За мечтите и отговорността към тях

Една приятелка ми припомни нещо, което тотално бях забравила и ми стана много хубаво, затова реших да го споделя с вас. Та с нея не се бяхме виждали от супер много време и бяхме подхванали да си разказваме коя-какво-и-защо през последните месеци. Тъй като се оказа, че не сме си говорили от февруари насам, започнах да й разказвам за всички пътувания, които ми се случиха тази година и тези, които ми предстоят. Така след всички въздишки по спомени, които ме отведоха обратно в Маракеш, Мадрид, Торино, Милано, Фес, Барселона, Рабат и т.н., неизбежно стигнахме и до момента с лекото измрънкване от моя страна за непрестанно препълнената ми пералня и (неизбежно) леко поизпразнената ми банкова сметка. Тогава моята приятелка ми каза: "Ама ти точно това си поиска!" Малко изумена за това какво точно реферира, аз се замислих, а тя ми каза: "Нали помниш? Като се видяхме преди Коледа ти каза, че следващата година ще посветиш на пътуването." И знаете ли какво? Това е абсолютната истина! Пожелах си го, планирах го, подредих всичко покрай тази идея... и тя, разбира се, се случи. Тоест частта с "измрънкването" е напълно излишна. Защото, ако мрънкаме за сбъднатите си планове и мечти, то какъв смисъл има, нали така? Освен това, трябва да си призная, че не беше от онзи тип мрънкане, за който човек наистина има основание. А просто ей така - да върви приказката. Само че разговорът ми с нея (и по-точно думите й) много ми повлия. Мечтите са нещо отговорно и единственото нещо, което трябва да изразяваме след осъществяването им, е благодарност. Знам, че имам див късмет за някои неща в живота си. За други - много съм работила. Но и в двата случая - не са за подценяване. Само че ми се иска да бъдат отвъд мен и да служат на една по-голяма цел. Не ми е приятно да си призная, но последната година, основната концентрация на усилията ми беше малко self-serving. Вярно е, че имах нужда да преоткрия себе си (и в известен смисъл вярвам, че успях), но това помогна единствено на мен. А не искам да съм човекът, който гледа единствено собствената си градинка. Истински не харесвам такива хора. Искам да използвам, енергията си, за да помагам на другите да сбъдват и своите мечти. Може би не най-големите, но все трябва да започнем от някъде.

И сега съвсем в друга тема... Напоследък прекарвам почти всяка свободна минута в обсесивно разглеждане на есенно-зимните колекции. Знам, че в модно отношение се водя малко закъсняла, но who cares? От всичко това напоследък съм развила мания по кожата (еко, разбира се), която не успя да изчака до есента. Вярно е, че казах, че ще се опитам да огранича черното, но не мога да се сдържа! Обожавам all-black тоалетите като светъл акцент, като белите маратонки Adidas в случая, са единствения компромис, който мога да направя! Относно cropp-top-овете. На милиони години от това да се почувствам напълно комфортно в тях съм, но пък в комбинация с висока талия с подходяща кройка са супер! И дали има смисъл да казвам... този тоалет НЕ е за препоръчване за офис среда. Да съм предупредила просто :D

Photo Credit: Nikolay Yordanov

Follow Games of Fashion on:
INSTAGRAM // FACEBOOK