Търсим себе си в изживявания

Започна да се превръща в навик да пиша постовете си преди полет, пътуване или ново начинание. Или по-скоро започна да се превръща в навик да търся неща, които да ми носят нови eмоции и усещания. От доста време вече не планирам, а по-скоро се хвърлям в какви ли не преживявания. Това е и причината за все по-редките постове в блога - чиста липса на време, която ще се опитам да поправя. Докато оправях багажа си за Франкфурт, където ще прекараме целия уикенд на фестивала Wireless, осъзнах че от седмици не съм имала и един момент за себе си. Открадвам си по няколко минути, за да свърша това или онова, но не и за quality alone time. И започвам да усещам как това ми липсва. И по-редовните постове тук ми липсват. Защото това винаги си е било моето място. Скоро ще станат 7 години от съществуването му. (Дори не мога да повярвам!) И аз задно с него преминах през много етапи и моменти и намерих своя път. Не знам дали е верният, но, човече, колко е интересен! Абе като цяло... имам късмет. Винаги съм го казвала. Ама не от онзи тип късмет, в който отиваш, за да си купиш билетче, изтъркваш го и изведнъж да те дават по телевизията, защото си новия милионер на България. Въпреки, че веднъж едно такова билетче изкара достатъчно за два шейкъра с шотове за цялата компания. Но да се върнем на въпроса. Не такъв тип късметлия. Както баща ми казва... "Аз съм късметлия в живота." Та и аз така. Имам късмет, че имам свободата да откривам по частица от себе си постоянно във всички и всичко около мен. Имам късмет, че имам свобода - да търся, да намирам, да се губя, да се връщам, да обичам, да продължавам и да се променям. Но имам късмета и да осъзная, кога имам нужда да се върна към корените си, семейството си, малките неща, които често са много далеч от безкрайните опашки по гейтовете и поредният работен проект, чиято реализация в момента изглежда като най-важното нещо на света, но всъщност е толкова далеч от всичко онова, което има истински смисъл. 

От страх да не пропилея времето си в нещо обикновено, обичайно или скучно, го изгубих за малките неща. В непрестанно бързане, забравих малките си ритуали като капучиното по път за работа сутрин или блог постът всеки понеделник тук. И все пак, във всички тези изживявания откривах по малко от себе си. Но най-много открих във всичко липсващо измежду тях.

Важното е да се учим.

*Photo Credit: V Frame by Nikolay Yordanov

Follow Games of Fashion on:

FACEBOOK // INSTAGRAM