Ако цяла година беше декември

С наближаването на новата година започват и равносметките. Хората винаги правят равносметка на нещо. Тази година беше успешна... или пък ужасна. На края на тази година съм еди-къде-си, а в началото къде бях... Тази година посетих Х държави, а миналата Y. Правят се обещания, чертаят се планове, публикуват се надъхващи статуси, неизменно последвани от такива, които ги осмиват. А аз седя в нас, ям MMs с шоколад и мента, опитвайки се да подредя всички предпразнични ангажименти и главата си, и се чудя дали планера за 2019-та, който си донесох от Щатите, не ми е омръзнал преди още дори да съм започнала да пиша в него.

Изобщо няма и да си правя равносметки. Каквото било - такова. Имаше от всичко. Смях се много, поплаках, планувах, гледах как същите тези планове се провалят, импровизирах, вълнувах се, танцувах, ядосвах се, бързах, радвах се, отивах, връщах се... не мога да се оплача. Животът е хубав не когато е "хубав", а когато е изпълнен с целия набор от емоции. Опа... това равносметка ли беше?

И все пак, намирайки се в най-натоварения емоционално и работно месец от годината, няма как да не обърна внимание на нещата, които се случват точно през него. И като цяло - как хората се опитват да бъдат една идея по-добри. Което не е лошо, разбира се. Ако имах едно желание, може би то щеше да е цяла година да бъде декември минус ниските температури. Просто през цялата година да бъдем така настроени за добрини и вярващи в чудеса. Както сега. Ето един пример за това - Грешният дрешник Vol.2, който организирахме с няколко момичета от офиса. Освен супер як благотворителен базар, той е и доказателство за това колко страхотни неща могат да бъдат постигнати, ако се подкрепяме, повярваме в една идея и работим неуморно за нея. Нямам думи за дамите от горната снимка. Просто са #мега яки, мили, всеотдайни, цветни и талантливи хора, които е удоволствие да познаваш.
Много се радвам, че около мен има такива готини хора, достойни за възхищение. Винаги съм се надявала да не ме застигне работната среда на групичка завистливи и хапливи женици, които се държат bitchy и си съскат зад гърба една на друга. Защото има такива места и то не са никак малко. Познавам не една или две готини мацки, които са напускали страхотни позиции именно заради това, че шефките или колежките им са били гаднярки в най-чистия смисъл на думата. Ама това не е яко, хора. Работата е място да се развиваш и да се учиш, а не да се потискаш. И без това в днешно време места, от които може да развиеш комплекси - има колкото си искаш. Не трябва и работата ти да бъде едно от тях. Идеята да разказвам всичко това е, че може би една от целите, които трябва да си поставим за следващата година, трябва да бъде да се подкрепяме повече. Ама не онези #girlpower глупости, които доста се изтъркват и вече започват да не значат нищо. Дори не разбирам защо изобщо толкова усилено се говори за това, че жените трябва да се подкрепят и да се възхищават една на друга!? Това не важи ли за всички хора по принцип или нашите нещо грешно са ми предали житейските уроци? Със същия ентусиазъм, с който аплодирам повишението на офисната ми сестра, се радвам на момчетата от компанията ми, когато чуя гласа на някой от тях да води коментар на футболен мач. Защото знам, че са истински пример за сбъдната детска мечта и това ме изпълва с безпричинна гордост и щастие.
За мен нещата са доста ясни и не включват някакъв елемент на сегментация. Важното е просто да бъдем повече като хората, с които искаме да обградим самите себе си.
Може би това трябва да бъде единствената ни равносметка. :)

А ето и няколко любими снимки от базара :)
Събрахме доста средства за декемврийската кауза на Един процент променя, свързана с възрастните хора, за което благодаря от сърце на всеки, който остави частичка от своето при нас!

Follow Games of Fashion on:
FACEBOOK // INSTAGRAM