Размисли от самолета за САЩ

Ето един интересен факт. Пиша този пост някъде над Ванкувър на 44 ред, място Е – мястото по средата в средната редица седалки - в самолет на United Airways. Дестинацията ни е Сан Франциско, Калифорния и до там остава точно час и половина. Моментът, в който си извадих лаптопа ме подсети за един друг подобен случаи – преди няколко години, само че на различен полет. От Хановер за България след около седмица прекарана там. Не беше най-великото преживяване. В Германия беше адски студ и най-хубавата част от пътуването беше любимият ми Берлин. С Берлин имаме любов от пръв поглед и не малко история. Виждал е и любовни трепети, и обещания, и планове, и разочарование, и болка. Ама истинска болка. Веднъж в една сладкарница до Бранденбурската врата толкова много ме заболя корема, че се свих на топка на диванчето, а сервитьоркта извика линейка. В следващия момент това, което си спомням са сирени и четирима (!) симпатични лекари, които ме успокояват, че всичко ще бъде наред и ми подават болкоуспокояващо. На което аз казах: One more, please! И те ми дадоха още едно. След като ми мина съм си мислела - какво ли е казала сервитьорката по телефона на бърза помощ, че да дойде толкова много народ за един корем… Но безспорно, запомняща се случка си е! Всъщност, поради съвсем друга причина започнах да разказвам тази история. Идеята е че отидох в Берлин с една огромна шепа предразсъдъци. Вече мразех Германия (по разни други причини) и не вярвах, че Берлин ще бъде някакво изключение. И изведнъж… той просто беше! Точно както цял живот си мислех, че не харесвам момчета с руси коси и сини очи и накрая се влюбих до уши именно в такова. Заобичах младата душа, която Берлин носи – съвременна, модерна, експериментаторска и вечно готова за нови изживявания. И едновременно с това заобичах старото му сърце – наситено с история и спомени.

Защо полетът до Сан Франциско ми нaпомня на Берлин, ще попитате? Защото (дори и в момента) гледам на щатите с огромно предубеждение. Все едно отивам на място, което предварително знам, че няма да ми хареса и което си мисля – „Абе това не е моето нещо“. Мислех си за това докато се опитвах да заспя на рамото на Цонко (не ми се получи). Не е хубаво да имаш предубеждения към каквото и да било. Все едно някой да е предубеден към теб и по default да си мисли, че си бич, когато същност дори не те познава. Как изобщо си позволявах до сега да съм предубедена за това пътуване? След като дори и на мен ми се е случвало да бъде обект на нечии предразсъдъци и знам колко е неприятно. Значи вече няма. Написано е черно на бяло! И няма мърдане. J

Даже докато си стягах багажа бях в леко отчаяние. Какво да взема сега? Какво би било подходящо? Отиваме за малко повече от 2 седмици, а куфара, който имам, събира не повече от 14 кг багаж. Ясно – ще трябва да се оптимизира. От години имам от майка ми навика винаги да мисля с какво ще съчетавам дадена дреха, чифт обувки или аксесоар, още когато ги купувам. Ако нещо супер много ме кефи, но просто няма с какво друго в гардероба си да го съчетая, то в повечето случаи не си заслужава инвестицията. Не ме разбирайте погрешно – не съм някакво шопинг гуро. И аз имам в гардероба си не една и две блузи/ризи/туники и т.н., които сами по себе си са супер, ама просто няма с какво да съчетавам. Имам си правило – ако нещо не излезе от гардероба ми цяла година – значи е време да се освободя от него. Следвам това правило доста стриктно и забелязвам как се пречупвам да нося някои дрехи, просто защото не искам да се разделям с тях и така ми е чиста съвестта :D Но с течение на времето (може и да е от остаряването, не знам :D) се научих да бъда доста по-практична и разумна в пазаруването. Сега премислям всичко многократно, измислям десетки съчетания в главата си преди да се спра на нещо. Харесвам придобивките, които могат да се интерпретират в различни ситуации. Например тези боти от Deichmann. Съвсем спокойно мога да ги нося с любима пола или рокля днес, а утре – с дънки и кожено яке. Това, което ще се получи в крайна сметка са два супер различни тоалета. Check! Ботите веднага намериха мястото си в куфара. Защото по време на път планирането на облекла, които могат да бъдат максимално разнообразни с максимално малко количество елементи е ключово, ако искаш да не си от онези девойки с анцуг и 3 куфара багаж, които се чудят как да ги мъкнат на летището…

Освен това харесвам бунтарския им дизайн – особено в съчетание с поли и рокли. Придава им edgy ефект, което винаги е плюс, ако хем искаш да си женствена, хем всъщност си една прикрита бунтарка J

И това е. Един полет, почти никакъв сън, едно ГОЛЯМО американско кафе току що и вече нямам търпение да започнем това приключение! После ще разкажа!

Дънки: Bershka

Яке: Local shops

Риза: Zara

Пуловер: LC Waikiki

Пола: LC Waikiki

Раница: Cropp

Боти: Deichmann

Междувременно, ето още няколко любими чифта, които са супер подходящи за разнообразни тоалети :)

Не забравяйте, че до 15 ноември можете да използвате код PRESLAVA10 за 10% отстъпка в сайта на Deichmann :)

          

                           

Вие имате ли някакви съвети за Smark Packing? Ще се радвам да ги чуя. :)

*Photo Credit: Nikolay Yordanov

Follow Games of Fashion:

FACEBOOK // INSTAGRAM

*Публикацията е в партньорство с Deichmann.