъка си да търси положителни неща, които да запишем в дневника. По този начин, даваме положително начало на съзнанието ни. Пробвайте, наистина! А правейки това няколко дни подред ще забележите, че имайки подсъзнателната подготовка, че в края на деня ще трябва отново да запишете три неща, за които сте благодарни, ще започнете да ги забелязвате много повече - мирисът на следобедното кафе, разцъфналите рози на пряката до къщата ви, това че някой е отстъпил мястото си в градския транспорт.
Та след този мини епилог се връщам на темата като ви уверявам, че ако водех такъв физически "Дневник на благодарността", на голяма част от страниците щеше да пише "Вечерите на терасата".  Промишлени количества вино и бурата в комбинация със зелено грозде без семки "на килограм". Приказки - понякога до зори или пък безцелно скролване на телефона - каквото душа иска. Имахме и лампички. Какво повечед му трябва на човек?

9. Семейството и приятелите

Това знам, че си го знаете, ама е хубаво да си го напомняме. Човек е за никъде без хора около себе си. Уверявайте се, че избирате правилно тогава, когато изборът е ваш и, че оценявате това, което имате, Какво е 2020, ако не урок за това колко много неща приемаме за даденост? Как неволно или не пренебрегваме хора и ситуации, докато не усетим какво е много да искаме, но да не можем да ги прегърнем. И да се припомняме по-често, че колкото и хуабво нещо да са смартфоните ни, те никога няма да заменят разговорът очи в очи и топлата прегръдка с аромат на вкъщи. 

10. Домът

Домът. Не пространството, а усещането. Това, за което съм най-благодарна на 2020 е, че ни донесе дом. Такъв, какъвто дори не си го бяхме и представяли. Просторен, светъл и пълен с щастие. С много места за сядане - за голямата и шумна компания на едни домакини, на които сърцата им са пълни, когато и домът е пълен. Със смях, с музика, с шеги и най-вече с обичане. Но не всичко е цветя и рози, разбира се. Трудно е и то доста на моменти. Толкова много неща се объркват, че понякога ми се иска просто да седна на земята и да се разплача и когато пориключа, вече всичко да се е оправило от само себе си. Объркват се планове, срокове, уговорки, жици, токове и тръби. Телефонът звъни постоянно, чувам неща от рода на "Трябва да купиш 4  ключа девиатори" и влизам в Google, за да разбера какво е това. Всичко в разгара на работа, крайни срокове и срещи, разбира се. Но крайната цел си заслужава, а пък в трудните ситуации знаеш, че винаги можеш да погледнеш нагоре към точка 9. През 2020 се убедих в това.